Храните се нездравословно и търсите вината в себе си? Мислите, че ако се движите повече или да ядете по-малко, всичко ще е наред.
Грешите – проблемът е не е във вас, а в храната.
През последните 150 години храната стана... не-храна. Повечето от калориите, които приемаме, идват от изцяло непознати досега вещества, наречени ултрапреработена храна. Тази индустриално произведена „храна“ е създадена и рекламирана така, че да води до пристрастяване. Но знаем ли наистина какво причинява тя на организма ни?
Придружете Крис в неговото пътешествие в света на науката за храненето, за да разберете как консумацията на ултрапреработена храна се отразява на здравето и теглото, на обществото и дори на планетата.
Твърде дълго ни беше казвано, че просто трябва да правим различни избори, а се оказва, че живеем в хранителна среда, където изборът е почти невъзможен.
Ултрапреработената храна е навсякъде – тя се рекламира агресивно, включително и като здравословна, а всъщност уврежда тялото, увеличава нивата на рак, сърдечни, метаболитни и психични заболявания, променя хранителната култура и води до затлъстяване.
Книгата на Крис ван Тулекен ще ни отвори очите за това какво ядем и какви са рисковете. Време е да си върнем правото на качествена храна, преди самите ние да се превърнем в ултрапреработени хора.
320 с., мека корица, 23.90 лв.
Откъс
УПХ има дълго, формално научно определение, но то може да се сведе до следното: ако е опакована в найлон и има поне една съставка, която обикновено не бихте намерили в стандартната домашна кухня, значи е ултрапреработена храна. Голяма част от тези храни са ви познати като джънкфуд (нездравословни храни), но има и много органични, свободно отглеждани, „етични“ ултрапреработени храни, които могат да се продават като здравословни, питателни, екологично чисти или полезни при отслабване (друго правило е, че почти всяка храна, която на опаковката си се заявява като здравословна, е УПХ).
Официалното определение за ултрапреработена храна е създадено за първи път от бразилски екип през 2010 г., но оттогава се появи огромно количество данни в подкрепа на хипотезата, че УПХ уврежда човешкото тяло и увеличава нивата на рак, метаболитни и психични заболявания, че вреди на човешките общества, като променя хранителната култура и води до неравенство, бедност и ранна смърт, и като цяло вреди на планетата. Хранителната система, необходима за производството на ултрапреработени храни – от която те са логичният продукт, – е водещата причина за намаляване на биоразнообразието и вторият най-голям причинител на глобалните вредни емисии. Така УПХ се превръща в причината за синергична пандемия от промени в климата, недохранване и затлъстяване. Затлъстяването е най-проучвано от трите ефекта, но за него най-трудно може да се говори, тъй като дискусиите за храна и тегло, колкото и да са добронамерени, карат много хора да се чувстват доста зле.
Голяма част от тази книга ще бъде посветена на теглото, тъй като голяма част от доказателствата, свързани с ултрапреработените храни, се отнасят до ефекта им върху теглото, но те причиняват страдание по много начини, които нямат нищо общо с ефекта върху теглото. УПХ не причиняват сърдечни заболявания, инсулти и ранна смърт просто защото причиняват затлъстяване. Рисковете се увеличават с количеството консумирана УПХ независимо от покачването на теглото. Освен това хората, които ядат УПХ и не наддават на тегло, имат повишен риск от деменция и възпалително заболяване на червата, но не сме склонни да обвиняваме пациентите за това, че имат тези проблеми. Така че затлъстяването получава специално внимание, защото е уникално сред заболяванията, свързани с храненето – всъщност е уникално сред почти всички болести, – защото лекарите обвиняват пациентите за това, че го имат.
Но нека се върна за момент към затлъстяването. Ние все още не знаем какъв език да използваме, когато водим тази дискусия. Думата „затлъстяване“ с право е обидна за много хора и това да наричаме затлъстяването болест, е да бележим тези хора със стигма. За мнозина затлъстяването не е болест, а идентичност. За други това е просто начин на съществуване, при това все по-нормален начин на съществуване. Покачването на теглото не е неизбежно свързано с повишен риск от здравословни проблеми, а рискът от смърт всъщност е по-нисък за много хора с наднормено тегло, отколкото за тези, които имат „здравословно“ тегло. Независимо от това, понякога ще използвам думата „затлъстяване“ и понякога ще го наричам болест, защото болестите получават финансиране за изследвания и лечение, а понякога етикетът на болестта намалява стигмата: болестта не е начин на живот или избор, а думата може да помогне бремето на отговорността да се отмести от засегнатото лице.
Това е важно, защото всяка дискусия за напълняването, независимо дали в пресата, или в собствените ни глави, е изпълнена с обвинения, които винаги са насочени към хората, които страдат от него. Идеята, че те са виновни, надделява над научните и моралните аргументи, защото е толкова проста, че е чак прозрачна. Основава се на липсата на воля – да се движите повече или да ядете по-малко. Тази идея не издържа на внимателна проверка, както ще покажа многократно в книгата. Например от 1960 г. насам националните здравни проучвания в САЩ документират точна картина на теглото на нацията. Те показват, че при бели, черни и латиноамерикански мъже и жени от всички възрасти има драматично увеличение на затлъстяването, което започва през 70-те години на миналия век. Идеята, че е имало едновременен срив в личната отговорност както при мъжете, така и при жените във всички възрастови и етнически групи, не е правдоподобна. Ако имате затлъстяване, това не се дължи на липсата на воля; вината не е ваша.
Всъщност ние сме много по-малко отговорни за теглото си, отколкото скиорът за счупването на крака си, футболистът за това, че е наранил коляното си, или специалистът по прилепи за това, че е получил гъбична белодробна инфекция от работата в пещери. Болестите, свързани с храненето, идват от сблъсъка между някои древни гени в нас и новата хранителна екосистема, която е проектирана да стимулира прекомерната консумация и която в момента, изглежда, не можем или може би не желаем да подобрим.
През последните трийсет години, под внимателния поглед на политици, учени, лекари и родители, затлъстяването нараства със зашеметяваща скорост. През този период в Англия са публикувани четиринайсет правителствени стратегии, които съдържат шестстотин осемдесет и девет широкообхватни принципа на действие, но сред децата, които завършват основно училище, процентът на затлъстяване се е увеличил с повече от седемстотин процента, а броят на хората с тежко затлъстяване – с хиляда и шестстотин процента.
Децата в Обединеното кралство и САЩ – страните с най-високи нива на потребление на УПХ, не само са по-тежки от връстниците си в почти всички останали западни страни с високи доходи, те са и по-ниски. Това спиране на растежа върви ръка за ръка със затлъстяването по света, което предполага, че е по-скоро форма на недохранване, отколкото разстройство, причинено от излишък.
Докато тези деца достигнат пълнолетие, към тях ще се присъединят толкова много техни връстници, че дялът на населението, което има затлъстяване, ще нарасне до един на всеки трима. Шансовете възрастен с тежко затлъстяване да успее да постигне и поддържа здравословно телесно тегло без специализирана помощ са по-малко от едно на хиляда. Следователно тежката форма на затлъстяване за повечето от засегнатите е нелечимо състояние, ако не се използват лекарства или операция. Наднорменото тегло сега засяга повече от една четвърт от децата и половината от възрастното население. Стратегиите по въпроса в Обединеното кралство и в почти всяка друга страна не са успели да разрешат проблема със затлъстяването, защото не го определят като комерсиогенно заболяване, тоест заболяване, причинено от маркетинга и рекламата, и употребата на пристрастяващи вещества. Сравненията с наркотиците и цигарите носят риск от още повече стигма, но в следващите страници ще ги направя с необходимото внимание. Както всички заболявания, свързани с храненето, затлъстяването има причини, по-дълбоки от ултрапреработената храна, включително генетична уязвимост, бедност, несправедливост, неравенство, травма, умора и стрес. Точно както тютюнопушенето е причина номер едно за рак на белите дробове, бедността е основната причина за пушенето. Тютюнопушенето в Обединеното кралство е четири пъти по-високо сред най-необлагодетелстваните хора, отколкото сред най-богатите, а двойната разлика в смъртността между богатите и бедните в Обединеното кралство се обяснява с него.
Тази книга е за системите, които осигуряват нашата храна и ни казват какво трябва да ядем. Искам да ви подтикна да си представите свят, структуриран по различен начин, свят, който предлага на всеки повече възможности и избор. В него няма предложения за данъчно облагане или забрана – само искане за подобряване на информацията за УПХ и достъп до истинска храна.
Това не е книга за отслабване, защото, първо, никой все още не е измислил метод, който помага на хората да отслабнат безопасно и устойчиво, и второ, не приемам, че би трябвало да отслабвате. Аз нямам „правилно“ тяло и нямам мнение за това как би изглеждало то. Нямам мнение за храната, която би трябвало да ядете; това зависи от вас. През цялото време правя избори, които не са „здравословни“, независимо дали става въпрос за опасни спортове, или за ядене на джънкфуд. Но съм убеден, че за да направим избор, всички ние се нуждаем от точна информация за възможните рискове от храната, която ядем, и че трябва да бъдем по-малко изложени на агресивен, често подвеждащ маркетинг.
Затова на тези страници няма да намерите почти никакви съвети по въпроса как да живеете живота си или как да храните децата си. Отчасти защото това не е моя работа, но главно защото смятам, че съветите са малко безсмислени. Това, което ядем, се определя от храната, която е около нас, от нейната цена и от начина, по който се рекламира и предлага на пазара – това трябва да се промени.
Имам обаче едно предложение как да четете тази книга. Ако смятате, че може да поискате да се откажете от ултрапреработената храна – недейте. Яжте я заедно с другата храна.
Нека обясня. Вие сте участник в експеримент, в който не сте се включили доброволно. Нови вещества се тестват върху всички нас през цялото време, за да се установи кои от тях са най-добри в извличането на пари. Може ли да се използва синтетичен емулгатор вместо яйце? Може ли масло от семена да замени млечната мазнина? Може ли вместо ягода да се сложи малко етил метилфенилглицидат? Като купуваме УПХ, ние непрекъснато движим напред еволюцията на тези вещества. Ние сме хората, които поемат риска в този експеримент, докато ползите остават за собствениците на компаниите, които произвеждат УПХ, а резултатите са до голяма степен скрити от нас – с изключение на ефектите върху нашето здраве.
Моето предложение е, докато четете тази книга, да продължите експеримента да ядете ултрапреработени храни, но да го правите заради себе си, а не заради корпорациите, които ги произвеждат. Мога да ви разкажа за УПХ, но самата храна ще бъде най-добрият ви учител. Само като я ядете, ще разберете истинската ѝ същност.
Така че поддайте се – позволете си да изпитате пълния ужас на ултрапреработената храна. Не ви призовавам да се тъпчете или да преяждате, а просто да спрете да се съпротивлявате на тази храна. Аз го правих в продължение на четири седмици – ако искате да опитате този подход, направете го за толкова време, колкото ви е необходимо да завършите книгата. В това да ви насърчавам да го направите, има етичен аспект, но той не ме притеснява. Първо, вие така или иначе сте насърчавани да ядете УПХ през цялото време. Второ, ако сте типичен англичанин или американец, вече набавяте около шейсет процента от калориите си от УПХ, така че увеличаването на тяхното количество до осемдесет процента за един месец вероятно няма да доведе до голяма разлика.
Докато четете тази книга, надявам се, че ще четете и списъците със съставки на гърба на пакетите с храна, която ядете. Ще намерите много повече вещества, отколкото мога да разгледам поотделно на тези страници, но до края на книгата се надявам да сте започнали да разбирате как всичко – от маркетинговата и рекламната кампания до странната липса на удовлетворение, – което изпитвате след хранене, е причина за лошо здраве. Също така може да установите, че много от проблемите в живота ви, които сте отдавали на остаряването, раждането на децата или стреса от работата, са причинени от храната, която ядете.
Не мога да обещая, че докато четете, непременно ще започнете да приемате ултрапреработената храна за странна и отвратителна, но това може и да се случи и ако сте в състояние да се откажете от този вид храна, доказателствата сочат, че това ще се отрази добре на вашето тяло, мозък и планетата като цяло. Това се случи с някои хора, които участваха в процеса на създаване на тази книга и на подкаста, който я предхождаше, и бих се радвал да разбера дали ще се случи и с вас.
Книгата „Ултрапреработени хора“, от Крис ван Тулекен, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
