Tom Clancy's Splinter Cell: Blacklist

Pinterest LinkedIn +

Жанр: Стелт екшън Година: 2013 Разработва: Ubisoft Toronto Издава: Ubisoft Платформа: PC | PS3 | XB360

За добро или лошо, чистият стелт жанр през последните години не се радва на особено голяма популярност. На съвременните му представители – дори част от иконични поредици като Splinter Cell им се налага да прилагат цял куп различни номера в опит да балансират желанията на публиката за по-динамичен геймплей с очакванията на хард кор аудиторията на стелт феновете, изискващи по-бавни и внимателно премерени тактики.

Точно това се опитва да направи най-новото (шесто) поред попълнение в култовата серия, базирана на произведения на световноизвестния автор на политически трилъри Том Кланси.

Още от самото си начало играта ще ви изправи на нокти с невъзможната (почти) задача да се справите със солидно количество въоръжени до зъби противници с голи ръце и джобно ножче.

И макар че по време на цялата солова/кооперативна кампания ще имате постоянен избор между смъртоносни и несмъртоносни тактики за отстраняване на враговете си в най-добрите традиции на Splinter Cell, Blacklist често ще ви сблъсква с обстоятелства, при които използването на стелт подход е дяволски трудно или просто непрактично.

В същото време не очаквайте от Сам Фишър да понася толкова бой, колкото, да речем, героите в Battlefield или Call of Duty. Както и да изглежда, Blacklist е стелт игра, а не екшън от първо/трето лице, така че дори и на най-ниска трудност един, максимум два точни изстрела са достатъчни, за да изпратят Фишър във Вечните ловни полета.

Така че ако (или по-скоро когато) прикритието ви бъде нарушено и враговете ви забележат, добре е да реагирате светкавично - в противен случай ще бъдете "възнаградени" с картината на поредния loading екран.

Все пак, ако играете с приятел в кооперативен режим, мисиите са малко по-лесни, тъй като съществува опция един от вас да съживи другия вместо да се налага да зареждате играта от последния чекпоинт.

Като цяло възможността за кооперативна игра плюс изненадващо разклонения характер на мисиите е една от най-добрите новини в Blacklist. За разлика от предходните Splinter Cell заглавия, които бяха доста праволинейни, тази част от поредицата ви предоставя значителна свобода при избора на следващото ви задание.

Проблемът е, че много от предназначените само за кооперативна игра мисии имат смисъл само когато се играят успоредно с основната кампания – извадени от нейния контекст, те звучат безсмислено и трудно ще схванете идеята на крайната им цел.

В крайна сметка Splinter Cell: Blacklist вероятно е най-нелинейната, но и най-малко стелт ориентираната част от поредицата до момента и ако нямате проблем с това, притежава потенциала да ви осигури няколко десетки часа първокласно екшън забавление с шпионски привкус.


Сподели.