На 20 октомври, в зала 1 на НДК в столицата, се състоя един от класическите концерти на 2006 г. със солист прочутия цигулар и виолист Пинкас Цукерман, носител на 2 награди Grammy. Освен неговото име в афиша на събитието обаче се откроява и още едно – това на Максим Ешкенази, който дирижира концерта.
Заедно с оркестъра на Класик ФМ Радио те представиха Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс (Аманда Форсайт, виолончело) и Концерт за цигулка и оркестър от М. Брух.
Максим Ешкенази заминава от България и се премества в САЩ след завършване на образованието си в Софийската консерватория, преследвайки целта си да стане магистър по музика с профил дирижиране в Университета на Южна Калифорния. Това е едно от най-престижните музикални училища в света. Не след дълго се превръща в истинска звезда и от тогава неизменно е претрупан с ангажименти в цял свят както като диригент, така и като цигулар.
Авторитетните издания и музикалната критика го описват като “изключително талантлив и увлекателен” (New York Times), “енергичен и интелигентен” диригент, който дирижира с “пълна увереност и вникване”.
Не по-малко любопитен е фактът, че освен като изключителен музикант, Ешкенази е известен и като запален моторист. Сред страстите му са и пилотирането на самолет, стрелбата и леководолазния спорт.
.: От известно време не живееш в България. Какъв е поводът ти за идването ти в родината?
Поводът е концертът с Пинкас Цукерман и Аманда Форсайт в зала 1 на НДК на 20 октомври. Този концерт е може би едно от най-големите събития в класическата музика за България. Пинкас Цукерман е един човек, който властва по световните сцени повече от 30 години. Освен че е цигулар, той е и диригент, свири и на виола и преподава. Освен това изпълнява и камерна музика. Човек с огромен потенциал и неизчерпаем източник на информация.
.: За първи път ли си на една сцена с него?
За първи път работим заедно. Аз го познавам от година и половина, но за първи път имам шанса да сме заедно на една сцена, което е доста вълнуващо и в същото време малко страшничко.
.: С какви други знаменитости си работил?
Работил съм с много хора. С личности като Сара Чанг, Мидори, Майкъл Тилсон Томас, Еса-Пека Салонен, Кент Нагано, Зубин Мета, Йо-Йо Ма.
.: Кой от тях те впечатли най-много?
Всички са ме впечатлили с нещо. Йо-Йо Ма е най-сладкодумен. Сара Чанг ме развълнува с красотата си. Хубавото е, че от всеки такъв контакт научаваш нещо и ставаш по-добър музикант.
.: Живееш в САЩ. Защо напусна България?
Не съм напуснал България, просто засега живея там. Аз съм български гражданин с всичките си права на такъв. Отидох в Америка, защото ме приеха в един от университетите там. Решиш, че е дошло време да се пробвам по широкия свят.
.: Ти си търсен диригент и цигулар в САЩ и Европа. Като диригент или като цигулар повече се изявяваш?
Главно като диригент се изявявам. Повечето ми ангажименти са в Северна Америка и в България. Като цигулар съм свирил по различни оркестри в Германия и съм имал турове из цяла Европа.
.: Предстоят ли ти интересни концерти?
Един от интересните концерти, особено за българската публика, е концерт с оркестъра на Класик ФМ, който ще е на 12 февруари с талантливия цигулар Светлин Русев. Светлин е на световно ниво. Следващата седмица ще имам концерт с Джошуа Бел в Дисни хол в Калифорния. Вероятно доста ще се връщам в България - имам планове за концерти в Русе, Варна, Плевен и в Бургас.
.: По-трудно ли е да си извоюваш името в Америка, отколкото в България?
Не знам дали е по-трудно в България. Може би е същото. Навсякъде има много потенциал. Конкуренцията е огромна и жестока.
.: Трудно ли е да водиш толкова много музиканти?
Зависи. Оркестърът реагира на диригента много емоционално. Веднага се разбира дали ще върви репетицията. Оркестърът отсъжда дали ще ти кооперира, дали ще е с теб или не още, докато ходиш по-подиума. Засега аз не съм имал проблеми. Винаги са ставали нещата.
.: Кои са трудностите в професията на диригента?
Има много стъпки, много нива трябва да се преодолеят. На всяко ниво срещаш различен тип проблеми. В началото е техниката, след това трябва на тази техника да й вдъхнеш живот. Последният етап е да успееш да убедиш слушателите в твоето мнение за тази музика и да ги накараш да си отидат усмихнати от концерта.
.: Ако по време на репетиции някой от оркестъра често бърка, това изнервя ли те?
Определено не се изнервям лесно. Това ми беше част от обучението като диригент – емоциите да се изразяват в положителна насока. Ако се изнервиш, почваш да съсредоточаваш негативните страни на процеса и това води спираловидно надолу, не на горе. Аз се опитвам да се съсредоточавам на плюсовете и да насърчавам оркестъра и спиралата тръгва на горе.
.: Колко време за репетиции е необходимо за един голям концерт?
За този концерта с Пинкас Цукерман имахме общо пет, като една от тях е генерална. Четири работни тричасови и генералната.
.: Това достатъчно ли е за добро представяне?
Винаги може още и още, особено ако питаш диригент. Определено обаче има един момент, в който продуктът е узрял. След това не става хубаво, а преди това не е за сцена. При различните оркестри различно става този процес. Колкото по-млад е оркестърът, толкова по-дълъг става процеса на узряване. По-бързо се стига с един професионален и добре обучен оркестър. Пак има плюсове и минуси при двата варианта. Когато работиш с млад оркестър, той има много емоции и емоционално се привързва към произведението. На концерта магията става по-лесно. При професионалните оркестри всичко става много по-бързо, но понякога магията по-трудно става.
Максим Ешкенази Снимка: Avtora.com
.: Имаш ли куриозен случай на сцена, който трудно можеш да забравиш?
Веднъж си забравих обувките за един концерт и дирижирах по черни чорапи. Аз мислех, че няма да забележи никой, но след това дойдоха много хора да ме питат, защо съм без обувки. Беше много удобно.
.: Как се чувстваш, когато си от другата страна в оркестъра и свириш на цигулка?
Много добре, защото нямаш никакви задължения. Имаш само да си изсвириш нотите и да влезеш в музиката. Това ме връща и малко на земята да си припомня точно какво е да си от другата страна. Това ми помага като дирижирам, да знам какво си мислят и чувстват музикантите.
.: Раждат ли се в наши дни гениални композитори като Бах, Моцарт?
Определено има. Те още не са станали Бах, Моцарт, защото трябва времето да си каже тежката дума, но има гении на нашето време. Има един южноамерикански композитор Гольов, който пише опера и според мен, ако така се развива, ще остане в историята. Томас Арес е англичанин и също е невероятен. Да не забравяме и класиците на нашето време като Джон Адамс, Болез.
.: Как си представяш класическата музика в бъдещето?
Може би някои от концертите, особено на по-отдалечени места, ще се правят виртуално. Концерти ще има с холограми или диригентът ще е с холограма, или оркестърът. Някаква смесена форма между живо изпълнение и някой, който е на живо, но се намира в друга точка на света. Пътуването става все по-трудно, по-бързо, но ограничава времето. Нещо като с моловете – окрупняване. Двама-трима човека ще дирижират на много места, без да се появяват физически. Ще има една децентрализация и много повече хора ще имат възможност да слушат изпълнения на много по-невероятни места. Нещо като радиото. Всеки ще има достъп до изкуствата. Сигурно нещо ще се загуби, но още повече хора ще се докоснат до музиката.
.: Когато отидеш на концерт, успяваш ли да се насладиш на музиката или си оставаш професионалист?
Опитвам се. Трудно ми е да се насладя и не винаги успявам.
.: Каква друга музика обичаш, освен класическата?
Обичам Ани Ленъкс, Radiohead. Слушам Елвис, Beatles. Напоследък много се интересувам от българския фолклор, но чист фолклор, не говоря за класически поп, който е завладял страната. Той е едно богатство, трябва да се гледа като писано яйце. Надявам се, че всички го разбират.
.: Ти си запален моторист. Откъде дойде тази страст?
Мотор винаги съм обичал да карам, може би защото ти дава най-голямо чувство за скоростта. Вятърът. В същото време е най-евтиният вид транспорт и замърсява по-малко природата.
.: Умееш да пилотираш самолет. Занимаваш се със стрелба и си и водолаз. Това не ми звучи като хобита на диригент.
Има много музиканти с хобита, които са свързани с летене. Музиката и летенето имат някаква връзка. Магия е. Обичам да стрелям от малък. В Америка, понеже режимът на оръжията е много свободен, имам 9 мм пистолет. Ходя три пъти в месеца по стрелбища и стрелям. Бях един път на екскурзия в Хавай и изкарах книжка за водолаз. Никак не беше лесно. Започнах да се гмуркам в Хаваите. Там е невероятно красиво, има корали и видове риба, които не могат да се опишат. Гмуркам се и около Лос Анджелис, но рядко, защото там ме е страх да не попадна на акули. В Хавай са повече акулите, но там не ме е страх.
.: Виждал ли си акула?
Виждал съм малки, около метър дълги. Те нищо не правят и даже като мръднеш, бягат. Въпреки всичко е страшничко. Видях сянката на една огромна акула веднъж, но ми беше достатъчно.
.: Различен ли е адреналинът, когато пилотираш самолет и когато дирижираш на концерт?
Знаеш ли, точно за това си мислех днес. Дали съм се вълнувал повече, когато за първи път скочих с парашут или на концерта с Пинкас Цукерман. Мисля, че на концерт се вълнувам повече, макар че знам точно как ще стане. Вълнението е разположено и в по-голям период от време.
.: Пишеш ли музика?
Веднъж съм писал по-сериозно музиката на един американо-български филм "Goodbye Hello", който излезе през 2005 г. Интересен проект беше. Не ми е точно професията това и рядко пиша, но когато ми се случи, го правя с удоволствие.
.: Когато идваш в България, вижда ли ти се променена?
Определено и винаги в положителен аспект. По-светла изглежда, но в никакъв случай по-чиста. Хората стават все по-американизирани, което мен малко ме дразни. Целият свят се глобализира, ставаме едно семейство, но ми се иска да си запазим националността, традициите.
.: Какво ти харесва в Америка?
Пълната свобода да си този, който си. В Америка няма значение откъде идваш и кой си - твоето родословие или твоята страна. Затова я почитам тази страна. Чувстваш се свободен да се изразиш и да си себе си, без да се притесняваш, че някой ще те критикува или ще те обижда.
.: Имаш ли девиз?
Като паднеш, трябва да станеш и да продължиш.
Интервюто взе Десислава Бакърджиева
® Avtora.com
