За книгата
Николай Стоянов е разследващ и финансов журналист във в-к „Капитал“ с над петнадесет години опит. Сред по-съществените му публикации са поредиците материали за фалиралата през 2014 г. Корпоративна търговска банка, които започват още от 2009 г., както и тези за раздаваните големи кредити от държавната Българска банка за развитие. Разследванията му за криптовалутната измама уанкойн започват от 2015 г. и са често цитирани в международната преса. Именно те са в основата на тази книга.
Всичко започва през 2014 г., когато българката Ружа Игнатова, вече Доктор Ружа, дава начало на уанкойн. Заявката е, че предстои финансова революция, че ще демократизира плащанията, че ще е като фейсбук на криптовалутите... В действителност обаче това се оказва просто фасада за една от най-големите финансови измами в света. Само три години по-късно компанията е събрала по най-скромни оценки над 4 млрд. долара от милиони жертви от цял свят, а създателката ѝ подобаващо се обгражда с луксозни имоти, коли, яхти, картини, рокли и бижута... докато изведнъж не изчезва от лицето на земята. От края на 2017 г. тя е издирвана от ФБР и не се е появявала публично. С това обаче историята не само не свършва, но и се изпълва с още обрати и мистерии – арести и дела, натъпкани с пари апартаменти, любовна история, шпиони и шейхове. Но може би най-впечатляващото е, че след всичко това „Уанкойн“ е още жива, продължава да ползва централата си в София и да привлича нови жертви.
За автора
Николай Стоянов е разследващ и финансов журналист във в-к „Капитал“ с над петнадесет години опит. Сред по-съществените му публикации са поредиците материали за фалиралата през 2014 г. Корпоративна търговска банка, които започват още от 2009 г., както и тези за раздаваните големи кредити от държавната Българска банка за развитие. Разследванията му за криптовалутната измама уанкойн започват от 2015 г. и са често цитирани в международната преса.
Откъс
Раждането на нейно величество
През последните две години бях наричана по най-различни начини. Но може би най-доброто определение, което пресата е давала, е: „Уанкойн, която се представя за убиеца на биткойн.“ Е, трябва да призная, че ми харесва... След две години никой няма да си спомня за биткойна! Благодаря ви, че сте тук и споделяте моята мечта, благодаря ви, че я правите възможна!
Думите са на Ружа Игнатова пред пълната „Уембли Арена“ в Лондон през 2016 г., на грандиозно събитие, кръстено КойнРъш.
Тя е пищна брюнетка с разпусната тъмна коса, плътни устни с ярко червило и вкус към скъпите и едри бижута. Облечена е в бална рокля – далеч извън бизнес етикета. Прилича повече на Шехерезада или Кармен, но всъщност е българката Ружа Игнатова или Доктор Ружа, както е известна. Жената, която ФБР и над три и половина милиона души по цял свят търсят, за да им върне парите.
А парите съвсем не са малко – по сдържани оценки създателката на криптовалутата уанкойн, израснала в най-бедната държава в ЕС, привлича поне 4 милиарда долара към проекта си.
Това е невероятна история за пари, алчност и предателства. История за възход и падение, в която като в класическа сапунена опера не липсват също ревност, отмъщение, заплахи, арабски шейхове и тежки спомени от детството. Историята на една българка, която измами света, а после изчезна от лицето на земята.
Но преди да стане публично известно, че „Уанкойн“ е картонена кула, Доктор Ружа се явява на впечатляващи бизнес презентации, нещо средно между телеевангелизъм и рокконцерт, където не просто разказва за „общността“ „Уанкойн“. Тя привлича като магнит хиляди и хиляди нови поклонници.
Макар на тези представления да се говори за пари и инвестиции, сцената с огнени експлозии и специални ефекти повече напомня на скъпо и грандиозно шоу. Преди Ружа като подгряваща група се появява нейната свита от промоутъри, които надъхват публиката с шокиращи фрази за огромния потенциал на новото предприятие.
Ружа е кулминацията – всички очакват Криптокралицата: титла, с която тя се коронясва. Ружа се появява под звуците на „Огън момиче“ (Girl on Fire) на Алиша Кийс, а над 10 000 души стават на крака, аплодирайки жената в пурпурночервена бална рокля, извезана със златни орнаменти.
Дългата ѝ до раменете гъста черна коса е леко прибрана назад, разкривайки големи блестящи обеци. Колко различно от тениските, с които се показва пред инвеститори, макар и рядко, Виталик Бутерин, създателят на криптовалутата етериум!
По това време наскоро навършилата 36 години Ружа Игнатова е вероятно най-богатата българка, макар и с германско гражданство. На рождения ѝ ден, ознаменуван с пищно парти, ѝ е пял на ухо самият Том Джоунс.
А само две години по-рано, през 2014 г., Ружа е създала и представила на света своята собствена криптовалута, уанкойн. Единствената жена сред останалите създатели на койни и също така единствената, която се показва при всеки повод публично, за да рекламира проекта си. Останалите не го правят, дори създателят на първата криптовалута – Сатоши Накамото – е покрит с тайнственост и мистика.
Улучила е момента – първите проекти за дигитални децентрализирани пари датират още от 2009 г., когато е създаден биткойн. В началото те са занимание за шепа ентусиасти и вманиачени компютърджии, така че отнема време темата да попадне в медиите и все повече хора разбират: „Става въпрос за много пари!“. През 2013–2014 г. историите за светкавично забогатели, вложили почти на шега няколкостотин долара в криптовалута, вече изобилстват. А също и легендата за онзи, платил пица с биткойни, които сега струват стотици хиляди. Всеки ден се появяват различни нови койни. И макар повечето хора да не разбират как работят криптовалутите, всички те искат едно и също – бързо да спечелят лесни пари. Затова и кръгът инвеститори е толкова широк – от обикновени граждани, които влагат всичките си спестявания, до престъпни банди, които искат да изперат парите от дрога и нелегален трафик.
Основната идея на криптовалутите е ясна – дигитално подобие на познатите ни долари, евро или лева, защитено от непробиваем компютърен код, при което всяко плащане се записва в своеобразен гигантски публичен тефтер. Как точно технически се случва това, разбират малцина, но почти всеки вече е чувал за „копаене“, „блокчейн“, „дигитални портфейли“...
Заявката на Ружа Игнатова е да превърне този сложен свят, понятен само за шепа програмисти, в нещо, достъпно за всеки, както обяснява в интервю пред „Капитал“ от 2015 г.
Нашата идея беше уанкойн да стане като фейсбук. Защото кое беше най-интересното през последните години? Айфон, гугъл, нещата, които ползват всички. А криптовалутата беше нещо само за елита.
По това време Ружа обяснява визията си с галещи ухото лозунги като „бъдещето на парите“, „демократизиране на финансите“, „глобална общност“... Уанкойн трябва да стигне до всички, които не получават банкови услуги, да позволи евтини презгранични преводи и най-вече да се ползва лесно като всяка друга валута – с познатата пластмасова карта, извадена от джоба, или с aпликация на телефона.
На пръв поглед всичко се случва по план. Спектакълът в Лондон не е уникален. Подобни събирания се правят навсякъде по света и най-вече в големите финансови столици – Франкфурт, Дубай, Сингапур, Макао, Хонконг. На тях Ружа Игнатова, съоснователят на „Уанкойн“ Карл Себастиан Грийнууд от Швеция и цяла свита сподвижници с разнообразни титли (лидери, посланици, капитани и обикновени дистрибутори) чертаят светлото бъдеще. А хиляди поддръжници, някои от тях вложили всичките си спестявания в мечтата да се качат на влака на бързото богатство, гледат графики как цената на биткойн се е изстреляла от центове до десетки, стотици, хиляди долари. И в главите си вече харчат своите уанкойни.
Самата Игнатова изгражда и полира сценичната си персона на Доктор Ружа – с безупречно образование и завиден опит, дошла от сивия скучен свят на корпоративните финанси, за да запали огъня на криптореволюцията. Но не само – всичко това е гарнирано със скъпи имоти, луксозни коли, лъскави корици на списания, пищни партита и въобще лайфстайл, лъхащ на успех... Напомня твърде много началото на биографичната книга на Джордан Белфърт „Вълка от Уолстрийт“: „Купонясвах като рокзвезда, живях като крал и едва оцелях.“
Има само един проблем. Зад тази бляскава фасада на „Уанкойн“ не се крие нищо освен една измама, добила внушителен размах. Малко повече от година след грандиозния КойнРъш в Лондон, през есента на 2017 г., Ружа ще изчезне безследно. Това ще стане само дни след като научава, че в САЩ тайно са ѝ повдигнати обвинения за измама. Много от другите познати лица от сцената ще напуснат публично или тихомълком „Уанкойн“. Но схемата няма да залезе и събитията няма да престанат. По подиумите ще дефилират нови имена, включително и най-близкият заместник на Ружа, който може да се намери – брат ѝ Константин. Нашарен с татуировки, досущ като лидер на латино банда, някогашният шофьор на електрокари (а после личен асистент на собствената си сестра) днес е защитен свидетел на американските прокурори и очаква собствената си присъда. Представлява го небезизвестният Джефри Лихман – адвокат на Джон Готи и Ел Чапо.
От изтекли по-късно вътрешни данни на компанията знаем, че когато Ружа омайва множеството на сцената на „Уембли“ в средата на 2016 г., „Уанкойн“ вече е привлякла над 2,5 млрд. евро от цял свят. В следващите три месеца към нея се изливат още около 800 млн. евро, но каква е финалната сума може само да се гадае. Дори и да приемем най-консервативна оценка от около 4 млрд. долара, колкото цитира нюйоркската прокуратура, това пак би поставило „Уанкойн“ в топ 10 на финансовите измами в цялата световна история и най-голямата измама с дигитална валута.
А какво се случва с „изкопаните“ монети? Уанкойн e практически неизползваема валута, цената ѝ се фабрикува от самата компания, а не от пазарните закони за търсене и предлагане. Другите криптовалути са децентрализирани – никой не ги контролира. Единственото, което стои зад тях и ги пази, е отворен компютърен алгоритъм и публичен блокчейн. И те привличат последователи точно защото са независими от намеса на правителства и централни банки и никой не може да печата биткойн, както се печатат долари и евро.
Но Доктор Ружа и екипът ѝ превръщат дефекта в ефект. Уанкойн се рекламира като първата централизирана криптовалута – всичко се случва на сървърите на компанията. Вместо обаче на инвеститорите да им светне червена лампа – защото и ножът, и хлябът са в едни и същи ръце, – те избират да вярват на гръмки фрази за финансова революция. С какво ги прилъгват? Че за разлика от другите криптовалути, добили печална слава като инструмент за всякакви престъпни дейности с възможността за анонимни трансакции, при уанкойн това няма да се случи. Само че при този дизайн централата на „Уанкойн“ би могла неусетно да променя и манипулира всичко – от компютърния код до цената; както и прави.
Накратко, самата Ружа се превръща в нещо като малка централна банка. С тази разлика, че Федералният резерв, Европейската централна банка или Българската народна банка не могат просто да изключат шалтера и да изчезнат с парите. Пред Ружа няма подобни спирачки.
Събитие след събитие валят обещания как уанкойн ще се превърне в реално средство за разплащане, ще се приема от милиони търговци и ще се търгува свободно на борсите. Докато инвеститорите чакат това да се случи, единственият им шанс да опитат да си върнат вложеното е чрез привличане на нови членове, за което получават комисиони. Които клиенти да привличат други членове. Които...
Да, вече сте се ориентирали. „Уанкойн“ не е кой знае колко по-различна от добре познатите от десетилетия финансови пирамиди и Понци схеми. Просто е в друга опаковка – на нещо ново, технологично и революционно. Едно скептично и критично око би могло да види пробойните зад нея дори само с обезсмислянето на блокчейна. Но мнозина са жадни за бързо богатство и се страхуват да не изпуснат шанса, затова са склонни да повярват, да вложат собствените си пари в нещо, което не разбират напълно, и дори да убедят приятели, съседи, колеги, роднини. Всеки разумен довод, всяко предупреждение се парират с обяснения, че идват от завистници, хейтъри или платени от конкуренцията подставени лица.
Книгата "Уанкойн: жената, която измами света" от Николай Стоянов, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
