Жанр: Екшън от първо лице Година: 2011 Разработва: 3D Realms / Gearbox Software Издава: 2K Games Платформа: PC | Xbox 360 | PlayStation 3
Петнадесет години, като се замислиш са около 1/5 от средностатистическият човешки живот. Цяла една ера в света на видео игрите. Или поне достатъчно дълго та да им позволи да преминат от второто в третото, а след това и в холографското (стерео 3D) измерение.
И да, 15 години през които прословутият Duke Nukem се превърна в нарицателно. В символ. В игра, която три пъти оглавяваше класацията на Wired News за vaporware (технологичен продукт или услуга, около които се шуми много, дават се щедри обещания, които в крайна сметка така и не се изпълняват).
Преминало през цикъл за разработка, който най-добре и пълно може да се опише с легендарното изречение на Дъглас Адамс от „Пътеводител на галактическият стопаджия” за заповедта („в три подписани екземпляра, получена, върната, обжалвана, загубена, намерена, разследвана, отново загубена и накрая заровена в мек торф в продължение на три месеца и преработена в подпалки за огън...”), през годините това заглавие многократно изплуваше на екрана на световният гейминг радар, само за да потъне миг след това обратно в небитието на бясната неопределеност.
Започната от оригиналните си създатели 3D Realms, начело с култова фигура като Джордж Брусард, в крайна сметка зарязана от тях и завършена от изключително талантливите пичове от Gearbox Software, тази игра спокойно може да кандидатства за титлата "Заглавие, което е известно, защото е известно..."
Както самият Duke се бъзика в изключително забавен изблик на самоирония: "Така де как няма да е добра играта? След 15 проклети години its better be!"
Макар в същността си Duke Nukem Forever (или NotEver както са го наричали понякога) е чистокръвен екшън от първо лице, при това от старата школа на Doom т.е. без предварително режисирани, драматични сценки в стил Call of Duty, без врагове с гениален изкуствен интелект, които залагат повече на числеността, отколкото на изобретателните тактики и зареден с огромна доза пиперливо чувство за хумор, което без проблеми му спечелва рейтинг с огромно, тлъсто M (Mature) отпред.
С Duke ще стреляте на поразия с BFG (за новаците в Дюк-измите разшифрова се като Big F**in' Gun) ще смалявате противниците си и след това ще скачате отгоре им с два крака обути в подковани кубинки 48-ми размер; ще ги замразявате, а след това с шут ще ги пръскате на ледени парченца с размер 1 микрон всяко; ще изтръгвате очите на циклопообразни гиганти и с ефектен ритник ще бележите 10 точки от гол линията на самотен стадион. Мисля, че схващате картинката.
Duke, ако не друго очевидно е останал верен на себе си през тези 15 години. Мускулестият, рус мачо избягал сякаш от класически, филмов екшън от 80-те (с бат Арни или Слай в главната роля по избор); с по една едрогърда кака под всяка мишница и голям патлак зареден със сякаш неизчерпаемо количество муниции, успяващ хем да обърне подобаващо внимание на дамите, хем да изтрепе орди гадни извънземни и то без дори да се изпоти малко.
В това отношение Duke Nukem Forever е наистина уникално забавна игра - игра, която се шегува със себе си, безжалостно се самоиронизира и в нито ама в нито един момент не се взима на сериозно - нещо което навремето заби екшън звезди като Стивън Сегал в калта, а докара до култов статус техни колеги от типа на споменатите вече Шварценегер и Сталоун, да не говорим за Мел Гибсън или Брус Уилис; звезди които вярно играеха ролята на Големите Мъжаги (ТМ), но винаги намираха начин да намигнат на зрителя, казвайки му без думи: "Хей, спокойно всичко това е на ужким, разпускай, забавлявай се - това е идеята".
Точно този дух са уловили съвместните усилия на 3D Realms и Gearbox Software. Духът на готиният, забавно - развлекателен осемдесетарски екшън (ееех не правят вече такива неща, да му се не види), на култови кино ленти като Командо, Кобра или Танго и Кеш.
Точно за това Duke Nukem Forever си струва изиграването. Нещо повече - струваше си чакането. Препоръчвам горещо на всеки, зажаднял за малко олд скуул пуцане на пусия!
