Допълнението към най-вдъхновяващия бестселър на Антъни де Мело „Осъзнаване“ е вече тук!
Антъни де Мело е един от най-значимите духовни учители на ХХ век, като от неговата кончина през 1987 г. до днес популярността му продължава да расте. „Начинът да обичаш“ и световният бестселър „Осъзнаване“ за мнозина са сред най-влиятелните книги за духовно развитие през последните 50 години.
Издателство „Изток-Запад“ има честта, но и отговорността да представи вероятно последното публикувано произведение на този обичан духовен учител. Основано на лекция, изнесена само няколко месеца преди смъртта му, „Преоткриване на живота“ ни кани да достигнем до дълбокия смисъл на нашия живот. Ако осъзнаем как нашите ограничаващи мисли ни вкарват в капан, ние бихме могли да открием прости решения, които да ни освободят от усещанията за изолация, гняв, тъга и депресия. Накратко: Де Мело ни предлага нов светоглед и разбиране на Бога, чрез които животът ни ще бъде променен из основи.
„Преоткриване на живота“ е една от малкото наистина вечни книги, която ще ни пробуди за красотата на човешките преживявания и ще усили способността да виждаме Бога навсякъде и във всичко.
Богатството на санясина
Ще ви разкажа една от любимите ми истории. Понякога една история ни дава повече от целодневна лекция, защото тя се свързва с нас на едно по-дълбоко ниво. И тази история определено се свърза с мен.
Историята е за един индиец, който напуска селото си, за да заживее в по-голям град. Тогава той видял това, което в Индия наричаме „санясин“. Санясинът е странстващ монах-просяк. Това е човек, който, веднъж достигнал просветлението, разбира, че целият свят е неговият дом, небето е неговият покрив и Бог е неговият баща, който винаги ще го закриля. Затова санясините се придвижват от едно място към друго така, както аз и вие се придвижваме от едната стая до другата в своя дом. И така, този индиец срещнал един санясин и му казал:
– Не мога да повярвам!
– Кое не можете да повярвате? – отвърнал странстващият монах.
– Предната вечер ви сънувах. Сънувах как Бог Вишну ми казва: „Утре сутрин ще напуснеш селото около 11 часа и ще срещнеш един странстващ санясин“ – и ето, срещам вас.
– Какво друго ви каза Бог Вишну? – запитал монахът.
– Каза ми, че ако санясинът ми даде скъпоценния си камък, тогава аз ще стана най-богатият човек в целия свят. Бихте ли ми го дали?
– Задръжте за момент – отвърнал монахът, след което бръкнал в малката си раница – Това ли е камъкът, за който говорите?
Човекът не можел да повярва на очите си. Този камък бил диамант – при това най-големият диамант в света. Той го подържал в ръцете си за малко и попитал:
– Мога ли да го задържа?
– Разбира се, че може. Взимайте го. Намерих го в една гора. Вече е ваш – казал санясинът.
Той го взел и отишъл в края на селото. Там седнал под едно дърво. Прегърнал диаманта и бил много радостен.
Така работи нашата радост, нали? Тя идва тогава, когато получим това, което искаме. Но някога спирате ли за момент, за да се запитате колко дълго ще трае? Получили сте момичето, което желаете; или момчето. Получили сте колата – или дипломата. Били сте първи във вашия випуск. И колко дълго трае тази радост? Нека да го измерим. Наистина. Колко секунди? Колко минути? Бързо ви омръзва, нали? И след това търсите нещо друго!
Защо не изследваме това? Това е по-ценно от изучаване на свещените текстове – защото каква полза имате, ако четете свещените текстове и разпъвате Месията заради тях – както се е случило с Христос, ако не сте разбрали това? Каква полза, ако не сте разбрали какво означава да живеете, да сте свободни, да сте духовни?
И така... Този човек има диаманта. И след това вместо да се прибере у дома, той сяда под едно дърво. И цял ден стои там, потопен в мислите си. И привечер отива при санясина, който стои под друго дърво, връща му диаманта и казва:
– Бихте ли ми направили една услуга?
– Каква? – попитал го санясинът.
– Бихте ли ми дали богатството, което ви позволява да подарите така лесно този диамант?
Обичам тази история! Бихте ли ми дали богатството, което ви позволява да подарите така лесно този диамант? Ето затова говорех днес.
Светът е пълен с тъга. Коренът на тъгата е привързаността. Изкореняването на тъгата е в пускането на привързаностите – разбирането, че привързаността е погрешната представа, че нещо или някой може да ви направи щастливи. Зад истинското щастие няма причина. Истинското щастие е безпричинно. Ако попитате един мистик защо е щастлив, той ще ви отговори: „Защо не?“ Няма блокаж, няма препятствие. Защо не?
Замисляли ли сте се, че ако нещо причинява вашето щастие, тогава когато загубите това нещо вие губите и своето щастие? Хрумвало ли ви е, че ако нещо е причина за вашето щастие, тогава вие ще се вкопчите здраво в това нещо? И ще бъдете наистина притеснени да го загубите, каквото и да е това нещо – обучение, репутация, добро здраве или дори самият живот. И колко е интересно: преоткриване на живота. Никога няма да живеете истински, докато се вкопчвате в живота. Пуснете го. Когато се вкопчвате, щастието умира. Ако вашето щастие зависи от някого или от нещо, това не е щастие. Това е тревожност. Това е стегнатост. Това е напрежение. Това е страх.
Книгата „Преоткриване на живота“, на Антъни де Мело, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
