На 6 септември в България за втори път гостуваха метъл легендите W.A.S.P. След като през 2004 г. групата изпълни до краен предел столичната зала "Христо Ботев", този път концертът бе под открито небе на сцената на стадион Калиакра, Каварна.
Току-що навършил 50 години, г-н Лоулес се появи пред родните фенове в блестяща форма и пя точно 1 ч. и 25 мин. С този концерт W.A.S.P. отбелязаха началото на европейското си турне, по време на което се очаква да излезе новият албум на групата.
.: В последните месеци отново има промени в състава на групата. Кои са музикантите, с които свириш сега в W.A.S.P.?
В групата сме аз, а басист ни е Mike Duda, с който свиря заедно вече от 10 години. Китарист ни е Doug Blair, който се върна наскоро обратно при нас и с когото заедно сме работили върху албума ни “The Crimson Idol”. Той е направил доста за групата, така че не го чувствам като ново попълнение. Феновете добре знаят кой е той. Единственото ново попълнение е барабанистът Mike Dupke. Той е музикант от Лос Анджелис и хората там го познават като барабаниста от групата на John Мellencamp. Дори и да ви звучи невероятно. (смее се) Той е много добър и определено има какво да покаже. Ще го видите наживо.
.: През месец юли имаше проблем със сърцето и се наложи да отложите турнето си. Какво е здравословното ти състояние сега?
Вече всичко е наред и се чувствам прекрасно. Имах проблем със сърдечната артерия и се наложи да пия лекарства и да почивам за известно време. Това беше по-скоро превантивно лечение, отколкото нещо друго. Навреме се разбра, че трябва да се погрижа за здравето си, защото ми казаха, че ако го оставя така, има реална заплаха за живота ми в следващите пет години. Имах късмет, че реших сам да отида на рутинна проверка на физическото си състояние и докторите ми казаха за проблема ми със сърдечната артерия. И ако трябва да бъда напълно откровен с вас – това, което направиха с мен, ме накара да се чувствам много по-добре, отколкото бях преди. Чувствам се в страхотна форма в момента.
.: Последният ви концептуален албум “The Neon God” беше разделен на две части и излезе последователно. Как виждаш неговата реализация няколко години след издаването му?
Сега ми се струва различен като усещане. “The Neon God” беше замислен като една история, която се превърна в два албума. Той отразяваше тогавашното ми вътрешно състояние за света. Новият ни албум “Dominator” например е нещо съвсем различно. Като се замисля, бих го определил като хибрид между първите два албума на W.A.S.P. Той звучи като запис от 80-те , но нямаше конкретна идея да бъде така, просто така се получи. Този албум го направихме за изключително кратко време и много се забавлявахме в студиото. Всичко по записа на албума ни отне само два месеца, а самите песни ги написах за около 3-4 седмици. Очевидно имах вдъхновение, защото никога досега не съм правил подобно нещо за такива срокове. Никога не бих си позволил да лъжа феновете и публично да заявявам – “Това е най-добрият албум , който някога сме правили”. Те това го знаят, защото е необходимо известно време записа да се докаже във времето и тогава да се правят заключенията. И въпреки всичко вътрешно съм убеден, че това е най-доброто, което сме направили в последните 15 години.
.: В медиите постоянно се коментират скандалите между теб и музикантите, които напускат групата. Какви са отношенията ти с Stet Howland, Chris Holmes и Randy Piper. А също и поддържаш ли все още някаква връзка с тях?
Тази сутрин получих e-mail от Stet, в който той ми честити петдесетия ми рожден ден. Не знам какво говорят хората, но аз имам добри взаимоотношения с музикантите, с които съм свирил. Хората коментират, че когато не свириш вече с тези хора в една група, или пък те се занимават с друг проект, е нормално да има известно отдръпване помежду ни. Това при нас не е така. Убеден съм, че ако пътищата ни отново се пресекат в някой момент, ще работим без проблем. Всеки е зает да гради собствената си кариера и когато не свирите заедно, е нормално да не се виждате често. Дори и когато не свирим по турнета или записваме, и ние в W.A.S.P. не се виждаме много. Например тази вечер в Каварна е първият ни концерт от световното ни турне и ще бъдем заедно в продължение на цяла една година. (смее се) След това ще си дадем почивка и няма да се виждаме за известно време.
.: Известен е фактът, че мениджърът на Iron Maiden, Rod Smallwood, работеше много дълго време с W.A.S.P. Какви са ти взаимоотношенията сега с него и с музикантите от Maiden?
Ние сме като семейство. Връзката ни датира от 22 години. През октомври с Rod ще станат 23 откакто започнахме да работим. Както казах всичките тези хора ги чувствам като едно голямо семейство. И двете групи започнахме кариерата си почти по едно и също време и направихме множество съвместни турнета. Създадохме истинска приятелска връзка помежду си. Мениджър ни беше Rod и ние постоянно се виждахме в офиса му или по концерти. Все още чувствам тези хора по много специален начин.
.: Имаш ли идея някой ден да издадете ретроспективно DVD на W.A.S.P., в което да включите историята на групата, интервюта, старите ви клипове и някои нови или неиздавани неща?
Това е една от целите ми за следващата година. Много ми се иска да е добре подбран материалът и да е цял boxset. Пълна антология на групата. Ще опитам да излезе следващата година, но сме заети и с много други неща дотогава. Сега излиза новият ни албум, който трябва да промотираме и тръгваме на дълго турне. Замислям се и да направим концертен албум за 2007 г. Освен това следващия септември се навършват 15 години от издаването на най-успешния ни албум досега – “The Crimson Idol”. Напълно вероятно е да съчетаем тази годишнина с издаването на това DVD, но не обещавам, защото графикът с концертите ни е много натоварен и не знам дали ще имам време да свърша всичко това.
Идеята за boxset-a с DVD-та и аудио дискове си остава приоритет за мен, защото имаме много записи, които никога не са били издавани. За тях ще е перфектното място да бъдат в такова специално за феновете издание. Имаме много демо песни, останали извън първите ни два албума. Ако трябва да бъда честен, сега като ги слушам тези парчета, осъзнавам, че някои от тях са по-добри и от песните в албумите.
Истински W.A.S.P., който феновете ще оценят, защото демо записите са много първични и истински. Много хора твърдят, че първите ни албуми са агресивни и изпълнени с първична енергия. Но те не са такива в сравнение с песните, които не влязоха в официалните им издания. Ние бяхме нахъсана млада група, която искаше да покаже на света, че може да прави добра музика. Музикалната ни компания ни убеждаваше тогава, че някои песни трябва да влязат в албумите ни, а други песни - не. Ние ги послушахме тогава, но все пак по-късно записахме и демо парчетата. След време като ги направихме се получи добре, но не беше толкова добре, както ако ги бяхме записали по времето, в което бяха писани тези песни. В началото групата беше много ентусиазирана и около нас имаше огромна енергия. Точно тя е в тези демо записи, които бих определил с думата ... свирепи, защото бяха писани от млади ядосани музиканти.
И всичко това се усеща в тези парчета, които искам да включим в boxset-а. За 2007 съм си поставил две важни цели – годишнината от издаването на “The Crimson Idol” и DVD антология на W.A.S.P.. И като пожелание за рождения ми ден вчера, бих желал точно тези неща да ми се случат през следващата година.
.: Кои според теб са важните неща в кариерата на един музикант и как гледаш на целия музикален бизнес в днешно време?
Важното е всеки твой запис, който правиш, да отразява на 100% теб самия в конкретния момент на правенето на албума ти. Да не мислиш какво е модерно в момента и какво би влязло в класациите. Трябва да следваш вътрешното си усещане за музика, защото модните “течения” крият адски много капани, в които можеш да паднеш фатално.
Тук искам да добавя, че специално метъл обществото е адски много предубедено. Те говорят, че родителите им били “задръстени” и тесногръди, но метъл феновете са едни от най-взискателните и някои нови неща трудно ги приемат. Като артист, ти трябва да внимаваш да не им позволиш да те притиснат в ъгъла и да ти диктуват какво да правиш. Хубаво е да се развиваш и да вървиш нагоре. Това за мен е едно от най-важните неща в кариерата на един музикант.
Относно мнението ми за музикалния бизнес, то отразява общото мнение на повечето музиканти от всички жанрове. Става дума за връзката между двете думи – музика и бизнес. Истината е че двете думи никога не е трябвало да бъдат свързвани помежду си. За съжаление в днешно време те са неделими и такива ще си останат. Тъжното е, че водещите музикални компании буквално “изсмукват” всичко от младите музиканти. След това ги захвърлят и те никога не получават втори шанс в кариерата си. Бизнесът винаги ще доминира над артиста и ще определя той какво да прави за него. Това важи както за музиката и киното, така и за всичко останало.
Интервюто е предоставено на Avtora.com от водещия на предаването за рок и метъл музика по телевизия ММ, Васко Катинчаров.
