Мавродиев събира в едно ядро цялото си можене и мощ, опита си, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да поведе битка за мечтата при ясно съзнание за краткостта, временността на нещата. Да заговори за:
- сивотата и вълшебството;
- свободата – илюзорната и действителната;
- достойнството – накърнявано и съхранявано;
- рехавостта и интензивността на съществуването;
- заблудата, но и за истината.
Той във всеки случай е тук толкова истински, че внушава отиване оттатък играта; или действително отива отвъд нея. В интервю за БНР от 14 март 2019 г., запитан кой е Фойербах, Мавро отговаря: „Може да се каже, че съм аз.“ И споменава за „харакири пред всички“.
проф. Георги Каприев
344 с., твърда корица, 35 лв.
Стефан Мавродиев: „Само като дадеш всичко, което имаш, печелиш!“
„Когато четеш този текст, читателю, ще видиш по страниците редове в червено, други в черно, а някъде има бели петна. В червено са радостите, сладките сълзи, в черно – раните, а белите петна... те са нещата, за които Мавродиев не иска да говори.
Странно или не, тук решава той. Това е неговата история, живот, и още по-важно, неговата гледна точка. Всяка страница е номерирана и разписана от него. Като следовател. Всеки има своя представа за „страшното“. Всеки има своите бели петна, страхове и тайни, които си отиват заедно с човека и го намирам за нормално. Ще се връщам и по-нататък към понятията „страшно“ и „красиво“ и ще търся измеренията им в личния живот и професионалната кариера на главния герой. Три са поантите, които ме водят в редовете, които пиша – искреност, уважение и любопитство.
От първата ми среща със Стефан Мавродиев се чувствам като разсъблечена проститутка, която героят дълго не допуска в леглото си. Усещам липсата на доверие. Изненадан е от моето предложение да напиша неговата биография.
Задава многократно въпроса за смисъла от мемоари. Гледа ме недоверчиво. Всички знаем, вълнуващият живот на известните кипи от поуки, съждения, трагедии и шампанско. Но спомените, разкриването и неминуемата равносметка е работа за силни хора, убедени, че оставят в историята дълбока диря. Мавродиев ми припомня, че знае толкова много неща, но... за някои работи няма да говори. Съгласявам се. Като че ли имам избор. Е, още можех да се откажа. И до сега се питам кое беше по-разумно.
Нека отидем в театъра, да помиришем странният дъх на сценичен прах и да надзърнем зад кулисите. Това тайнствено, магическо място пълно с духове и образи, за което малко се говори.
Нали знаете как е, зад кулисите игрите не са честни. Има подмолни течения... Все такива неща говорят, и то хора отвътре. Но Стефан Мавродиев казва: „Само като дадеш всичко, което имаш, печелиш!“ Ще видим.
Няма съвършени хора. Животът е пъстър. В него има добро и лошо, красиво и грозно, драми и комедии. Всичко е въпрос на гледна точка.
Не знам дали е още в движение пътническият влак от Варна за София, с който е пристигнал Мавродиев в столицата. Но Маврото – да! И е в отлична физическа форма. Тогава носел в картонен куфар русенско варено, бял панталон, черни обувки, морски пясък в кутийка от кибрит, сонетите на Шекспир и бутилка „Плиска“.
Приели го във ВИТИЗ от първия път заедно с бъдещи светила в театъра и киното. Следвала голяма изненада, станал любимец на ненадминатия режисьор Методи Андонов.
Аплодисменти получавал, но имало нощи, в които е искал да се гръмне. Тези подробности са белите петна, за които говори. Осъмвал е по пейките. Безпаметно се влюбвал стотици пъти. Започнал да пише стихове. Към стиховете ще се връщаме до последния ред на тази книга, защото те не само говорят за него, те крещят, те са радост, страдание, болка и безумие. Театър, живот и измислици.
Една актриса от онова поколение промълви: „Той може да изиграе всичко, гениален е!“ Понятието отекна тревожно в главата ми като изтървана монета.
Животът на Стефан Мавродиев е непосредствен, земен, пъстър, но и клокочещ от театрална страст. От една страна Мавродиев е на сцената с цялото си сърце, а от друга – като Чарлз Буковски, неистово крещи: „Ставай, копеле! Плисни лицето си със студена вода и хайде да отиваме да купонясваме!“
Като хамстер в клетка, артистът не спира да върти колелото. Посивял, потънал в сценичен прах, отдаден на приятелства и любимото изкуство, рошав, но винаги неспокоен и търсещ, Мавро пие всеки ден заслужената си малка наливна бира в „Тройката“ на „Асен Златаров.
Легендите говорят, че поетесата Миряна Башева метафорично е определила Стефан Мавродиев като „скала на свлачище“, но от това поетично сравнение нищо не става по-ясно. Всяка дума от бъдещата биографична сага ще бъде гледана с голяма лупа, за да бъде сто процента „неговата истина“. Признавам, че в балканските ми представи един мъж не говори ли за жени, алкохол и сбивания, какъв мъж е. Какви спомени ще има. И кой и защо ще ги чете. На всичко отгоре да опишеш един осемдесет годишен живот в броени страници е невъзможно. Почти невъзможно.
Няколко дни след смъртта на режисьора Рангел Вълчанов дъщеря му дошла при Мавродиев. Малко преди да умре, казала тя, баща ми рече – намери Маврото и му кажи непременно, непременно, че той е единственият, който...
Ще си позволя волност. Ще довърша изречението в последния ред на книгата, не само защото съм изпитвал подобно усещане и още нямам сили да го напиша.
Огнян Панов
Книгата „Стефан Мавродиев. Играещият човек“, от Стефан Мавродиев и Огнян Панов, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
