Velvet Assassin

За играта:

Velvet Assassin е нов геймплеен поглед към вече преексплоатираната в игралния бранш Втора Световна Война. Наместо да ти връчат винтовката в класически екшън или да ти поверят контрола над войниците от армията в стратегия, този път създателите ти дават възможността да се промъкваш тихо, да убиваш безшумно и да повреждаш смазаните механизми на нацистката военна машина в класическо стелт заглавие.

Немските автори от Replay Studios се хвалят навсякъде, че Velvet Assassin е директно инспирирана от живота на реалната британска шпионка Вайълет Забо, прекръстена тук на Вайълет Самърс.

Въпреки това играта им не се радва на особена историческа достоверност и не следва по никакъв начин реалния житейски път на Забо (заловена още по време на втората си мисия, подложена на жестоки изтезания и екзекутирана).

Мисли по-скоро за сюжетна схема, следваща тази от друга стелт игра – Hitman: Blood Money. Вайълет лежи в кома насред някаква френска болница и си припомня избрани мисии от кървавата си кариера, което на практика свежда очаквано силната история до размисли за това колко лошо нещо е войната. Но това май го знаехме от преди.

Визия и звук:

Velvet Assassin по никой начин не може да мине за връх в технологично отношение, но изненадващо всъщност е доста красива игра. Арт отделът е сътворил истински чудеса в изграждането на нивата, които на моменти изглеждат толкова нереално прекрасни, в пълен контраст със случващите се из тях зверства, че наистина напомнят за нещо, родено в спомените и кошмарите на умиращ човек.

Всичко това е подчертано от страхотната музика, нагнетяваща през цялото време усещането за плъзгаща се по ръба на възприятията лудост. Друг момент, заслужаващ вдигнат одобрително палец, е фактът, че във Velvet Assassin нацистите говорят на съвсем реален немски, преведен с английски субтитри, което определено подсилва усещането, че наистина се намираш насред неподозиращата за присъствието ти хитлеристка армия.

Геймплей:

На пръв поглед Velvet Assassin е класическа стелт игра в традициите на Splinter Cell, Hitman или Thief, но за съжаление нещата не стоят точно по този начин. На Вайълет наистина й се предоставят обичайните за жанра възможности да бъде невидима насред сенките, да убива с един удар, ако успее да се промъкне незабелязано в гръб на враговете си или да се преоблича в нацистка униформа и да се слее с тълпата, но тук един геймплеен аспект видимо се губи.

Свободата на действие. Всяка ситуация може да се мине по един единствен начин, което създава доста порочна и изнервяща схема от проби и грешки, като изнервянето е подсилено от факта, че чекпойнтите са доста раздалечени един от друг и всяко умиране е свързано с връщане от поне пет-десет минути назад в нивото. А умирането тук е доста често явление, защото въпреки възможността да влезеш в директна схватка с враговете си ако се издъниш някъде и бъдеш забелязан, след първия даден изстрел става страшно.

Амунициите са адски ограничени, а враговете неизменно са повече и по-добре въоръжени от бедната Вайълет, така че в болшинството ситуации натискането на спусъка и рилоудването на предишния чекпойнт са подтискащо близки събития. Освен това тук е погазено и едно от основните правила на стелт жанра – да убиваш само при крайна необходимост и да се прокрадваш през редиците на лошите като призрак. Просто защото в много случаи ключът, който трябва да ти отвори пътя напред през нивото, лежи в джоба на някой от околните нацисти, така че за по-сигурно е добре да избиеш всичко живо.

Всичко това е подправено с два по-интересни геймплейни елемента. Първо, можеш да събираш едни адреналинови инжекции и когато си биеш такава, Вайълет поема контрол над спомена се, времето спира и тя може да се приближи до всеки враг и да го убие с един удар.

Второто е трупането на опит (чрез събирането на различни предмети из нивата), с чиято помощ, в класически ролеви стил, можеш да подобряваш три характеристики на своята шпионка – скоростта с която се промъква, продължителността на действие на морфина и животът й.

В крайна сметка Velvet Assassin е приятна игра със страхотна атмосфера и ако можеш да се примириш с честото умиране без съмнения ще си прекараш добре в компанията на госпожица Самърс.

Плюсове:

-Страхотна атмосфера, подчертана от наистина смразяващ саундтрак.

-Разчупване на стелт жанра чрез системата за трупане на опит и булет-тайм вариацията, предоставяната ти от адреналиновите инжекции.

-Това е първата сравнително адекватна стелт игра, която да запълни празнините в сърцата на феновете след края на Assassin’s Creed (и до началото на предстоящия нов Splinter Cell).

Минуси:

-Пълна липса на свобода. Всяка ситуация може да се мине по един начин и трябва да се досетиш какъв е той.

-Неприятно редки чекпойнти, принуждаващи те да преиграваш дълги геймплейни пасажи заради някоя детинска грешчица.

-Изненадваща липса на история, предвид факта че играта уж е базирана върху реалния живот на реална шпионка.