Повечето модерни музиканти използват софтуерни семплери и ги приемат като даденост и интегрална част от своя сетъп. Едва ли много от тях обаче владеят уменията, позволяващи им да изработват собствени, професионални семпли.
Повечето модерни музиканти използват софтуерни семплери и ги приемат като даденост и интегрална част от своя сетъп. Едва ли много от тях обаче владеят уменията, позволяващи им да изработват собствени, професионални семпли. Семплирането вече е на път да се превърне в изгубено изкуство. Това е първият от два материала, в които ще се опитаме да проследим развитието на техниката през годините.
Технологията на семплиране вече е толкова широко разпространена, че отдавна не се счита за нещо специално. Наистина, в много отношения тя е станала “невидима” - толкова често използвана и считана за даденост, че повечето хора не я забелязват. В ежедневието ни постоянно се сблъскваме със семпли: записаните съобщения на телефонните секретари, съобщенията по гарите и летищата, както и телефоните за Customer Support на мобилните оператори. Същото е и при модерната музикална индустрия. Технологиите за семплиране се използват в огромния брой синтезатори, кийборди и виртуални инструменти, предлагани на пазара. Преди години звукът на синтезаторите идваше от аналогови осцилатори, които генерират определен брой електронни вълнови форми. В модерните хардуерни синтезатори тези вериги са заменени от чипове, съдържащи семпли на огромен брой инструменти. Дори някои от “моделиращите” аналогови синтезатори използват специални мулти-семпли на аналогови (и други) вълнови форми като основа за своите синтезни методи. Софтуерните семплери също рядко се използват за същинско семплиране, въпреки че се използват за подреждане на сурови аудио мулти-семпли. Почти всички библиотеки със семпли се предлагат на CD или DVD, което елиминира нуждата от същинско семплиране, обработка и луупиране на звука, преди той да бъде използван. При това положение не е учудващо, че извън тесните и мистични кръгове на саунд дизайнерите, малко са хората, които все още истински семплират.
В Началото ...
Строго погледнато, семплирането представлява цифрово записване и просвирване на аудио - процесът на превръщане на звуков източник в нули и единици. Терминът “семплиране” за първи път се използва в края на 70-те от Ким Райри и Петер Фогел, за да опишат някои от функциите на техния (тогава нов) синтезатор Fairlight CMI. Както се случва с повечето велики открития, първоначално семплирането е представено като бонус функция, която е включена почти на шега. Fairlight CMI е замислен като цифров синтезатор, при който вълновите форми могат да бъдат конструирани чрез използване на добавителен синтез или да бъдат “нарисувани” с иновативната “светлинна писалка” и тъчскрийн. Има възможност за определяне начало и край на вълновите форми, както и да се прави “сливане” между двете.
Първият семплер в света: Fairlight CMI (1980 г.)
Разбира се, Fairlight CMI е оборудван със секвенсер, което го прави нещо като първата синтезаторна работна станция в света. Все пак именно семплиращата функция хваща окото на музиканти и продуценти, които през 1980 са готови да платят 30 000 долара за този инструмент. Не всички разбират значението на тази техника. Едно списание за музикална апаратура от това време се изказва подигравателно за семплирането и се пита: кой би използвал този мощен синтезатор за такива “несериозни” неща. Честно е да се каже, че дори изобретателите Райри и Фогел гледат на Fairlight CMI основно като синтезатор и въпреки че има възможност за цифров запис и просвирване на аудио, то възможностите за редактиране на този звук се заключават в промяна на интонацията в малки рамки и основната форма на динамичната обвивка. Компонентите на цифровия синтез, от друга страна, могат да бъдат прецизно контролирани в почти всеки аспект на звука. С течение на времето обаче става ясно, че хората не купуват синтезатора заради тези иновации - те го искат заради семплирането... и тази техника променя музикалната индустрия завинаги.
През 1984 г. Emulator II предлага 17,6 секунди, 8 битово, моно семплиране... за сумата от 8000 долара
Въпреки главозамайващата цена, семплирането във Fairlight CMI е доста ограничено. Имаме на разположение само няколко секунди, и то с доста скромно качество, според съвременните представи. Има възможност и за луупиране, което позволява записът да бъде повтарян, докато нотата е натисната. Това е всичко, но в края на 70-те то е било революционно.
Идеята за използване на аудио записи в по-големи записи не е нова. Нито пък е новост по-специфичната идея за използване на къси аудио фрагменти от истински инструменти, които създават мелодия, като просвирват единични ноти. И двете идеи са разработвани с използване на аналогови техники още през 1940-те. Новото са цифровият звук и вграденият секвенсер, които правят концепцията практически приложима.
Дисекция на семплирането
Тъй като в основата си семплирането представлява цифров звукозапис, е важно да се кажат няколко думи за принципите му. Аналоговите сигнали, както и звуците, улавяни от ушите ни, са постоянно променящи се, докато цифровите сигнали представляват редици от единици и нули, които компютърът обработва. За преобразуване на аналогово аудио в цифрова информация, трябва да прекараме сигнала през аналогово-цифров преобразувател (АЦП). Той разделя вълновата форма на малки секции, на всяка от които се назначава стойност и тя, от своя страна, може да бъде изразена като бинарно число. Всяка от тези стойности се нарича “семпъл” - от английски: проба, модел (бел. ред.). Така че процесът се нарича семплиране на вълновата форма. За просвирване на звука, бинарните стойности се подават към цифрово аналогов преобразувател (ЦАП). Той преназначава малките секции като постоянно променящ се сигнал, който може да бъде подаден към усилвател и високоговорители и да бъде чут като звук. Ако подобно обяснение ви звучи объркващо, помислете си за филмова лента. Както може би знаете, филмовата лента е поредица от застинали фотографии, които, при последователно прожектиране с достатъчно бърза скорост, създават впечатление за движение. Обикновено се снимат 24 кадъра в секунда. Колкото повече кадри се използват за единица време, толкова по-плавно ще е движението на екрана.
Същото важи в голяма степен и за цифровото аудио. Когато записвате един звук по цифров път, вие правите серия от “статични кадри” на силата на променливия входен сигнал. Всеки от тези “кадри” се записва като бинарна стойност в оперативната RAM памет или хард диск. След това, звукът може да бъде просвирен обратно в правилния ред, преназначен от цифрово-аналоговите преобразуватели като променлива вълнова форма. И това, което чуваме, е копие на записания звук. Поне това е идеята.
(следва част 2)
