Здравейте, аз съм Steve DiGiorgio и в момента свиря като басист в групата на Sebastian Bach. Това е, и да си призная, много се кефя от този факт.
Стийв ДиДжорджио (Steve DiGiorgio) няма нужда от представяне както на всички истински метъл фенове – свирил е с прочутите Death, Autopsy, Control Denied, Testament и Sadus , така и на повечето, които някога са хващали бас китара в ръцете си.
Освен на бас обаче, ДиДжорджио свири и на клавишни, а стиловите му търсения далеч не сe ограничават с метъл музиката. Той е един от основателите на джаз групата Dark Hall.
В момента ДиДжорджио свири с рокендрол бандата на бившия фронтмен на Skid Row – Себастиан Бах (Sebastian Bach). Заедно с него той стъпи на българска зема на 15 юли, където групата бе посрещната от хиляди екзалтирани фенове и го замести като специален гост при първата копка на голф игрище край Каварна.
Между двете събития ДиДжорджио се срещна с водещия на предаването за рок и метъл музика по телевизия ММ – "Фрактура", което той представи ексклузивно на Avtora.com.
.: Няколко години беше в групата на Chuck Schuldiner и имаш записани два албума с Death. Какво беше усещането да работиш с Chuck?
Искам да заявя, че двамата с него бяхме преди всичко приятели. Познавахме се още докато бяхме на по 17-18 години. И двамата навлизахме в музиката по един и същи начин, слушайки еднакви групи. Логично беше да работим заедно в един момент, защото освен че бяхме големи приятели, той беше много талантлив музикант, с “тънък” усет към самата музика. Той имаше тази способност да ме накара да направя нещо, което и аз самият не съм знаел, че мога да направя.
Chuck имаше сетива, които сякаш “чувстваха” музиката, а не просто я слушаха. Аз започвах да свиря някакъв риф, а той ми казваше: “Още можеш, знам че можеш да го направиш и по-добре”. И така ме провокираше да ставам все по-добър. С негова помощ открих себе си като басист и години след като той умря, продължавам да давам най-доброто, на което съм способен. Помня добре думите му, че всеки ден трябва да се доказваш отново и отново.
.: Ако се върнеш 15 години назад, когато записахте албума “Human”, как се чувстваше в компанията на музиканти от ранга на Sean Reinert и Paul Masvidal от Cynic?
Това беше преди адски много време и сега ми е забавно, като се сетя, че и Paul и Sean тогава бяха на по 19 години. Не че аз бях много по-стар от тях, но те двамата бяха адски амбициозни да покажат на света, че са добри музиканти. С времето всички видяха колко много талант имат и двамата. За мен беше истинско удоволствие да работя с тях и Chuck в една група, защото научих много за самата музиката от всеки един от тях.
.: Свирил си в много известни метъл групи като Testament, Death и Sadus. На какво те научи опита ти като музикант?
Винаги да очакваш неочакваното. В музикалният бизнес нещата се променят много бързо и трябва да си винаги подготвен. Човек трябва да е широко скроен към света и да очаква и най-доброто, и най-лошото. Нещото, което трябва да отбележа, е, че каквото и да става, човек не трябва да забравя, че за музиканта номер едно си остава самата музика. На тази база съществува този бизнес все пак. В една група понякога има спорове и караници и музикантите забравят, че са се събрали заради музиката. От натрупания си опит съм си извадил заключението, че каквото и да става, музиката си остава най-важното за една банда. Тя ги е събрала.
.: Работил си с истински рок и метъл величия. Кой от тези музиканти е имал най-голямо влияние върху теб?
Кой ми е повлиял ли? Не мога да отговоря веднага, защото въпросът ти е сложен... както каза преди малко, аз съм имал шанса да работя с много талантливи музиканти досега. Трудно ми е да избера само един от тях, който да е оказал най-голямо влияние върху мен като музикант. Ще дам един пример – представете си, че съм като попивателна гъба, която взима най-доброто от всеки музикант, с който съм работил. И накрая ако я изстискате, се получавам аз. Винаги съм слушал и наблюдавал внимателно кой какво прави чрез музиката си. Опитвам се да взимам най-доброто от хората, с които работя.
.: Хитрец си явно.
Не, аз съм само един басист... (смее се)
Steve DiGiorgio и Васко Катинчаров в Каварна
.: Къде смяташ, че е твоята сила като изпълнител. В студиото или на сцената?
Определено в студиото и там се чувствам много по-комфортно. Студиото за мен е като една лаборатория, в която всичко започва да се гради. Там се записва музиката, която хората после слушат. Всеки път, когато отивам в студио за запис, се случва нещо ново. Ден след ден трудът ти приема все по-завършена форма, а светът дори и не предполага какво точно правиш. Истинска тръпка е за мен, когато завършиш нещо, в което си оставил част от себе си. После идва удовлетворението, когато албумът излезе и хората оценят труда ти.
Лично аз предпочитам атмосферата на студиото, но това не означава че мразя да свиря на живо, напротив. Когато си на сцената, има голяма размяна на енергия между теб и публиката отдолу. Ти им даваш нещо и те ти го връщат двойно. И това е страхотно, но е само в конкретната вечер и свършва. Докато записът, който си направил в студиото, остава да те радва за години напред.
.: Кое смяташ, че е най-голямото ти постижение в досегашната ти музикална кариера?
Ама ти продължаваш да ми задаваш трудни въпроси... (смее се) Кое ли е най-голямото ми постижение?
Вероятно, че все още продължавам да свиря. Когато бях млад и започвах да свиря, ако някой ми беше казал, че толкова години ще правя това, щях да му се изсмея. Сега обаче усещам, че с времето ставам все по-опитен и по-добър в музиката. Това се дължи на упорството ми да продължавам да се доказвам и да репетирам всеки път, когато мога. Предполагам и това е причината непрекъснато да ме наемат за разни записи и турнета, какъвто е случаят и със Seabastian Bach. Той ми каза, че много ме цени и иска да свиря в групата му. Иска ми се да не съм постигнал най-голямото си постижение като музикант и то все още да е пред мен. След време, като остарея и разбера кое е, ще ти се обадя да ти кажа. (смее се)
.: Какво се случва със собствената ти група Sadus и какво можем да очакваме от вас в близко време?
Това е як въпрос, защото е зададен точно тук в България. Ние не свирим често на живо, но ще е невероятно някой ден и моите момчета от Sadus да видят тази морска гледка, която е зад мен. Аз съм тук и ти благодаря за интереса ви към моята група. Тази година имаме нов албум, който наистина “къса глави”. Той се казва “Out for Blood” и всички сме много удовлетворени от крайния резултат. Всеки запис, който някога сме правили, е бил най-доброто, което сме могли за съответния период. И винаги има нещо, което искаш да промениш в него, ако можеш да върнеш времето назад. При този албум мисля, че постигнахме най-доброто и даже се учудихме как се получи толкова сполучливо.
Истината е, че Sadus за нас винаги е било като хоби. Това не е група, която прави записи, за да тръгва на турне после. Всичко го правим за забавление, като добри приятели, които са се събрали в свободното си време, за да вдигат малко шум заедно. Сега се сещам, че преди няколко години направихме малко турне с групата. Тогава бяхме издали албум и ревютата по списанията бяха много позитивни. Съответно ни предложиха да направим малко турне в Холандия, Германия, Италия и още няколко държави в Западна Европа. Всичките тези концерти бяха успешни и това беше истинско удовлетворение за нас като музиканти.
Истината е, че създадохме Sadus още като ученици и сега ми е забавно, че това се е случило преди цели 22 години. (смее се) Вълнувам се от това, че и след толкова години говорим за тази група и то тук, в България. Както ти каза по-рано, аз имах шанса да свиря в няколко много големи групи. Също така можех да се уча от едни от най-добрите в рок музиката като цяло. И въпреки това винаги съм бил част от Sadus и не съм забравял приятелите си, с които съм започнал. Те са част от мен и взаимно си даваме енергия да продължаваме да правим нова музика и да пишем текстове за тези парчета. Sadus са много специални за мен. Новият ни албум е убийствен и се надявам да направим пак едно турне, за да го представим пред хората. Убеден съм, че феновете имат нужда от брутална музика и ние никога няма да се откажем да им я даваме.
.: Наскоро стартира нов проект с вокала на Soilwork, Bjorn Strid, а също и с Jeremy Colsom, който свири в групата на Steve Vai? Как ще звучи тази група?
Добре си информиран, признавам си...(смее се)
Понякога има идеи, които се раждат спонтанно и се превръщат в нещо неочаквано голямо. Друг пък идеите не намират реализация и нещата не се получават. За този проект се събрахме с намерението да запишем цял албум като някаква експериментална метъл банда. Случиха се няколко неща и за момента този проект не е на дневен ред. Това не значи, че няма да запишем албум, но в момента не ни е приоритет. Трябва време да обмислим всичко и тогава ще стане ясно дали ще го бъде този проект. Bjorn ми е добър приятел, а с Jeremy и барабаниста Glen живеем наблизо, така че поддържаме конкакт. За момента не мога да кажа дали ще е в близко или далечно бъдеще, но вероятно групата ще запише албум.
Мисля си, че информацията за този проект излезе малко по-рано отколкото трябваше, защото ние не сме решили окончателно какво точно ще правим с тази група.
.: Последният ми въпрос е, има ли някой конкретен музикант, с който много би желал да свириш в близко бъдеще?
Не се сещам за някой конкретно, защото съм вбесил много китаристи с който съм свирил досега. (смее се) Честно, не знам с кой бих искал да свиря. Опитвам се да съм отворен към всякакви предложения и който иска да свири с мен, е добре дошъл. Да си призная, в момента се чувствам щастлив, че свиря в групата на Sebastian Bach, защото той е професионалист, а и останалите момчета си ги бива. Това, което правим, си е чист рокендрол, който ми допада.
