Existentialism for dummies, или как да разберем изключително влиятелното през 20 век философско течение, ни дава отговор книгата на Сара Бейкуел. Или поне, в 2020-03-11духа на тази философия, задава умни въпроси.
Мисля, че книгата е еднакво подходяща, ако вече сте имали челен сблъсък с произведенията на екзистенциализма, така и ако не сте се потапяли досега в тези води. Но все пак, това е обзорна книга и като такава изисква някаква предварителна представа за това философско течение, ключовите му фигури и основните събития от историята на 20 век.
Не искам да плаша никого, но това е книга, която ви хвърля в дълбокото още от втората страница. И това е чудесно, защото имах нужда от такава сложна и задълбочена книга, която да ме захвърли в непознати територии. Четивните, лесно смилаеми книги, може да са храна за душата, но книги като тази, са храна за ума. Преди нея, моят читателски опит с екзистенциалистите се ограничаваше с няколко романа на Симон дьо Бовоар („Лъскави картинки“, „Недоразумение в Москва“, „Кръвта на другите“ и „Сломената жена“, от които последните две силно препоръчвам), „Погнусата“ на Жан-Пол Сартър (Сартр?) и „Чужденецът“ на Албер Камю. Кое разбрала, кое не, реших набързо, че екзистенциалистите са предвзети същества в черни прилепнали поло блузи, които философстват безгрижно за леви идеи от някое слънчево кафене на левия бряг на Сена, докато други хора, с много по-малко късмет от тях, изпитват на практика левите идеи на гърба си.
Прибързано и повърхностно заключение, както се оказа. Да, доста от екзистенциалистите са имали дългогодишен флирт с марксизма, социализма и дори сталинизма (изключение прави Камю), но тяхната философия е същевременно едно от най-пленяващите, комплексни и непроницаеми интелектуални течения от миналия век.
Представата за философа като брадясало окаменено същество, което съзерцава света от безопасно разстояние в хралупата си, е напълно оборена от биографичните портрети, които Сара Бейкуел обрисува в книгата си. Сартър, Камю, Бовоар, Морис Мерло-Понти, Габриел Марсел са били дълбоко ангажирани личности, в социален и политически план, и то дотам, че да поставят личната си безопасност и физическия си интегритет в риск. По различно време активно и наивно прегръщат каузи, много от които от днешна гледна точка са напълно морално компрометирани. Слепият възторг на Сартър от Съветския съюз или нацистките убеждения на Хайдегер са малка част от най-фрапантните примери. Наред с това обаче, екзистенциалистите не се боят да застанат на страната на онеправданите, потиснатите и малтретираните, като надигат глас срещу расизма, колониализма и половото неравенство. Въобще, противоречиви личности.
Сара Бейкуел успява да улови тази противоречивост в комплексните им философски натури и дори да намери обяснения за нея. Пише за героите си ту шеговито, ту почтително. Редува биографични моменти, като ги вплита в историческия контекст на времето, с размисли за същността на екзистенциализма като философско течение, с опит (според мен успешен) да извади есенциалното от него. Бейкуел познава героите си твърде добре, изучила е идеите им в дълбочина, която й открива широко поле за свободна игра с понятия, личности, паралели и събития. Което е изключително трудна задача, стане ли дума за философи, чиито идеи се преплитат, но и самите те еволюират идейно многократно (Сартър е идеален пример). Проследява корените на екзистенциализма в идеите на мрачните Киркегор и Ницше, преминава през феноменологията на Брентано и Хусерл, Хайдегер и Ясперс, успява да открие очарователното във всяко течение и разклонение на философията им. Извежда на преден план въпроси за моралната отговорност на интелектуалеца в избора на каузи, които да отстоява (говорим за времена, в които въпросните личности са имали статут ако не на звезди, то на инфлуенсъри, само че с м2020-03-11озък).
Влиянието на екзистенциалистите и техните идейни бащи феноменолозите в интелектуалния живот на 20 век е огромно. Няма да е преувеличено, ако се твърди, че съпротивителните движения срещу комунизма в Чехословакия са вдъхновени от феноменологиятана Ян Паточка, която съдържа в себе си зрънцето на бунта, бидейки антидогматична по своята същност. Да не говорим за ролята на Бовоар за отстояване правата на жените.
Невероятна е заслугата на Сара Бейкуел, че е успяла да оживи портретите на тези закоравели интелектуалци, да ни ги поднесе по човешки начин, да преведе на достъпен език неразбираеми за повечето хора идеи и концепции. Книгата й дава добра представа не само какво е да си екзистенциалист, но и какво е да си философ въобще. След прочитането й се убеждавам все повече, че философията е изключително важен компонент от арсенала на добре образования човек, а не празни и отнесени плямпания на интелектуалстващи безделници. Тя ни дава инструментите, с които да мислим, свежи перспективи към разбирането за света и противно на наложеното клише – не го усложнява, а го опростява. Няма да се учудя, ако всеки добре образован, мислещ и интелигентен човек в някаква част от живота си е бил екзистенциалист, дори без да го знае.
Книгата "В кафенето на екзистенциалистите" от Сара Бейкуел, може да закупите с 20% намаление или в електронен вариант от издателство изток - Запад.
