В началото на тази година група "P.I.F." издаде своя трети студиен албум - “Passion In Fact ”. По същото време в медийното пространство се появи и пилотният сингъл от него – "Кой си ти?", чийто клип бе заснет през м. март и от днес ще се завърти в музикалния ефир.
Още миналата година P.I.F. участва с "Кой си ти?" в конкурс на Националното радио, който спечели. Това бе поредното признание за групата, която вече 12 години присъства в музикалния живот на България, като не рядко е била сред най-актуалните на деня с хитове като “Колело”, “Невидимо дете”, “Приказка”, “Вали” и др.
.: Скоро заснехте нов клип на песента си “Кой си ти?”. Защо избрахте точно тази песен?
Песента “Кой си ти?” спечели през миналата година конкурса на БНР за “Златна пролет”. Песента започна да се върти по радиата. Факт е, че публиката сама си избра кой да бъде сингъла от албума “Passion In Fact”. За един месец тази песен беше изтеглена 8000 пъти от официалния ни сайт. Много ми се искаше и на нея да направим един клип. Бяхме решили като се върнем от Париж веднага да заснемем ново видео. Клипът го снимахме в телевизия ММ. Всичко си правихме сами – няма продуценти, мениджъри. Най-сетне успяхме да се отървем от подобни инстанции. Клипът е заснет в бяло, заради провокацията, която е заложена в текста.
.: Десетте композиции от “Passion In Fact” са на разположение за свободен download на официалния ви сайт. Защо решихте да “подарите” третия си албум?
Защото, на първо място, в България не се забогатява от продажби на албум. Ние никога не сме печелили от това, а това са песни, които така или иначе се появиха на бял свят. Музиката е някакъв дар отгоре, който е даден на някого. Това е дарба, която ни е дадена с цел да стигне по някакъв начин до хората. Мислехме кой е най-лесният начин да стигне това, което сме направили, до хората. Ако трябва да правим дискове и да ги подаряваме, става сложно и трябва спонсор. Най-лесният начин беше да направим един сайт, в който да си пуснем албума и да обявим в медийното пространство, че е безплатно. За три дни задръстиха сървъра и се наложи да го сменим, но това говори, че хората се интересуват и харесват нашата музика.
.: Докъде сте с четвъртия си албум? Четири ли са новите парчета?
Повече от четири излязоха вече. Освен тях в изданието ще намерят място английски версии на четири от най-известните песни от първите два албума на P.I.F. - “Приказка”, “Невидимо дете”, “Сам” и “Цялото небе”, както и някои от “Passion In Fact” в по-твърди, рок версии. До половината сме. Трябва да се запишат малко акустични китари, пиана и един струнен квартет. Това са нещата, които сме си поставили за цел, иначе всичко останало е записано. Всяко нещо се записва в определена зала, защото искаме всичко да е на живо и да няма компютърни неща. Целият албум ще е на английски. От един концерт в Англия един човек се заинтересува, защото там пеехме на английски половината парчета. Поиска наши записи и материали, но ние нямахме, бяхме отишли само с инструменти. Като се върнахме, започнахме да ги правим. Надявам се до края на октомври да го завършим и да го пратим. А дали ще излиза на българския пазар – това въобще не знам. Като завършим целия продукт, ще вземем решение.
.: Какво ви накара да запишете албума извън студиото?
Звучи по-добре и всички свирим едновременно. Емоцията, която я има в едно парче, когато си го изсвирил на живо, не можеш да я направиш в студио. При студийния запис всеки един си свири поотделно. Тези студийни записи вече могат да се заместят със софтуерни програми, вече има какви ли не такива, които създават перфектен звук. Да се свири на живо е много по-ценно, това създава емоцията.
.: Българската публика е свикнала да ви слуша да пеете на български. Как ви възприемат с новите песни на английски и пеете ли някои от предишните си хитове на английски?
Песните, които са си на български, си ги правим на български. Новите парчета, които са на английски, ги приемат нормално. Не пеем “Приказка” в България на английски. Пял съм я на майтап, но по принцип в България ще продължаваме да си пеем на български.
.: Губи ли се нещо от текста при превода на английски? Ти ли правиш текстовете на английски?
Въобще няма превод. Прави се съвсем друг текст. Има някакви наченки поне същият заряд да носи, но нещата, които правим на български, не може да се кажат на английски. Освен това трябва да ги прави на английски някой поет англичанин, на който аз да мога да обясня достатъчно добре на английски какво аз точно съм казал. Няма такъв човек, за това е по-добре да се направи на ново текста.
Димо Стоянов, лидер на група P.I.F. Снимка: Avtora.com
.: Ти пишеш всички текстове на групата. Хората ги възприемат по различен начин. Това кара ли те да се чувстваш разбран?
Да, за мен това е разбирането. Всеки си го разбира по различен начин. Даже аз самият след време като го разчитам си го разбирам по различен начин. Както споменах, то не е мое, а е дошло отгоре. Писал съм много текстове, но не помня как съм ги написал. Те се изливат наведнъж. Не мисля коя дума се римува с друга. Аз или го изписвам на един път или просто не пиша. Ако трябва да пиша насила, тогава става много трудно. Опитвал съм, докарват се нещата, но стават глупости.
.: До колко важен е текстът?
Зависи от стила, от музиката. До колко важен е текста в песните на Prodigy- 3 %, там има мелодия. При Pearl Jam е 90 % текст, останалото е музика и мелодия. При нас специално според мен са 50 на 50.
.: Когато правите нова песен, влияете ли си от някакви нови, модерни течения?
Не знам. Вече това ново и модерно течение ми е станало много пошло, защото в студиото се занимавам основно с такива неща. Правя реклами. Всички най-нови синтезатори, семпли, които излизат и всичко най-най, аз го имам първи. Аз имам възможност да изпробвам всичко ново и вече малко ми е писнало от цялата работа. Група P.I.F. си е рокендрол банда, а в рокендрола електрониката малко не е на място. Като се използва, се губи живото. Linkin Park са такъв пример. Аз много ги харесвам, много приятно звучат, но са равни, не могат никога да направят раздвижване в темпото. Да избухнат като динамит или да станат много тихи. Говоря така, защото бях на концерт на Pearl Jam преди два дни в Загреб и видях как една банда през 2006 г. ни разби само с китари, бас, орган и пиано на сцената. Нямаше нито един компютър, нито един семпъл не се пусна, нищо. Говорим за изкуство. Това са вид изразни средства, а електрониката е едно от изразните средства. Ако имаш нужда от нещо, защо да не го сложиш, въпреки че с китарата може да се направи същото. Но аз си отдъхвам от това, защото третият албум е изцяло електронен, ние го направихме с Иван само пред компютъра.
.: Как премина участието ви в тазгодишния музикален фестивал “Рок в Рила”?
Много беше готино и разбрах, че има някакви наченки в България да има традиция. Много хубаво беше. Проведе се на една поляна в планината, с як звук, но на планина много трудно се напива човек.
.: Разкажи за някое ваше интересно участие през лятото?
Имахме такива участия на много места, но едно от интересните беше на франкофонския фестивал “Златен ключ 2006“ в Пловдив. Беше много смешно, защото българи отиват в Пловдив, който е български град, а те посрещат французи, говорят само на френски. Настаняват те в хотела французи и всичко, което беше свързано с организацията на концерта, го правеха французи. Говореше се само на френски. Бяхме все едно в чужбина. И странното беше, че се свиреше пред останалите изпълнители във фестивала. В една затворена зала свири група и после става публика, след което друга излиза от публиката и свири. Може би идеята беше вид обмяна на опит.
.: Къде можем да видим P.I.F. скоро?
На 7 октомври ще сме в клуб “Sky City”. В клуб “Backstage” ще свирим на 8 октомври. След това имаме участие в “Mega Extreme Bowling”, Студентски град на 14 октомври. В края на месеца ще посетим и Пловдив. На 26 пловдивчани могат ни видят в клуб “Мармалад”.
.: Правил ли си музикална грешка, за която съжаляваш?
Не, никога не съжалявам. Няма защо да съжаляваш в музиката, то е трябвало да се случи, за да се научим ние. Няма такава грешка. Всяко нещо е отразяване на нашето състояние. Имаше една песен, която излезе, защото бяхме много объркани. Направихме песен “Обърквация”. Въобще не знам това нещо как се случи. То просто излезе, чу се, има хора, които много го харесват. Това е някакъв период. Тази песен я няма никъде и никъде няма да я има.
.: Отказал ли си се от нещо в името на музиката?
Моите потребности са свързани с музиката и няма от какво да се отказвам. Не се налага да се отказвам от нищо заради нея.
.: Как си се представяш след 15 години? Планираш ли бъдещето си или се оставяш по течението?
Не си се представям след 15 години. Въобще не си поставям такива сложни задачи. Нашето поколение прави една грешка. Прецакваме си настоящето, мислейки за бъдещето. А ти като си прецакаш настоящето, си прецакваш и бъдещето. Затова по-добре да живееш сега, в момента и в което сега се случва. Да вземеш правилното решение.
.: С какво не можеш да се примириш?
Байганьовщината много ме дразни. Манталитетът. Малко или много в България ние живеем в един по-друг свят, по-затворен. Повечето хора много трудно ще се откъснат от онези 45 години. Мина доста време оттогава, но може би след три-четири поколения нещата ще се променят. Българинът обаче си е малко сноб. Той си носи шопското в себе си. Тези фактори са много важни за изграждане на характера. Ако нещо ме дразни, то може би е това, но съм склонен да се примиря с него, защото съм българин и аз. Обичам си България.
.: Влизането ни в ЕС ще донесе ли промяна?
По-лесно ще минаваме границите и няма да ни гледат като извънземни. По-друго отношение трябва да има. Сега имат някаква гордост над нас и ни мислят за страна от третия свят. Хубавото е, че не сме като унгарците или сърбите, защото те имат вътрешен комплекс. Унгария например има комплекс, че не е Австрия.
.: Пречила ли ти е някога известността? Изпитал ли си жълтата преса на гърба си?
Не, аз никога не съм бил толкова известен. Жълтата преса въобще не ме вълнува. Много боли, когато много си повярваш. Много е важно да не си повярваш.
.: Какво не бива да забравя един музикант?
Не само музикант, а всеки един човек не трябва да забравя, че той има за цел да прави другите хора щастливи. Всеки един човек трябва да го прави това нещо, не само музикантите. Аз съм тук, на тази планета, роден сега да работя и правя другите хора щастливи.
.: Кои са другите важни неща за теб освен музиката?
Музиката съвсем не е най-важното нещо за мен. Най-важното нещо за мен е да имам сила да се съхраня и да се боря с провокациите, които ми се поставят постоянно в ежедневието. А пък всичко останало е нещо, което върви естествено. Важно е да имам сила да се преборя с това, което зависи от мен, останалото просто съществува.
Интервюто взе: Десислава Бакърджиева
® Avtora.com
