Чувствате ли се стресирани и тревожни? Оставате ли будни до среднощ, премисляйки отново и отново случилото се през деня, развивайки безброй сценарии за бъдещето?
Само че познайте – нищо от това, което минава през главите ви, не се случва в реалността. Сражавате се с вятърни мелници, вместо да впрегнете енергията си в конструктивни дейности.
Прекомерното мислене е най-голямата причина да се чувствате нещастни. Влизате в безкраен цикъл на негативни мисли, ангажирайки ума си с неща, които нямат и никога няма да имат значение. Това е много изтощителен процес, който само ви причинява безпокойство и стрес, без да решава реалните ви проблеми.
Настоящата книга ще ви покаже как да пренастроите ума си така, че да имате по-голям контрол над мислите си. Ще ви помогне да прекратите порочните мисловни модели и да действате конструктивно. Ще ви научи да се фокусирате върху настоящето, вместо непрестанно да се оплаквате от миналото или да планирате бъдещето.
Сложете КРАЙ:
На неодобрението към себе си!
На препускащите мисли и безсънните нощи!
На апокалиптичните сценарии в главата ви!
Време е да заживеете в настоящия момент.
160 с., мека корица, 17.90 лв.
Откъс 1
Страдате ли от прекомерно мислене?
Всички живеем в силно напрегнат, свръхстимулиран, подчертано интелектуален свят. Прекаленото мислене пришпорва обикновените ни познавателни инстинкти. То започва тогава, когато мисловните ни процеси излязат извън контрол, и води до изтощение. Безкрайното анализиране на живота и самите нас обикновено се появява, без да искаме, не можем да го спрем и ни унищожава. В обичайната си дейност мозъкът ни помага да решаваме проблеми и да разбираме нещата по-ясно, но прекаленото мислене прави обратното.
Независимо дали ще го наречете притеснение, безпокойство, стрес, размишление или дори обсебеност, качеството, което характеризира прекомерното мислене, е, че ви кара да се чувствате ужасно и не ви помага по никакъв начин. В класическия случай то често се засилва или се върти непрестанно в кръг, а мислите изглеждат натрапчиви.
Страдате ли от прекалено мислене? Понякога може да ни е трудно да осъзнаем, че това всъщност е проблемът, тъй като свръхмислещите доста сполучливо успяват да убедят себе си, че текущото им притеснение поглъща всичко... докато следващото всепоглъщащо притеснение не го замести. Натрапчивите мисли със сигурност могат да бъдат симптом и израз на други състояния на психичното здраве – като генерализирана тревожност или депресия, но истината е, че и без тези състояния пак може да мислим твърде много.
Прекаленото мислене е изключително вредна умствена дейност, независимо дали се изразява в анализиране, преценяване, наблюдаване, оценяване, контролиране или безпокойство – или всички заедно!
Трябва да знаете, че прекаленото мислене е станало проблем за вас, ако:
- често улавяте, че сте ангажирани със собствените си мисли във всеки един момент;
- се заемате с метамислене, тоест мислите за мислите си;
- полагате усилия да контролирате или насочвате мислите си;
- сте разстроени или не харесвате спонтанните мисли и често чувствате, че някои мисли са нежелани;
- често усещате мисленето като борба между конкуриращи се импулси;
- често поставяте под въпрос, съмнявате се, анализирате или съдите мислите си;
- в случай на кризи често се обръщате към себе си и мислите си като източник на проблема;
- сте съсредоточени върху това да разберете мислите си и се ровите във вътрешната работа на ума ви;
- имате проблеми с вземането на решения и често се съмнявате дали сте взели правилното решение;
- има много неща, за които се притеснявате и тревожите;
- се улавяте, че многократно се отдавате на негативни мисловни модели;
- понякога чувствате, че не можете да спрете да се връщате към дадена мисъл отново и отново, дори когато тя е в миналото и вече нищо не може да се направи по въпроса.
Разбира се, някои от гореизброените качества безспорно са добри – не искаме ли всички да култивираме по-добра осъзнатост и внимание? Не е ли добре да поставяме под съмнение необмислените си реакции и да си задаваме важните въпроси, за да можем да вземаме по-добри решения? Същността на свръхмисленето е в името – тоест, когато мислим за, над и отвъд това, което е полезно за нас.
Мисленето е прекрасен дар. Способността да отразяваме, анализираме и разследваме дори собствените си мисловни процеси е може би най-определящата характеристика на човешкия вид и причината за много от нашите успехи. Мисълта не е враг. Нашият мозък е изключително полезен инструмент, но когато мислим твърде много, ние само подронваме авторитета му.
Откъс 2
Упражнение за заземяване 5-4-3-2-1
Понякога се нуждаем от метод, който да донесе незабавно облекчение в стресова ситуация. Ако някога сте попадали в „спиралата на тревожния ум“, знаете, че измъкването от нея може да бъде почти невъзможно.
Следният метод често се използва от хора с панически атаки; това е начин да спрем спиралата на тревожност, преди тя да ни отнесе. Не е нужно да имаме паническо разстройство, за да го прилагаме. Свръхмисленето работи със същите средства, както по-големите страхове и фобии, и може да бъде овладяно по същия начин.
Идеята е проста: когато непрекъснато премисляме, размишляваме и се стресираме, ние сме извън момента. Предъвкваме мисли за миналото или се забавляваме от бъдещи възможности. Разсъждаваме „какво би станало, ако“ и управляваме умовете си на базата на спомени, идеи, вероятности, желания и страхове. Ако успеем да издърпаме осъзнаването си обратно в настоящето, ще спрем част от свръхмисленето. И за това ще ни помогнат петте ни сетива. Казано по друг начин, мозъкът може да ни отведе навсякъде, но тялото и неговите сетива винаги са само на едно място: в настоящето.
В моменти на паника е възможно наистина да се увлечем в идеи и мисли, въпреки че в действителност сме в пълна безопасност, здрави сме и в нашата непосредствена среда няма нищо, което да ни заплашва. При паника обаче може да си седим в пълно спокойствие в някоя слънчева градина и въпреки това да се чувстваме така, сякаш ще умрем. Такава е силата на ума!
Следващия път, когато почувствате, че тревожността и паниката излизат извън контрол, опитайте следното: спрете, поемете дъх и се огледайте наоколо.
- Първо, намерете пет неща във вашата среда, които виждате. Може да спрете погледа си върху лампата в ъгъла, собствените ви ръце, картина на стената. Отделете малко време, за да разгледате в детайли всички тези неща: тяхната материя, цветове, форми. Изследвайте всеки сантиметър, за да възприемете всичко.
- След това се опитайте да намерите четири неща около вас, които да усетите или докоснете. Почувствайте тежестта на тялото си върху стола или материята на сакото, с което сте облечени, или протегнете ръка, за да усетите с пръстите си колко хладно и гладко е стъклото на прозореца на колата.
- После намерете три неща, които чувате. Собствения ви дъх. Далечния звук от колите или чуруликането на птиците.
- След това намерете две неща, които да помиришете. В началото може да е трудно, но ако обърнете внимание, ще забележите, че всичко има мирис. Усещате ли аромата на сапуна върху кожата си, или леката земна миризма на хартията на бюрото ви?
- Най-накрая намерете нещо, което да вкусите. Може би остатъчния вкус на кафе върху езика ви. Дори да не откриете нищо, просто обърнете за момент внимание на това, което усещат вкусовите ви рецептори. Наистина ли са „изключени“, или устата ви почти има собствен вкус, когато се опитате да го усетите? Останете там за момент и изследвайте усещането.
На пръв поглед смисълът на това упражнение е да ви разсее. Докато сетивата ви са активни, мозъкът ви е ангажиран с нещо различно от безкрайно размишляване и свръхмисленето ви е спряно. Осуетявате плановете и спирате бягащите мисли. Ако го практикувате достатъчно често, ще забележите, че моментално ви успокоява и ви кара да забавите ход.
В конкретния момент може да не си спомним кое сетиво следва, но не това е важно. Важното е, че отделяме цялото си и фокусирано внимание на нещо извън нас и оставяме енергията на тревожността да се разсее. Трудно е да спрем една мисъл, като си казваме: „Мисля, че трябва да спра да мисля“, защото очевидно това само по себе си е мисъл. Но ако успеем да поставим мозъка на пауза и отново да ангажираме сетивата си за момент, ние се отделяме от коловоза на безпокойството и си даваме време да се върнем в настоящето и да се успокоим.
Представете си го по следния начин: нашето съзнание може да прави само едно нещо в даден момент: или да мисли, или да се потопи в момента чрез сетивата. Или едното, или другото. Ако успеем да приковем съзнанието си към настоящия момент с помощта на сетивата си, за ума ни ще бъде трудно да препуска едновременно навсякъде в тревожно свръхмислене.
Ако всичко това ви звучи твърде сложно за запомняне сега, опитайте следното: буквално заземяване. Изследователят Гаетан Шевалие установява, че „заземяването“, или поставянето на човешкото тяло върху земната твърд, има удивителен ефект върху настроението. Шевалие кара участниците в изследването да държат краката или телата си в контакт със земята за един час. След това той ги разпитва и открива статистически значимо подобрение в самооцененото настроение и състояние при хората, които са били в контакт със земята, в сравнение с тези, които са прекарали час без такъв контакт. Въпреки че е малко вероятно този начин на заземяване да е достатъчен за преодоляване на по-сериозно тревожно разстройство, това със сигурност е обнадеждаващо откритие. Ако можете, опитайте да направите упражнението 5-4-3-2-1 на открито, където босите ви крака са в контакт с почвата.
Книгата „Спри да премисляш отново и отново (Да се избавим от негативните мисли, стреса и тревожността)“, от Ник Трентън, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
