„Пазарната икономика започва да изглежда като една голяма неоправдана надежда. Все по-отчетливо става разминаването между представата ни за справедлив пазар и действителността на непазарните практики, които с времето стават все повече; между илюзиите за един по-добър живот и реалността, в която за почтената търговия остава все по-малко място. Източна Европа пожертва бъдещето на няколко поколения, за да проумее, че обещанията за взаимна изгода рядко се осъществяват; че „невидимата ръка на пазара“ всъщност действа доста избирателно; че чуждият интерес може да бъде налаган под всякаква форма, включително и като „процес на интеграция“; че либерализмът в периферната икономика свършва там, където започват интересите на корпорациите от ядрото. Това са общовалидни закони, чието действие усещаме постоянно, но по правило не присъстват в съвременните учебници. На тях е посветена тази книга.
Тя предлага алтернативен поглед към икономиката, като изследва развитието, възхода и упадъка на различни държави. Разглеждайки причините за неуспеха от тази страна на Желязната завеса, авторът търси отговорите в цял свят. Защо Латинска Америка не стана индустриален гигант? Как малка Португалия успя да създаде голяма колониална империя? Защо търговските войни все още не са останали в миналото, а бариерите пред свободната търговия до ден днешен са основно оръжие в арсенала на някои от най-активните радетели за свободен пазар? Дали за Източна Европа си струваше да се откаже от наследството си – само за да научи от горчивия си опит уроците, които съдържа тази книга?“
Григор Сарийски
208 с., мека корица.
Откъс
Дълги години в глобален мащаб се води пропаганда на идеите на свободната пазарна икономика. И по-конкретно, непрекъснато се подчертават предимствата на безпрепятственото движение на стоки и капитали. И съответно, на критика, която често е под формата на манипулация и неоснователни подигравки, е подложена алтернативата на либералните подходи и по-точно, на теорията и практиката на протекционизма.
Не може да се каже, че никой не е предупреждавал за негативната страна на концепцията за невидимата ръка на пазара. Държава, която не разполага със собствена развита промишленост и със селско стопанство, което залага на голям внос, се оказва уязвима пред лицето на санкциите. Освен това лидерите на световната икономика изобщо не са заинтересовани от появата на нови силни конкуренти и ще се постараят да спрат промишления и технологичния възход в другите страни. Само че всички тези аргументи моментално бяха осмивани, сиреч, всичко това са „остатъци от остарял мироглед“, светът се е променил, студената война свърши и „добрият демократичен Запад се стреми към всеобщо благо в планетарен мащаб. Естествено, опитът показа, че на тези представи не им е съдено да се сбъднат. Стана ясно, че търговските войни изобщо не са останали в миналото. Икономическите санкции до ден днешен си остават инструмент за натиск. Оказа се, че в самите САЩ, които толкова дълго насърчаваха идеите на свободната пазарна икономика, президентските избори бяха спечелени от човек, обявил необходимостта от увеличаването на митническите такси и от преразглеждането на търговските отношения с редица други държави. Разбира се, говоря за Доналд Тръмп.
Епидемията от коронавируса се превърна в още един удар по мита за „невидимата ръка на пазара, която максимално ефективно и изгодно за всички регулира икономическите отношения“. Политиката на преместването на индустрията от САЩ в други държави доведе до това, че собственото производство на медицински средства се оказа недостатъчно.
Епидемията се отрази на системата на световната търговия като цяло. Икономическата активност намаля в глобален мащаб. Значително намаляха цените на енергоносителите, което се отрази отрицателно на приходите на износителите на „черното злато“. Казано накратко, лъскавата картинка на постиндустриалния мит не издържа на сблъсъка с реалността.
Нека заедно да установим какво може да бъде предложено като алтернатива? А за целта трябва да проучим историята на въпроса и да видим какво показва реалният опит.
Книгата „Забранената икономика“, от Дмитрий Зикин, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
