Естествено, че се притеснявахме до последно - в крайна сметка и друг път се е случвало групите, които обичаме, да не свирят в България поради всевъзможни причини. Надявахме се плахо, че този път няма да има проблеми и наистина нямаше, а мечтите на два легиона фенове - този на The Offspring и този на 30 Seconds to Mars - най-накрая станаха реалност в горещия 6 юли на стадион "Академик" в София.
Снимки от концерта може да видите тук!
Както можеше да се очаква, жежкото слънце в ранния следобед на деня донесе твърде рехава аудитория за първата група - Osssy. И това бе напълно нормално с оглед на факта, че германците бяха напълно непознато име у нас до обявяването им като част от лайнъпа на феста.
Alcest също излязоха на сцената по време на големите горещини, но за французите тепърва ще се говори много. Техният романтично звучащ шугейз рок е далеч по-подходящ за интимна обстановка в малък клуб, отколкото за стадион, но това не попречи на групата да зарадва хората, дошли и заради тях, и, естествено, да им спечели още почитатели.
След Alcest дойде редът на Skillet. Американската крисчън рок банда определено показа завиден професионализъм, присъщ на музиканти, които са свирили на много и различни места. В България групата има немалко фенове, което се усети от далеч по-голямата публика, която вече прииждаше на терена. Skillet заложиха на хитове като Monster, Sick Of It, Comatose и Hero, с което вече наистина започна да се усеща фестивалната атмосфера.
Mando Diao е група, която помня от преди десетина години, когато германската алтернативна музикална телевизия Viva Zwei въртеше техните клипове God Knows и Long Before Rock N' Roll. Първото от двете парчета беше откриващо за сета им, който обаче не успях да изгледам, тъй като по това време беше бекстейдж срещата с The Offspring.
Вълнението ми, че ще бъда на сантиметри от любимата ми група от тийнейджърските ми години, беше голямо. Кратка размяна на реплики, малко подаръци за тях и малко автографи за нас, бърза снимка и... докато се усетя, вече всичко беше свършило, но реално още дори не бе започнало.
Някъде към 20:40 часа The Offspring сложиха край на едно голямо чакане не само за мен, а и за хиляди хора на стадиона. Надали са били много хората, които са се надявали преди няколко месеца, че ще имат възможност с цяло гърло да пеят Something to Believe In и Genocide, наред с Come Out And Play и Self Esteem.
Изсвирването на целия албум Smash бе заслужена награда за всички, които през годините са се тюхкали, когато лентата на касетката им се е набръчквала в уокмена или когато батериите са сдавали багажа и са били принудени да слушат музиката провлачено.
За малко повече от час The Offspring оставиха бездиханни всички. Сетът им изглеждаше толкова кратък, а бе от цели 20 песни. Това се дължеше главно на факта, че бандата излезе да изкара всичко на един дъх, като след Smash феновете чуха и други свои фаворити от албума Americana - Staring At the Sun и финалното The Kids Aren't Alright.
Китаристът Нудълс обеща, че това няма да е последният път, когато те ще свирят в България, но на нас ни се щеше вчерашното им шоу да продължи още малко. Графикът си е график обаче и The Offspring трябваше да потънат зад сцената, на която малко по-късно щеше да има друг тип шоу.
Не е тайна, че за това издание на Sofia Rocks имаше разделение и лек разнобой между феновете на двата хедлайнера. Затова и когато дойде редът на 30 Seconds to Mars, отливът на хора от стадиона бе повече от осезаем.
Групата е издигана в култ от своите почитатели, по-известни още като "ешалони", които също чакаха дълго, за да сбъднат своите мечти, особено след провала на феста Elevation край Разлог. Трябва да отчетем и факта, че барабанистът Шанън Лето не пристигна в България, но пък каква бе еуфорията само, когато Джаред Лето стъпи на сцената.
Облечен в шармантни дрехи, с дълги брада и коса като на Робинзон Крузо, фронтменът на групата накара всички момичета да пищят неистово. Самите 30 Seconds to Mars вдигнаха адреналина не само със своята напомпана ала U2 музика, а и с непоправимия артистизъм на Джаред Лето и интригуващото сценично шоу.
Епичното начало бе с Birth от последния им засега студиен проект Love, Lust, Faith and Dreams, а грандиозният финал бе с Up In the Air от същия албум. Между тях феновете чуха още много любими свои парчета - This Is War, Conquistador, Do or Die, City of Angels, End of All Days и други.
Джаред изглеждаше неуморен - търчеше, подскачаше, размахваше българския флаг, изкара самостоятелен акустичен сет и осъществи много топъл контакт с публиката, която накрая превзе сцената на споменатото вече Up In the Air.
В крайна сметка всеки, който беше дошъл на Sofia Rocks за нещо, си го получи. Спомените от щастливите моменти ще останат завинаги - независимо дали те са свързани с възможността да се докоснеш на живо до музикант и актьор, спечелил "Оскар", или с крещенето с цяло гърло на You stupid dumbshit goddamn motherfucker! Както се казва, нищо не е както първия път.
