Жанр: Third Person Action/Stealth
Година: 2009
Произв./Изд: UbiSoft
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
Първият Assassin’s Creed се опита да предложи иновативен геймплей, нестандартна стелт механика и изтъкан от мистерии свят, но за съжаление се изложи на доста нива, защото предлагаше излишно много повтаряемост и слабовата бойна система. С втората част производителите от UbiSoft имаха възможността да поправят грешките си, да полират концепцията и да ни предложат играта, която Assassin’s Creed трябваше да бъде. Остава ни само да разберем дали са успели.
Действието се пренася в Италия от края на петнадесети век и ни представя новия главен герой, благородник, сваляч и елитен убиец Ецио. Ако случайно се питаш защо от кръстоносните походи и светите земи отиваме толкова напред във времето и какво се е случило с персонажа от единицата – хашишинът Алтаир най-вероятно не си е изиграл първата игра, така че за да запазя този текст максимално лишен от спойлъри, ще ти препоръчам да го сториш. Въпреки споменатите геймплейни недъзи тя си остава едно от най-важните заглавия за това поколение, а и е добре да си запознат със сюжета й, за да разбереш какво се случва тук. Ще отбележа само, че новата история не отстъпва по нищо на тази от оригинала и дори я превъзхожда, а новият главен герой и ренесансовият фон, на който се разгръща действието (ще имаш възможността да се срещнеш дори със самия Леонардо ДаВинчи), са далеч по-интересни.
Визия и звук:
Ако някога си бил в Италия ще се изумиш на детайлността, с която са пресъздадени градовете, в които се развива действието, но дори и да не си, без съмнение ще разпознаеш доста от забележителностите из тях. На чисто техническо ниво обаче нещата не са се променили много спрямо оригиналния Assassin’s Creed, а две години по-късно това е по-скоро минус. Гореспоменатите градове все още изглеждат впечатляващо, както и движенията на персонажите по време на акробатичните изпълнения и битките, но от моделите им и специалните ефекти можеше да се очаква нещо по-добро като за края на 2009 година.
Музиката е страхотна, подобно на първата игра, но от озвучаването на персонажите има какво да се желае. Не че акторите зад микрофоните се справят зле, но опитите им да докарат английски с италиански акцент могат да ти дойдат леко в повече.
Геймплей:
От UbiSoft наистина са послушали това, което имаха да им кажат играчите и критиците и повтаряемостта на мисиите от оригинала е заменена с далеч по-сериозна доза разнообразие, включително и на ниво дегизировка и арсенал. Освен това благодарение на благородническото си потекло ти се дава възможност да се заемеш и с лековатата, но доста забавна опция да контролираш подопечните си земи и да изкараш някой лев, ако си добър влатедел. В добавка игралното време също се е повишило значително и изиграването на Assassin’s Creed 2 спокойно може да ти отнеме тридесетина часа.
Иначе геймплеят на практика си остава същият, просто е далеч по-добре полиран. Действията ти са разделени между три неща. Акробатичните таланти на Ецио, запазили принципа от първата игра, че всяка малко по-издадена повърхност би могла да се използва като основа за поредната невъзможна каскада. Трябва да се признае, че в това отношение тичането и скачането на Персийския принц от серията на същите тези UbiSoft изглеждат направо сковани. На второ място идват битките, които този път са далеч по-масови и интересни, бойната система е подобрена, а развързвайки кесията си можеш дори да подтикнеш някой и друг дегенерат да се сражава на твоя страна. Трети и най-важни, разбира се, са самите убийства, които всъщност представляват основната част от играта и изискват добра тактическа мисъл, преценка на ситуацията и правилни действия в правилния момент, за да видиш сметката на жертвата си.
В крайна сметка Assassin’s Creed 2 е по-скоро това, което трябваше да бъде първата игра преди две години, а не нещо ново и революционно. Въпреки това за почитателите на стелт жанра, добре замислените убийства и интересните истории тя си остава едно абсолютно задължително заглавие.
Плюсове:
- Подобрения спрямо оригинала на почти всички възможни нива: повече разнообразие, по-добри битки, множество нови “играчки” в арсенала ти на убиец и забележително удължено геймплейно време;
- Реалните италиански градове, в които се развива действието са визуализирани адски добре.
Минуси:
- Това си е все същият Assassin’s Creed, просто по-добре полиран. Ако си очаквал нещо революционно, ще останеш жестоко излъган;
- В много отношения играта изглежда остаряла графично, особено в месеца, през който си играл и Modern Warfare 2.
