Ангел Каспарянов е известен като вокалистът на ъндърграунд групата Сепуко 6. Освен с музика обаче, той се занимава и с телевизия. Наскоро Ангел се завърна от командировка на Карибите, където бе специален пратеник на риалити шоуто Survivor BG.
Като такъв той е видял много и най-различни места от Карибите, снимал е всеки ден и е трябвало да води видео дневник. По време на престоя си там е събрал много и силни впечатления, които споделя в това интервю.
След завръщането си, Ангел, заедно със Сепуко 6, взе участие в първия по рода си One Day Overground фестивал. Събитието се проведе на 2 октомври пред паметника на Съветската армия в София, с участието на шест български групи.
.: Ти беше в екипа на “Survivor BG”. Колеба ли се дали да заминеш за Доминиканската република?
Да. Поколебах се, защото аз разбрах, че съм в екипа пет дни преди самото заминаване. Имах около два часа, за да реша, а ми предстояха много неща. Трябваше да записваме с групата разни парчета. Такова предложение идва много рядко и взех решение още на десетата минута.
.: Кое беше първото нещо, което те впечатли, когато стъпи на острова?
В началото усещането ми беше точно като първата ми сутрин в казармата. Събуждаш се и си казваш: “Тук няма мърдане два месеца!” Малко е стресиращо, защото те хвърлят на място, на което никога не си бил. Първо започваш да търсиш това, което си имал в представите си. Като ти кажат Карибите и ти си представяш плажове. Впоследствие разбираш, че въобще не е така. Тези плажове са само в едната част на острова, до която ние почти не стигахме.
Аз по принцип съм много негативно настроен към света. Трудно се впечатлявам от пейзажи, залези, изгреви. Още от първия ден, в който отидох, започнаха снимките. Ставане в 4:30 сутринта, в 5 часа си в лодка в океана. Океанът изглежда толкова могъщ. Това беше първото нещо, което ми направи впечатление. Огромна маса, която те кара да се чувстваш абсолютно незначителен. След което отиваш на островите и разбираш, че всичко, което сме гледали по “Дискавъри” за джунглите, е истина. В частта на острова, където са участниците, не е стъпвал човешки крак и като знаеш, че е била необитаема, се чудиш какво правиш там. Това бяха първите ми впечатления.
.: Какви бяха условията за екипа?
Най-тежки бяха условията за операторите. Те имаха 12 и 24-часови смени. Участникът, ако иска, може да отиде да полегне, но операторът трябва да е плътно до него. Всичко, което са преживели участниците като климатични условия и премеждия, операторите също са го изпитали на гърба си. Знам колко трудна беше работата на операторите, защото и аз самият се превърнах в оператор. Трябваше да водя видеодневници, да стоя и чакам в жеги, дъждове. Там изведнъж небето се разтваря и се изсипва порой, след което грейва слънце и те побърква от жега, а влажността на въздуха се вдига до 90 %, което е кошмар. Другите трудности бяха с храната, но не защото нямаше храна. Храната за екипа се караше с лодки до острова, а пътят е близо час. Всичко се скапва с невероятна скорост. Ядяхме предимно ориз, пица и пиле, ако не се развали.
.: Мина ли ти мисълта да си тръгнеш и да зарежеш всичко?
Не. Имаше толкова много неща, които трябваше да преживееш, и нямаш много време да мислиш. Просто трябва да реагираш. След като смяната ми свършваше, трябваше да сядам да пиша, да водя дневници. В случай, че имаш два часа свободно време, ги прекарваш в сън или стоиш на плажа без нищо да мислиш. Главата ти се прочиства тотално. Забравяш за всичките проблеми. Няма я суетата. Освен това имаше много трудни моменти, но и много сладки.
.: Страх ли те беше, когато имаше урагани?
Първият ураган Крис като удари, беше много страшно. Гръмотевичните бури са зловещи. Ураганът носи и гръмотевични бури със себе си, което е кошмарно. Палмите са високи и служат за проводник. Там като излезе буря или всякакви климатични аномалии, изчезва Интернетът, мобилният телефон и забравяш за всякаква връзка. Просто чакаш нещото да отмине, нещо да се случи. Предполагам и за участниците е било кошмарно.
Операторите, които отидоха преди урагана, не се върнаха близо 30 часа. Нямахме никаква връзка с тях. Ужасно бяхме притеснени, че сме оставили хора на 60-70 километра и не знаем въобще какво се случва с тях. Слава Богу всичко се размина и останахме само със страшните пейзажи в главите си. На следващия ден гледката беше покъртителна. В океана имаше паднали дървета и дори чифт обувки, което е много зловещо. Ако се изправиш неподготвен срещу такава стихия и не си на място, където можеш да реагираш и да се скриеш, може да се случи и най-лошото.
.: От какво друго те беше страх? Змии или други създания из джунглата?
Чувството като влезеш в джунглата е, че си наблюдаван отвсякъде. И наистина е така. Там има очи навсякъде, някой пълзи по всяко време и шумовете са стресиращи. Дори да шуми някой от екипа, ти пак си винаги нащрек. Един ден докато снимах, усетих че ми лази нещо по крака. Панически хвърлих всичко и започнах да ритам с крак. Оказа се, че е съвсем малък рак. Представи си какво е било очакването да срещнеш нещо в джунглата.
Най-гадното нещо, което видях там, бяха тарантулите и ужасни стоножки, които са 30-40 сантиметра. Те са силно токсични, ако те захапе някоя от тях и няма лекар наблизо, отлиташ за 2-3 часа. Но такива ексцесии нямаше, защото все пак си имаш едно на ум и като ходиш из джунглата, гледаш внимателно къде стъпваш. Ако някой ми беше казал преди да замина, че ще ходя бос в джунглата, щях да се изсмея, обаче е факт, че го правехме. Имаше дни в които ходехме боси, защото обувките ни бяха мокри, съответно са тежки и нямаш време да реагираш.
.: Достигна ли българският “Survivor” американския си аналог?
Ако говорим за качество на формата като качество на снимков материал – мисля, че да! Съвсем уверено и без срам можем да кажем, че направихме продукт, който по никакъв начин не отстъпва на американския си първообраз. Друг е въпросът, на какво разчитат зрителите на “Survivor BG”. Там имах възможност да разговарям с част от аржентинския екип. Много от тях са снимали над десет издания на “Survivor” и за всяка страна е различно. В американския много повече се акцентира на личните отношения и те забравят основната цел - “оцеляването”. Докато нашият залага много повече на това да се покаже как се оцелява. Все пак за първи път се прави подобно нещо и това е доста екзотично.
Българи рядко си позволяват да оцеляват където и да било, освен като гастарбайтери, а като такива оцеляваме добре. Всяка държава си гони определен тип послания. В Англия много повече държат на скандала. Англичаните предпочитат да вадят пред зрителя интересни персонажи, които не толкова да имат интриги помежду си, колкото самите те да са ексцентрични личности. За руския вариант знам, че е микс от всичко – от оцеляване, любовни драми и т.н. Смятам, че нашият формат се движи добре. “Survivor” няма за цел да скандализира, той има за цел да показва. Преследва съвсем различни цели.
Ангел Каспарянов по време на интервюто Снимка: Avtora.com
.: Какви чувства изпитваше, когато снимаше изтощени и гладни хора?
Чувствата са много смесени, защото като видя нещо от епизодите и си казвам “Ето, аз тук съм стоял отстрани!” Сега, когато ги гледам, си давам сметка какво са преживяли те. Докато бях там, нямах много възможност да си събера мислите и да си кажа, че тези хора преживяват това и това. Едва когато дойде края на снимачния период, си дадох сметка какво съм видял. Сега като гледам сериите, виждам хората наистина такива, каквито са били там. По време на снимките нямахме право да разговаряме с тях. Виждаш някакви хора, които се гърчат от глад и виждаш изпитанията, през които са принудени да преминат. Не бяха яли в продължение на пет дни преди първото си изпитание “огнените колесници” и носеха 200-килограмова платформа. Осем души я носеха на 500 м. трасе и всеки един от тях трябваше да поеме част от тези 200 кг. След края на играта 8 човека от местните едва вдигнаха платформата, за да я качат в камиона. Като гледаш как тези почти нищо не яли хора вдигнаха тази тежест, можеш само да им се възхищаваш.
Знам, че винаги ще се дискутира: “Те не са ги оставили без храна”. Но това е истината, не им бе давана храна. Аржентинците ни казаха, че в част от други “Survivor”- и е имало някакъв определен грамаж на ден, който е трябвало да поемат участниците. При нас не беше така. Ядяха това, което успееха да намерят. Истинско оцеляване.
.: Сигурно ти е забранено да говориш с когото и да е за нещата, които предстоят да се случат. Има ли хора от твоето обкръжение, които те тормозят с въпроси за това какво предстои?
Имаше такива опити. Имам познати, които се интересуват, но трябва да им кажеш “Не ме питай!”
.: Най-заслужилият участник ли ще спечели голямата награда?
Никой не знае кой е спечелил българския “Survivor”. Това е и драмата и хубавата част от нещата. Последните два дни – последните изпитания плюс племенният съвет са снимани изцяло от аржентинския екип. И нито един от българския екип не е присъствал, така че ние не знаем кой е Спечелилият. Да, имаме някакви догадки, защото знаем кои са стигнали до последния етап. Ще разберем с всички останали кой и защо е спечелил.
.: Имаше ли участници, които ти станаха по-симпатични от другите?
Моята работа беше чисто новинарска там и едно пристрастие ще дава отражение. В същото време аз нямах право да разговарям с тях и не успях да ги опозная. Докато ги наблюдаваш всички по някакъв начин са ти симпатични, заради това, което правят.
.: Издръжлив ли се оказа българинът според теб?
Аржентинците в началото бяха супер учудени, защото три седмици изминават и никой от участниците не мрънка. Никой от екипа или участниците не се разболя. И казаха, че това се случва за първи път. При другите формати още на първата седмица се започва обезводняване и т.н. Българите поставиха и рекорд в първата игра. Предишният рекорд е бил на руснаци, които са успели да минат трасето за 9 минути, а нашите го минаха за пет. След третата седмица обаче започнаха да окапват. Може би на нас ни се струва прекалено екзотично. Не смятам, че сме чак толкова уникални по начина, по който оцеляваме. Във всеки един формат хората са отишли с ясната идея, че отиват някъде, за да оцелеят.
.: Промени ли те по някакъв начин това преживяване?
Определено ме промени и ме накара да бъда по-спокоен. Имах много ситуации, в които се чувствах страшно незначителен. Природата, отношенията вътре, те карат да се чувстваш като малка част от нещо голямо. Например като излезеш с лодка в океана и знаеш, че тази маса може да се вдигне за десет минути и да те размаже. В същото време тази незначителност ти дава спокойствие. Сега съм много по-спокоен и гледам с по-различни очи на всичко, което се случва около мен.
.: Често ли ти се качваше адреналина?
Да. Аз по принцип съм нервак и всяко нещо, всяка неуредица ме кара да изпадам в такива състояния. Адреналинът често ми се покачваше и заради самото изживяване. Част от игрите, които зрителите ще видят, са доста зрелищни и наистина има неща в тези игри, които могат да ти вдигнат адреналина.
.: Какво ти липсваше най-много?
Бялото българско сирене.
.: Смяташ ли, че “Big Brother” 3 е някаква конкуренция на “Survivor BG”?
Проблемът в България е политика на телевизиите и сблъсък на интереси. Битката за печелене на аудитория е изключителна жестока. Колкото до това като формати дали могат да бъдат конкурентни, бих казал не. Те предлагат съвсем различни идеи с различни послания. “Big Brother” може да се погледне от гледна точка на оцеляването, защото да оцелееш в една къща три месеца затворен не е никак лесно. От друга страна скандалните отношения, които ги има в “Big Brother”, също могат да бъдат намерени в “Survivor BG”. Да оцеляваш с група хора, които никога не си виждал и с които нямаш еднакви интереси, също може да бъде скандално. Единствено зрителят печели от тази битката. За мен е излишно да се сравняват двата формата. Зрителят има избор и ако BTV е медията, която дава избор на българина, аз ще съм сигурен, че България се е променила по някакъв начин.
.: А ти харесваш ли “Big Brother”?
“Big Brother” вади на показ неща, които в крайна сметка заобикалят българина. Тези хора, които участват в него, са живели в един тип среда и ако си затворим очите и кажем, че те не съществуват в България, това значи да излъжем. “Big Brother” дава показно какви екземпляри още могат да бъдат видени в България. На мен специално не ми е интересно, защото съм виждал много такива хора.
.: Как се чувстваше два месеца без групата си Сепуко 6? Без репетиции?
Гадно ми беше. Два дни преди да замина бяхме в “Стейн Студио” и не успяхме да завършим записите по новото парче, което се казва “Де Ниро е друг”. То е доста по-различно от предишните ни неща, но все още обсъждаме подробности около звученето му. Липсата беше осезаема. Ние сме свикнали да се чуваме, ако не се виждаме всеки ден, и да обсъждаме неща, които ни вълнуват. Цялата група сме страхотна компания и адски ми липсваха всички от нея.
.: Фестивалът “One Day Overground” първото участие за теб след завръщането ти ли беше?
Да, първото ми участие, откакто се върнах. Нямаше много време за репетиции. Изключително доволен и изненадан останах от феста. Първо, не очаквах, че ще се съберат толкова много хора. За първи път видях публиката толкова благоразположена към ъндърграунд музиката. Страхотни бяха. А организацията беше на ниво. Много съм доволен, че именно това беше първото ми участие.
.: С какво е по-различно новото ви парче?
Ако ние се водим алтернативна група, това е алтернативът на нашата музика. В първия албум бяхме много по-гневни – и като музиканти, и като светоусещане. Искахме във всяко едно парче да стигнем от състояние в състояние. Сега нещата при нас са много по-спокойни. Това спокойствие ни дава абсолютен коз в музиката. В новото парче всичко е много изчистено.
Интервюто взе Десислава Бакърджиева
® Avtora.com
