Този материал има за цел да даде на барабанистите (и тонрежисьорите с по-малко опит) основна представа относно процеса на озвучаване на сет ударни инсктрументи. Обяснени са базови техники, които може и да не ви направят саунд-гуру, но ще ви помогнат да се ориентирате по-добре в процеса.
Комплектът акустични барабани е може би най-трудният за озвучаване от всички инструменти в съвременната популярна музика. Това е логично, тъй като се използват отделни микрофони за всеки елемент или група от сета. Този материал има за цел да даде на барабанистите (и тонрежисьорите с по-малко опит) основна представа, относно процеса на озвучаване на сета. Обяснени са базови техники, които може и да не ви направят саунд-гуру, но ще ви помогнат да се ориентирате по-добре в процеса.
Индивидуалното озвучаване на барабаните започва да се практикува в края на през 1960-те години. Допреди това, цялата група (или оркестър) се озвучава с един, или два микрофона - за певеца винаги се е ползвал самостоятелен микрофон. Първата техника за озвучаване на барабани е чрез поставяне на един или два микрофона пред комплекта, и (евентуално) един в бас-барабана. Тази техника се използва широко да края на 60-те и все още е предпочитана от някои барабанисти - предимно в джаза. В много клипове на групи от този период могат да се видят двата микрофона, поставени пред барабаните, на 1,5-2 метра височина. Този начин за озвучаване е сравнително прост, дава балансиран звук и, в крайна сметка - нелош резултат.
Едва ли много хора знаят, че пионери в модерното озвучаване на барабаните (с отделен микрофон за всеки елемент от комплекта) са Бийтълс, и техният продуцент Джордж Мартин. Той е искал да постигне по-директен звук и е решил да постави микрофон за всеки отделен барабан. Дори се е наложило да моли за специално разрешение ръководството на студиото, тъй като инструкцията по това време не е позволявала микрофонът да се поставя на по-малко от 15 инча (38 см) от звуковия източник. Останалото, както се казва, е история.
Настройване
Важно е да се знае, че звукът на барабаните започва да се прави още с избирането на инструмента и настройването му. Конкретният сет барабани трябва да е съобразен с музиката, която свирим. Трябва да се прецени какви дълбочина и широчина на корпусите на барабаните биха съответствали най-добре на звука, който искаме да постигнем. Не бива да се пренебрегва значението на кожите, които използваме. Основното при настройване на барабаните е да се уеднакви опънът на кожата във всичките й зони. По този начин ще получим начална позиция и тембър, които от своя страна, ще улеснят работата ни по-нататък.
За да се преборим с прекомерното отзвучаване на барабаните, може да ползваме парче “гафа тейп”, или хартиена лепенка. Откъсва се парче от 10-15 см, прегъва се в средата и се залепва близо до обръча на барабана. При някои кожи това не е необходимо, тъй като са произведени с демпер, който се намира от долната й страна и върши същата работа. Този метод е най-ефикасен при соло-барабана, защото често пъти, при настройка на бойната кожа, тя е силно натегната и по периферията й се появят паразитни високочестотни отзвучавания. Ако настройката, която вече сме направили е подходяща за нашата музика, то демпването е излишно. Не трябва да се забравя, все пак, че настройката трябва да бъде съобразена с инструмента.
При бас-барабана нежеланите отзвучавания могат да се минимизират като в него се постави парче дунапрен, малка възглавница, или някой от специализираните за целта продукти. Ширината не трябва да е повече от 50 см, а дълбочината - достатъчна за да опира и в двете кожи. По този начин ще се справим с нискочестотния кънтеж, но няма да убием тона на барабана.
Позиции на микрофоните
Като оставим настрана предпочитанията относно конкретните използвани микрофони, правилното им поставяне и прецизно позициониране са от огромно значение. Често пъти, преместване на микрофона само с 5-6 сантиметра може да промени звука до неузнаваемост. Основните параметри на микрофоните, които трябва да имаме предвид са насочеността (полярната схема) и честотната характеристика. Приемайки микрофоните като уши, ще добием по-ясна представа как точно трябва да ги разположим.
Всяка сцена или звукозаписно студио има своя характерна акустика, което прави озвучаването строго индивидуално. Все пак, за да получим добър звук от микрофоните, трябва да ги позиционираме близо до бойната кожа, на 5-10 см от центъра й, като капсулата е насочена между средата и периферията на барабана. Често пъти, при соло-барабана и бас-барабана се озвучава и резонансната кожа. Колкото повече към центъра на кожата е насочен микрофонът, толкова звукът ще бъде по-богат на ниски честоти.
При озвучаване на бас-барабана има няколко характерни начина за позициониране на микрофоните. Добре е да подберем най-подходящата позиция за нашите нужди. Въпреки че с всеки сносен микрофон може да се постигне (някакъв) резултат, използването на специализиран микрофон е силно препоръчително. Звукът на бас-барабана се характеризира с ясно изразени ниски честоти и високо звуково налягане. Характерно за касата в по-голямата част от модерната музика е средно-високочестотното пляскане, жаргонно наричано “пик”.
Една от позициите на микрофона е като го поставим вътре в тялото на барабана, върху възглавничка. По този начин се подтиска “кашонестия” звук, което всъщност, е звученето в нискосредните честоти - между 300 и 550Hz. Ако изберем тази позиция, ще останем доволни от резултата, но някои биха сметнали, че ниските честоти не са достатъчно. Разбира се, те могат да бъдат усилени от миксера, или да изберем друга позиция за озвучаване. За повече ниски честоти, можем да поставим микрофона на дупката на резонансната кожа. Тази постановка е по-разпространена не само заради обемния звук, но и заради улавянето на точните ниски честоти, на които е настроена касата. Добра идея е да се опитат и двата начина за озвучаване и да се избере по-подходящият, а може би и комбинация от звука на двата микрофона.
При озвучаване на томовете един от нежеланите ефекти е прекомерното звучене на обертоновете. Това, понякога, води до микрофония на сцената. Този проблем не може да се реши с демпване на кожите, тъй като по този начин ще “убием” звука на томовете. “Въздухът” в тяхното звучене изчезва и те не интонират правилно. За да решим този проблем е добре да опитаме да настроим томовете отново. Трябва да сме сигурни, че не се опитваме да накараме един 12-инчов том, да звучи като 10-инчов, например. Ако желаем по-висок тон на барабаните, добра идея е да сменим кожите с по-тънки.
Чинелите се озвучават с един или два “оувърхед” микрофона, поставени на разстояние 0,5-1м над сета. Някои студийни тонрежисьори предпочитат да слагат допълнителни микрофони за всеки чинел, но в клубове и на малки сцени това рядко е необходимо. В определени случаи може да се използва отделен микрофон за фус-чинела.
(следва част 2)
