„Няма нищо по-скъпо струващо от грижата и труда, а пък аз не търся нищо друго, освен да се отпусна и разслабя.“
Как да не заобичаш човек, способен на такава сладка философия?
Авторът на горните думи е вдъхновил Вирджиния Улф да се впусне по потоците на съзнанието, той е и утешителят на Стефан Цвайг в годините на емиграция, той е и „тази най-свободна и най-силна душа“ според Ницше, а за Ленърд Улф е „първият напълно модерен човек“. Рожба на размирния 16 век, връстник на кралица Елизабет I, Монтен е колкото плод на къснорененсансовата епоха, толкова и универсален, надисторически.
„Как да живеем. Животът на Монтен“ е едновременно биография, история и идеен анализ, посветен на необикновения французин и неговата практична философия за добър живот.
Монтен е писал своите „Опити“ с усърдното самонаблюдение на човек, който се е учил в движение да улавя есенцията от мимолетните изживявания. Осланяйки се на мъдростта на трите велики елинистични школи – стоицизъм, епикурейство и скептицизъм, той надгражда тяхното наследство, като превръща собствената си личност в учебна дисциплина. Така успява да разчупи канона, поставяйки себе си в центъра на своите размишления. Пише „Опити“ и паралелно с това ги живее. Самонаблюдава се с удивлението, обикновено резервирано за причудливите неща. Намира се за безкрайно интересен и едновременно с това обикновен като всички останали хора.
Подобно на предишната си книга „В кафенето на екзистенциалистите“, и тук Бейкуел изгражда широка историческа картина, в която полага личността, за която пише. С такъв похват разбираме не само кой е Монтен, но и какъв е светът, в който е живял и какви са били вълненията на неговите съвременници. Отделен е въпросът, че въпросната личност не е представена като музеен експонат – почтително избърсан от праха на историята, а като пълнокръвна личност, чиито слабости са ни твърде понятни.
Монтен живял, без преувеличение, във вълнуващи от днешна гледна точка, и опасни от негова, времена. Неотдавна Лутер бил посял семето на протестанството, в резултат на което във Франция бушували религиозни войни и междуособици. Историческият коктейл, в който на Монтен му се налагало да навигира дипломатично, включвал имена, познати от романите на Александър Дюма – Анри IV, херцог дьо Гиз, Катерина Медичи, папа Григорий XIII.
Докато светът около него се разпадал, а сънародниците му били заети с това да се колят, Монтен се отделил в своята кула (буквално), за да се отдаде на самосъзерцание и безгрижие, с което, в крайна сметка, успява да съхрани здравия си разум. Въпреки че обстоятелствата го принудили да вземе дейно участие в хода на френската история, писателят, като модерен стоик, запазва спокойната си умереност и безпристрастност.
Опитите да бъде обвинен в леност и конформизъм (в първото той се самообвинява често) са всъщност нежелание да бъде съпричастен към лудостта на своето време. Монтен е очарователно антидогматичен и антифанатичен. Освен това е бил и рядко непрактичен човек, отдалечен от тривиалните аспекти на ежедневния живот. Явно е бил лош феодал от перспективата на тогавашния човек. „Впрочем кой знае“ е изразът, който той обичал да използва и който най-добре описва криволичещата му и безгрижна философия, в която няма окончателни присъди.
Описвайки себе си, той на практика описва човешката природа, слага знак за равенство между високообразования и привилегирован човек от Късния Ренесанс, какъвто е бил, и всеки друг човек, навсякъде по света. Нищо чудно че „Опитите“ вдъхновяват великите умове на Просвещението и хвърлят духовен мост към личности като Волтер, Вирджиния и Ленърд Улф и разбира се, Цвайг.
За това колко свежи и оригинални са мислите на Монтен можем да съдим от факта, че след смъртта му Инквизицията включва „Опити“ в Индекса на забранените книги, където престоява близо два века.
Бейкуел нито величае, нито принизява Монтен и в този смисъл тя постига обективност и баланс, ценни качества при подобен род изследвания. Хуморът й е от типа, който високо ценя – работи чрез натрупване, където постепенното опознаване на героя ни дава възможност да уловим добронамерената насмешка по адрес на неговата личност. Монтен е изобразен с майсторството, запазено за качествените портрети на литературните герои.
Въобще не предполагах, че тази книга ще ми хареса поне толкова, колкото предишната от Сара Бейкуел – „В кафенето на екзистенциалистите.“ Сара Бейкуел просто умее да пише интересно, без да звучи опростенчески, а Монтен ми стана безкрайно близък и симпатичен, най-вече със слабостите, които двамата споделяме. С удоволствие бих прочела и други книги на Бейкуел, включително ако реши да пише за някой по-недолюбван философ, например Ницше.
Философия, поднесена от жизнерадостен хуманист, действа като рецепта за себесъхранение. А вдъхновението е в така наречения обикновен живот, изживян спокойно и умерено.
Впрочем, кой знае.
„Всеки от нас … е пример за себе си, стига да е в състояние да се следи отблизо.“
„Жалък според мен е оня, който в дома си няма местенце за себе си, където да се отдаде изключително на себе си, където да се скрие.“
„Монтен винаги щял да гледа на себе си като на обикновен човек, но разбирал, че самият факт, че осъзнава това, му придава изключителност.“
„Даже на най-високите земни тронове ние седим на собствения си задник.“
„От общуването с хора човешкият ум се домогва до изумителна яснота. Всички ние сме затворени в себе си и кръгозорът ни е толкова стеснен, че не виждаме по-далеч от носа си.“
„Аз никак не се срамувам да си призная детинската нежност, която по природа изпитвам по отношение не животните; не мога например да откажа една разходка на кучето си, която то иска от мене в никое време и за която ме моли.“
„Обичам умерените и уравновесени характери.“
„В най-голяма степен ценял качества като любознателността, общителността, добрината, съпричастността, приспособимостта, интелигентната разсъдливост, способността да се поставяш на мястото на другия и добронамереността – нито едно от които не гори в нажежената пещ на вдъхновението.“
„Пред фанатичния християнин с пламнал поглед Монтен предпочитал мъдреца стоик: човек, който постъпва морално, владее емоциите си, придържа се към разумни преценки и умее да живее.“
Книгата „Как да живеем. Животът на Монтен” от Сара Бейкуел, можете да закупите с 20% намаление, от издателство Изток - Запад!
