Жанр: Стратегия Година: 2013 Разработва: The Creative Assembly Издава: SEGA Платформа: PC
Древен Рим винаги е бил изключително благодатна почва за серия с дълбоки стратегически корени като Total War и едва ли е изненада за някой, че поредицата се завръща точно към тази историческа епоха след близо 10-годишно прекъсване в новия Total War: Rome II.
Това е едновременно добра и лоша новина. Добра за най-верните фенове на играта, тъй като това им дава достатъчно ясна представа какво могат и какво не могат да очакват. Под лъскавата си нова повърхност Rome II е (ни повече, ни по-малко) Total War игра: все така уникална комбинация от походова сити билдинг стратегия и реалновремеви бойни действия с две основни ярки отличителни черти: динамика и мащаб.
Играчите обаче, които очакват нещо по-различно от новия Total War, вероятно ще останат леко разочаровани от относително дребните промени в общата геймплейна концепция и от наследените недостатъци от предните части на поредицата.
В Rome II, например, системата за микромениджмънт е преживяла видим ъпгрейд. Управлението на провинциите е доста по-просто, лесно и интуитивни отколкото в Shogun 2, да речем, което е плюс, тъй като фокусът в играта се измества по посока на сраженията, които пък, според всеобщото мнение, са солта и пиперът на всеки Total War.
Те, от своя страна, радват с подобрени интерфейсни опции и по-богати възможности за контрол, сред които се открояват две основни новости: повишенията и позициите.
Схемата за повишение на различни бойни формирования, в унисон с историческите реалности на римските легиони, е безспорно интересна, но по-малко полезната иновация. В светлината на факта, че всяка Total War кампания така или иначе е свързана с внимателно планиране и подбор на армията, в която различните бойни формирования се допълват максимално добре, повишенията на бойното поле, отключващи различни специализации, изглеждат малко излишни.
В крайна сметка армията ви така или иначе се състои от тясно специализирани бойни единици (един вид по подразбиране) още преди да влезе в сражение. Иначе казано, място за войска с общо предназначение реално няма, респективно няма нужда от допълнителна специализация "в движение".
Виж, позициите имат повече смисъл и наистина реално практическо приложение. Например ако искате да достигнете бързо до най-отдалечения край на империята си, логично ще заповядате на легионите си да движат в "марш на скок", а ако преминавате през вражеска територия, логично е да искате от тях да препускат в галоп, за да не привличат вниманието на чуждата армия.
С напредване на играта ще ви правят впечатление и други дребни, но натрупващи се с времето недостатъци. В опитите си да вкарат колкото може повече съдържание в Rome II, Creative Assembly сякаш леко са се престарали и играта прелива от безсмислени политически и тактически задачи без реално отражение върху геймплея.
Ако например изгубите доверието на Сената и избухне гражданска война, в крайна сметка при победа ще ви се даде възможност за избор: дали да запазите Републиката или да превърнете Рим в Империум.
Това изглежда като сериозен, значим и драматичен избор, но в крайна сметка се оказва, че след него играта продължава с абсолютно същото темпо, а единствената видима разлика е в начина, по който се нарича вашата държава – Римска република или Римска империя...
Подобни елементи, вкарани сякаш на принципа "да има", не пречат да се насладите на играта, но леко дразнят – особено в серия с вече близо 13-годишна история зад гърба си.
Това, което безспорно ще ви впечатли в Total War: Rome II, определено ще е новата визия на играта. В това отношение Rome II изглежда по-ослепително и реалистично от всякога, а нивото на детайл, особено по време на сраженията, е направо изумително.
В този си аспект играта определено изглежда като гейм заглавие от 2013 г. и е отличен пример за това какво ниво на качество би трябвало да предлагат всички конкуренти в жанра, а и на пазара изобщо.
Накратко, ако сте фен на Total War серията, то Rome II е задължителна за вас. Ако пък просто искате да си опитате късмета с едно от най-уникалните жанрово хибридни заглавия, Rome II определено има с какво да ви изкуши – просто трябва да се запасите с малко повече търпение и да преглътнете някои дребни недомислици на авторите й.
