Жанр: Екшън от първо лице Година: 2011 Разработва: Crytek Издава: Electronic Arts Платформа: PC | Xbox 360 | PlayStation 3
Не мога да съчувствам на големите гейм компании напоследък. То обективно погледнато аз открай време не съм склонен „да им вляза в положението”, но напоследък глупостите, които творят започнаха да преминават всички разумни граници.
Сравнително пресен пример – Crysis 2. Съзнателно забавих ревюто на това заглавие – една игра натоварена с огромни очаквания. Нормално – след като оригинала вдигна високо, много високо летвата на средностатистическото визуално качество в жанра, нямаше как от продължението му да се очаква нещо по-малко.
Да, ама не – както обичаше да казва един известен политик от близкото минало. Crysis 2 оказва се е игра, предизвикваща меко казано противоречиви чувства. Не крия, че като екшън, концепция и идеи новата „Криза” най-после е намерила себе си (нещо което трудно може да се каже както за оригиналният Crysis така и за продължението му – WARHEAD).
Палци горе заслужават както историята (дело на един от най-нашумелите, съвременни автори на научна фантастика – Ричард Морган), която вече е значително по-увлекателно и драматично поднесена, така и редицата подобрения както по отношение на геймплейната динамика като цяло, така и що се отнася до основната, най-ключова (с характер на запасена марка) екстра на играта – уникалният нано-костюм на главния герой.
Управлението на бронята, активирането на различните му супер-функции и бързото им адаптиране към различните екшън ситуации, които поднася играта е много по-лесно, интуитивно и естествено, не затормозява играч и не го отвлича от фокуса на действието. Приятна екстра е добавянето на опции за подобряване на костюма с развитието на играта, като наличните добавки са доволно разнообразни, а опциите за комбинирането им предоставят свобода на избор – т.е. всеки може да настрои бронята си така, че да пасва максимално на предпочитаният от него стил на игра. Така например ако си падате по стелт атаки „в гръб” може би ще предпочетете да подсилите функцията „Невидимост” на костюма така, че ефекта й да трае по-дълго. Ако пък сте почитатели на по-директният подход няма да е зле да подсилите супер-бронята, така че да я направите още по-куршумоустойчива.
Всъщност основното разочарование от Crysis 2 лежи в полето на техническата й реализация и тук (за съжаление) най ощетените отново са РС играчите. При все, че системните изисквания на играта са по-ниски от тези на оригинала (по времето когато излезе той), това е за сметка на почти тотално запазване качеството на старата визия, която смайваше с фотореализъм през 2008, но днес вече далеч не изглежда толкова бляскаво.
Очакванията за пълноценна DirectX 11 поддръжка за съжаление не се оправдаха, макар че из интернет пространството все още циркулират неофициални слухове за (евентуален) бъдещ пач, който да добави подобни екстри.
За момента Crysis 2 в най-добрият случай може да се разглежда (поне от чисто техническа гледна точка) като подобрена версия на оригинала и честно казано е трудно за непредубеденият страничен наблюдател да види ползите от новият CryEngine 3 с който се предполага, че е раздвижена играта.
Лошо впечатление прави и отсъствието на опции за по-детайлен контрол на графичните настройки (пак говоря за РС версията), както и наличието на доста програмни грешки част от които доста сериозни (като например невъзможност за активиране на мултиплейър режима, понеже играта просто отказва да запомни въведеният оригинален ключ).
На финала – Crysis 2 е по-добра игра от предшественика си в повече от едно отношение, но за съжаление не е главозамайващата революция, която очаквахме.
