„Стани каквото си“ е подбор от съчинения на Алън Уотс, засягащи дилемата на човека, който се стреми да открие себе си. Това става възможно само ако успеем да видим живота си „какъвто е“, освободени от илюзии и очаквания. Да се потопиш в хармонията на живота и неговото вечно сега означава да станеш каквото си.
Казано е, че най-висшата мъдрост се състои в това да се откъснеш – да не съжаляваш за миналото, нито да се боиш от бъдещето, да оставиш живота да следва своя ход без опит за вмешателство в неговите движения и промени, без домогвания да удължиш приятните неща или да ускориш края на неприятните. Да правиш това ще рече да навлизаш във времето заедно с живота и да бъдеш в пълно съзвучие с неговата променлива мелодия, което се нарича просветление. Накратко, то значи да си откъснат и от миналото, и от бъдещето и да живееш във вечното сега. Животът съществува само в този едничък миг и тъкмо в този миг той е безкраен и вечен.
Алън Уотс е един от най-големите авторитети в областта на източната мъдрост. Именно той в средата на миналия век хвърля мост между Запада и Изтока, запознавайки западния читател с източната философия и култура. Алън Уотс е познавач както на дзен будизма, така и на индийските и китайските духовни традиции.
168 с., твърда корица, 18 лв.
Що е реалност?
Хората често казват, че търсят Реалността и че се опитват да живеят. Чудя се какво ли значи това?
Преди време група хора седяха в ресторант и един от тях попита другите какво разбират, като се каже Реалност. Породи се доста мъглява препирня, поговориха си за метафизика и психология, а един от присъстващите, на въпроса какво е мнението му, просто сви рамене и посочи солницата. Той бе удивен как никой не го разбира, а пък не беше възнамерявал да се прави на умен, нито да бъде неясен. Идеята му бе просто да поднесе един здравомислещ отговор, основан на общоприетото допускане, че Реалността е всичко, което съществува. Не го разбраха, защото приятелите му, също както мнозина други, разглеждаха Реалността като особен вид съществуване и Живота (с главно Ж) като специфичен начин на живеене. Често срещаме такива, които говорят за разликата между това да си просто пън, просто „движим стомах“, и да бъдеш истинска, реална личност – между онези, които само съществуват, и другите, които реално живеят.
В древнокитайската философия Животът се нарича Дао и според китайците мъдрецът е човек, който осъществява (превръща в свое съществуване) съзвучието и хармонията си с Дао. Ето защо се пита дали Дао значи Живот в смисъл на просто съществуване, или Дао е Живот, живян по особен начин, живян предано, цялостно, пълнокръвно и с несъмнен плам, породен от ликуването да си жив.
Отговорът на този въпрос зависи изцяло от това защо се пита. Нека видим какво казват самите китайци.
Ученик задал на учителя си въпроса:
– Що е Дао?
Онзи отвърнал:
– Всекидневният живот е същинското Дао.
– Как – продължил ученикът – мога да се съгласувам с него?
– Ако опиташ да се съгласуваш с него – рекъл учителят, – ще се разминете.
И наистина, всички ние сме срещали хора, които усилено се трудят да бъдат истински, реални личности, да привнесат в живота си Реалност (или смисъл) и да живеят, за разлика от това да съществуват. Тези търсачи биват многообразни – високочели и нискочели, и варират от изучаващи тайното познание до слушатели на нашумели глашатаи по правилен живот и личностно развитие, които ви предлагат за продан вас самите и как да направят успешен вашия живот. Досега не съм срещал човек, който да е постигнал успех в опит да стане истинска, реална личност. Последствието от такива домогвания неизменно води до обезличаване, понеже в духовния живот действа древен парадокс, при който онези, които се опитват да се възвеличат, се смаляват. Парадоксът е дори малко по-усложнен – той сочи, че опиташ ли косвено да се възвеличиш, като се смалиш, успяваш единствено в това да си останеш малък. Винаги опира до мотив, до това какво искаш. Мотивите може да са умело прикрити и не бива да наричаме желанието да станеш истинска личност желание да се възвеличиш, но то е само въпрос на думи.
Толкова много съвременни религии и психологии допускат тази основополагаща грешка, мъчейки се да накарат опашката да маха кучето, до каквото се свежда цялото това дирене на личност. Старомодното християнство никога не е било така глупаво, понеже никога не е имало за цел да постигне величието (или великата личност) у човека. Целта му е била просто да служи на Бога, Комуто е приписвало цялото величие. В наши дни обаче толкова много хора се оказват неспособни да повярват в християнския Бог, а неговите по-отвлечени заместители не съумяват да вдъхновят искрена отдаденост и благоговение.
И така, връщаме се на първоначалния въпрос: „Какво е тогава Животът, какво е Реалността, която би могла да ни вдъхнови към отдаденост?“. Ако я разглеждаме като специфичен начин на живеене или като особен вид съществуване и насочим своята отдаденост в съзвучие с това, какво правим? Почитаме нейното изражение във великата личност, в поведението на онези, които смятаме за „истински личности“. Ето тук обаче удряме на камък. Ако почитаме истинската личност у другите, сме предразположени да се превърнем просто в подражатели; ако пък я почитаме като идеал за самите себе си, ето я пак старата спънка на желанието да се възвеличим. Всичко е въпрос на гордост, защото почиташ ли Живота и Реалността само в отделни прояви на личното живеене, отричаш Живота и Реалността в такива скромни неща, като например солници, прашинки, червеи, цветя и грамадни непокаяли се маси от човешката раса. Да си припомним молитвата на фарисея, който благодарял на Бога, че не го е създал грешен като останалите люде. Ала Животът, Реалността или Дао, което може да е същевременно Христос, Буда или Лаодзъ, невеж глупак или червей, е нещо действително тайнствено и прекрасно и ако се замислим, наистина заслужава отдаденост.
В будистките писания е казано: „Ако всяка частичка от ума ни е в съгласие с ума на Буда, не ще има и един атом прах, който да не стане Буда.“ Защото Животът и Реалността са неща, които не можеш да си присвоиш, освен ако не ги предоставиш на всички останали. Те принадлежат на отделните хора точно толкова, колкото са техни слънцето, луната и звездите.
Книгата „Стани каквото си“, от Алън Уотс, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
