Д-р Жан Читалов е специалист уролог. Завършил е Медицинския университет в Пловдив. Специализирал е ендоурология, екстракорпорална литотрипсия, лазерни и лапароскопски операции в Турция, Румъния, Германия. Работи като уролог в клиниката по урология на УМБАЛ "Свети Георги" в гр. Пловдив, главен асистент е в катедрата по урология на МУ Пловдив, управител е на МБАЛ "Уро Медикс".
Като уролози, несъмнено, най-често установяваме камъни в уринарния тракт, било то в бъбрек, уретер или пикочен мехур, и произлизащите от тях проблеми – болка, застой на урината и инфекции.
Има множество изследвания, които сочат, че над 30% от патологията, с която се сблъскваме в урологичните отделения, е именно бъбречно-каменната болест. Някои колеги докладват стойности, достигащи дори 50%. В глобален мащаб уролитиазата засяга около 12% от популацията. Съществуват ендемични зони, образуващи така наречения афро-азиатски каменен пояс, където засегнати са до 20%. България също се води ендемичен район, но заболеваемостта се колебае около 15% от населението. Говорим си за хора в активна възраст – най-често между 25-60 г., с тендеция за подмладяване.
Не сме останали с впечатление за игнориране нa това заболяване от пациентите. Вероятно имате предвид пациенти с изконсумирани, нефросклеротични бъбреци вследствие хронични инфекции. При част от тях състоянието е предизвикано от бактериален причинител на базата на вродена или придобита обструктивна уропатия. Особеното при тях е, че не може да се постигне окончателно излекуване, без да се премахне вроденото или придобито страдание. Това обаче става по оперативен път. Другата група болни с ХБН са в резултат на автоимунни процеси, предизвикващи специфични видове възпаления на бъбреците. Те са с непрекъснат прогрес, особено без лечение, и водят неминуемо до диализа.
На първо място, естествено, бъбречната криза. Една от най-силните болки в медицината. Други стресиращи симптоми са хематурията (наличието на кръв в урината) или намаляването на количеството отделена урина до степен на липсваща (анурия). От друга страна, симптомите, които нарушават най-много качеството на живот на пациента, са дизуричните смущения (болка, парене и като цяло дискомфорт при акта на микция) и инконтиненцията (неволево изпускане на урина) – симптом, за който често пациентите премълчават.
Да. Спортът и движението като цяло влияят благоприятно върху тялото и имунната система. Редовният спорт подобрява кръвния ток към малкия таз, а с това се повишава и локалния имунитет. Уроинфекциите са доста по-чести и с по-тежко протичане сред хора, водещи заседнал начин на живот и със затлъстяване.
В литературата има разнопосоченост колко е нормата за ден при прием на течности. Най-физиологично е приемът да бъде съобразен с нуждата на организма, т.е. с жаждата. Има обаче някои заболявания, при които се препоръчва по-голям прием – например бъбречно-каменната болест. С презумпцията урината винаги да е в разредено състояние по отношение на литогенните (камъкообразуващите) субстанции, се препоръчва ежедневен прием над 2 литра. Водата, по възможност, да не съдържа йони в големи количества, които много лесно се реабсорбират от тънките черва и повишават концентрацията в кръвта, оттам и в урината. Дехидратация се среща при неправилно хранене на малки деца и при неадекватна рехидратация на болни в интензивни отделения. Коригирането на количествата вливания и поддържането на правилния солеви баланс е крайъгълен камък при лечението в реанимационните отделения и местата с интензивните грижи.
Модерните билкови препарати определено напреднаха по отношение на съставите си. Да вземем за пример червената боровинка – съдържа проантоцианидини. Това са биологичноактивни вещества, които не позволяват на бактериите да колонизират пикочните пътища, като инхибират прикрепянето им. В днешно време някои билкови препарати съдържат пречистени проантоцианидини, а това ги прави по-ефективни. Д-манозата е друг пример за вещество, което инхибира прикрепянето на ешерихия коли към пикочния мехур. Сами разбирате, че тези препарати спомагат за лечението, но в крайна сметка не унищожават директно причинителя. За тази цел комбинирането на билков препарат с антибиотик е най-добрият вариант за пациентите.
Включете се и вие в кампанията: https://campaigns.framar.bg/bubrecite_niamat_vakancia
Подкрепете ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/bubrecite.niamat.vakancia
Кои са най-честите урологични проблеми, с които се сблъсквате в практиката?
Като уролози, несъмнено, най-често установяваме камъни в уринарния тракт, било то в бъбрек, уретер или пикочен мехур, и произлизащите от тях проблеми – болка, застой на урината и инфекции.
Чест проблем ли са камъните в бъбреците? Статистически погледнато, какъв процент от българските пациенти засяга заболяването? Има ли разлика със световните стандарти?
Има множество изследвания, които сочат, че над 30% от патологията, с която се сблъскваме в урологичните отделения, е именно бъбречно-каменната болест. Някои колеги докладват стойности, достигащи дори 50%. В глобален мащаб уролитиазата засяга около 12% от популацията. Съществуват ендемични зони, образуващи така наречения афро-азиатски каменен пояс, където засегнати са до 20%. България също се води ендемичен район, но заболеваемостта се колебае около 15% от населението. Говорим си за хора в активна възраст – най-често между 25-60 г., с тендеция за подмладяване.
Защо урологичните инфекции са пренебрегвани от пациентите?
Не сме останали с впечатление за игнориране нa това заболяване от пациентите. Вероятно имате предвид пациенти с изконсумирани, нефросклеротични бъбреци вследствие хронични инфекции. При част от тях състоянието е предизвикано от бактериален причинител на базата на вродена или придобита обструктивна уропатия. Особеното при тях е, че не може да се постигне окончателно излекуване, без да се премахне вроденото или придобито страдание. Това обаче става по оперативен път. Другата група болни с ХБН са в резултат на автоимунни процеси, предизвикващи специфични видове възпаления на бъбреците. Те са с непрекъснат прогрес, особено без лечение, и водят неминуемо до диализа.
Кога е належащо да се посети уролог, кои са алармиращите сигнали?
На първо място, естествено, бъбречната криза. Една от най-силните болки в медицината. Други стресиращи симптоми са хематурията (наличието на кръв в урината) или намаляването на количеството отделена урина до степен на липсваща (анурия). От друга страна, симптомите, които нарушават най-много качеството на живот на пациента, са дизуричните смущения (болка, парене и като цяло дискомфорт при акта на микция) и инконтиненцията (неволево изпускане на урина) – симптом, за който често пациентите премълчават.
Здравословният живот спомага ли за избягване на инфекциите на пикочно-половите пътища?
Да. Спортът и движението като цяло влияят благоприятно върху тялото и имунната система. Редовният спорт подобрява кръвния ток към малкия таз, а с това се повишава и локалния имунитет. Уроинфекциите са доста по-чести и с по-тежко протичане сред хора, водещи заседнал начин на живот и със затлъстяване.
Какъв е минимумът за прием на вода на дневна база? Какви са вредите от дехидратацията и от прекомерния прием на вода?
В литературата има разнопосоченост колко е нормата за ден при прием на течности. Най-физиологично е приемът да бъде съобразен с нуждата на организма, т.е. с жаждата. Има обаче някои заболявания, при които се препоръчва по-голям прием – например бъбречно-каменната болест. С презумпцията урината винаги да е в разредено състояние по отношение на литогенните (камъкообразуващите) субстанции, се препоръчва ежедневен прием над 2 литра. Водата, по възможност, да не съдържа йони в големи количества, които много лесно се реабсорбират от тънките черва и повишават концентрацията в кръвта, оттам и в урината. Дехидратация се среща при неправилно хранене на малки деца и при неадекватна рехидратация на болни в интензивни отделения. Коригирането на количествата вливания и поддържането на правилния солеви баланс е крайъгълен камък при лечението в реанимационните отделения и местата с интензивните грижи.
Има ли място билколечението в превенцията на такъв тип заболявания?
Модерните билкови препарати определено напреднаха по отношение на съставите си. Да вземем за пример червената боровинка – съдържа проантоцианидини. Това са биологичноактивни вещества, които не позволяват на бактериите да колонизират пикочните пътища, като инхибират прикрепянето им. В днешно време някои билкови препарати съдържат пречистени проантоцианидини, а това ги прави по-ефективни. Д-манозата е друг пример за вещество, което инхибира прикрепянето на ешерихия коли към пикочния мехур. Сами разбирате, че тези препарати спомагат за лечението, но в крайна сметка не унищожават директно причинителя. За тази цел комбинирането на билков препарат с антибиотик е най-добрият вариант за пациентите.
Включете се и вие в кампанията: https://campaigns.framar.bg/bubrecite_niamat_vakancia
Подкрепете ни във Facebook: https://www.facebook.com/groups/bubrecite.niamat.vakancia
