От автора на „Сингулярността е близо“ и „Как да създадем ум“
В „Сингулярността е близо“, публикувана за пръв път през 2005 г., Рей Кърцуайл представя виждането си за близкото бъдеще. Оттогава прогнозите му за технологичния напредък до голяма степен се сбъднаха, а понятия като изкуствен интелект, интелигентни машини и биотехнологии са вече широко познати на всички.
Тук Рей Кърцуайл представя нова гледна точка за напредъка към сингулярността, като оценява прогнозата си от 1999 г., че изкуственият интелект ще достигне нивото на човешкия интелект до 2029 г., и разглежда експоненциалния растеж на технологиите, които в обозримо време ще разширят човешкия интелект милион пъти и ще променят живота ни завинаги.
Сред темите, които обсъжда, са:
- възстановяването на света атом по атом с устройства като наноботи;
- радикалното удължаване на живота отвъд сегашната възрастова граница от 120 години;
- преоткриването на интелигентността чрез свързване на мозъците ни с облака;
- експоненциалните технологии и как те движат напред иновациите във всички отрасли и подобряват всички аспекти на нашето благосъстояние – например намаляването на бедността и насилието;
- развитието на възобновяемата енергия и триизмерното принтиране.
Той разглежда и потенциалните опасности, свързани с биотехнологиите, нанотехнологиите и изкуствения интелект, включително актуални спорни теми като влиянието на изкуствения интелект върху заетостта и безопасността на автономните автомобили, както и технологията „After Life“, която има за цел да съживи виртуално починали хора чрез комбинация от техните данни и ДНК.
„Сингулярността е по-близо“ – кулминацията на шест десетилетия изследвания в областта на изкуствения интелект – е върховният принос на Рей Кърцуайл към историята на тази наука и революцията, която предстои.
400 с., мека/твърда корица, 35.90 лв./39.90 лв.
Рей Кърцуайл е водещ американски изобретател, инженер, предприемач, писател и футуролог с над трийсет години точни предсказания за бъдещето на човечеството в ерата на технологиите и изкуствения интелект. Роден е 1948 г. в Куинс, Ню Йорк и през1970 г. завършва Масачузетския институт по технология. През 2012 г. се присъединява към „Гугъл” и в момента е техен визионер в областта на изкуствения интелект и главен изследовател.
Носител е на много престижни награди и отличия, сред които Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1999) – най-високото отличие на Съединените щати в областта на технологиите. Приет е в Националната зала на славата на изобретателите и има 21 почетни доктората, както и отличия от трима президенти на САЩ. Като новатор, изобретател и теоретик, той е един от най-влиятелните визионери в днешно време.
„Уолстрийт Джърнъл“ го нарича „неспокойния гений“, а „Форбс“ – „ненадмината мислеща машина“. Кърцуайл е избран за един от най-добрите предприемачи от сп. „Инк“, което го описва като „законния наследник на Томас Едисън“. Пи Би Ес го посочва като един от „шестнайсетте революционери, създали Америка“. Бил Гейтс го нарича „най-добрият в предсказването на бъдещето на изкуствения интелект“; много от неговите прогнози вече са се сбъднали.
Написал е книги за здравни технологии, изкуствен интелект, трансхуманизъм, технологична сингулярност и футуризъм. Има оптимистична перспектива за технологиите за удължаване на живота и бъдещето на нанотехнологиите, роботиката и биотехнологиите. В бестселъра си „Как да създадем ум“ (с подзаглавие „Разкритата тайна на човешкото мислене“), излязъл в САЩ през ноември 2012 г. и в България през 2015 г., Кърцуайл прави огромен пробив в изследването на човешкия мозък. В новата си книга „Сингулярността е по-близо“ (2024), която е продължение на неговата забележителна книга „Сингулярността е близо“ (2005), той разглежда как технологиите ще променят човешката раса през следващите десетилетия.
***
Рей Кърцуайл: „В книгата си „Сингулярността е близо“ (2005) изложих теорията, че конвергентните увеличаващи се технологични тенденции водят към преобразяващ преход за човечеството. Има няколко ключови сфери на промяна, които продължават да се развиват ускорено едновременно: изчислителната мощ става все по-евтина, човешката биология става все по-лесно разбираема и инженерството е възможно във все по-миниатюрни мащаби. С нарастването на възможностите на изкуствения интелект и достъпността на информацията ние все по-тясно обединяваме тези възможности с естествения си биологичен интелект. В крайна сметка нанотехнологиите ще позволят на тези тенденции да достигнат кулминацията си в директното разширяване на мозъците ни със слоеве от виртуални неврони в облака. По този начин ще се слеем с изкуствения интелект и ще подобрим милиони пъти изчислителната мощ, която природата ни е дала. Това ще разшири интелекта и съзнанието ни толкова крайно, че е трудно да го възприемем. Това събитие наричам Сингулярност.
Терминът „Сингулярност“ е заимстван от математиката (където се отнася за недифинирана точка във функция, както когато се дели на нула) и физиката (отнася се за безкрайно плътна точка в средата на черна дупка, където законите на физиката не действат). Но е важно и да запомните, че използвам термина метафорично. Моята прогноза за технологичната Сингулярност не предполага, че темповете на промяна ще нарастват до безкрайност, както експоненциалният растеж не предполага безкрайност, нито физичната Сингулярност. Една черна дупка притежава достатъчно силна гравитация, че да улови дори самата светлина, но в квантовата механика няма доказателства за безкрайно количество маса. По-скоро използваме метафората за Сингулярност, тъй като тя улавя нашата неспособност да възприемем подобна пълна промяна със сегашното си ниво на интелект. Но когато преходът настъпи, ние ще подобрим знанията си достатъчно бързо, за да се приспособим.
Както детайлно описах в „Сингулярността е близо“, дългосрочните тенденции предполагат, че Сингулярността ще се случи някъде около 2045 година. По времето, когато книгата беше публикувана, това отстоеше на 40 години – две поколения – в бъдещето. От тази дистанция можех да направя предположения за мащабните сили, които ще доведат до тази промяна, но през 2005 година темата все още беше сравнително далеч от всекидневната реалност за повечето читатели и много критици тогава твърдяха, че времевата линия е твърде оптимистична и дори че Сингулярността е невъзможна.
Оттогава обаче се случи нещо забележително. Напредъкът продължава да се ускорява, каквото и да твърдят скептиците. Социалните медии и смартфоните от почти несъществуващи станаха целодневни спътници, които свързват по-голямата част от населението на света. Алгоритмичните нововъведения и появата на Големите данни позволи на изкуствения интелект да постигне изумителни пробиви по-скоро, отколкото експертите очакваха – от овладяването на игри като „Джепърди!“ (Jeopardy!) и Го (Go) до управляване на автомобил, писане на есета, взимането на изпити за юридическа правоспособност и диагностициране на рак. Днес мощни и гъвкави големи езикови модели като GPT-4 и PaLM могат да превеждат инструкции от естествен език в компютърен код – драстично намалявайки бариерите между хора и машини. Когато четете това, десетки милиони хора вероятно вече ще са имали такъв опит от първо лице. Междувременно разходите за секвениране на човешки геном са спаднали с 99.997%, а невронните мрежи са започнали да разкриват важни медицински факти чрез дигитална симулация на биологията. Придобиваме дори способността да свържем компютри директно с човешкия мозък.
В основата на всички тези развития стои това, което наричам Закон за ускоряващата възвръщаемост: информационните технологии като компютрите стават все по-евтини, защото всеки напредък улеснява проектирането на следващия етап от собствената им еволюция. В резултат на това, като се вземе предвид инфлацията, с един американски долар може да се купи около 4100 пъти повече изчислителна мощ, отколкото по времето, когато „Сингулярността е близо“ излезе.
Ще разгледаме в дълбочина най-важната тенденция, задвижваща технологичната ни цивилизация – дългосрочния експоненциален растеж на количеството изчислителна мощност, което може да се купи с един долар. Законът на Мур показва как увеличаването на броя на транзисторите върху една и съща площ позволява на компютрите да стават по-мощни – но това е просто проявление на Закона за ускоряващата възвръщаемост, който е в сила много преди да са изобретени транзисторите и ще продължи да действа дълго след като транзисторите достигнат физическите си граници и бъдат заменени от нова технология. Тази тенденция определя съвременния свят и почти всички предстоящи пробиви, разгледани в тази книга, ще се осъществят благодарение на нея – било директно или индиректно.
И така, спазваме графика за Сингулярността. Актуалността на тази книга произтича от самата природа на растящата промяна. Тенденции, които бяха едва забележими в началото на века, сега оказват активно въздействие върху живота на милиарди хора. В началото на 20-те години навлязохме в най-стръмната част от експоненциалната крива и скоростта на иновациите започна да се отразява на обществото както никога досега. За сравнение: моментът, в който четете това, вероятно е по-близък до създаването на първия суперчовешки ИИ, отколкото до излизането на книгата ми „Как да създадем ум“ през 2012 г. И вероятно сега сте по-близо до Сингулярността, отколкото до книгата ми „Епохата на духовните машини“ от 1999 г. Или, измерено в години от човешкия живот: бебетата, родени днес, тъкмо ще завършват колеж, когато Сингулярността настъпи. В личен план това е друг вид „близост“ в сравнение с 2005 г.
Ето защо написах тази книга сега. Дълголетният поход на човечеството към Сингулярността се превърна в спринт. Във въведението към „Сингулярността е близо“ написах, че сме „в ранните етапи на този преход“. Сега навлизаме в неговата кулминация. Първата книга беше за съзирането на един далечен хоризонт, а тази – за последните мили от пътя към него.
За щастие, сега виждаме този път много по-ясно. Въпреки че ни предстоят още много технологични предизвикателства, преди да достигнем Сингулярността, нейните ключови предшественици бързо преминават от сферата на теоретичната наука към действителни изследвания и разработки. В предстоящото десетилетие хората ще взаимодействат с такъв вид ИИ, който може да изглежда убедително човешки, а елементарните мозъчно-компютърни интерфейси ще оказват такова влияние върху ежедневието, каквото имат смартфоните днес. Дигиталната революция в биотехнологиите ще лекува болести и ще удължава значително живота на хората в добро здраве. В същото време обаче много работници ще бъдат засегнати от икономическите сътресения и всички ние ще се изправим пред рисковете от случайна или умишлена злоупотреба с тези нови възможности. През 30-те години на века самоусъвършенстващият се изкуствен интелект и развиващите се нанотехнологии ще обединят хората и нашите творения, машините, както никога досега – и ще увеличат още повече както обещанията, така и опасностите. Ако успеем да се справим с научните, етичните, обществените и политическите предизвикателства, породени от този напредък, до 2045 г. ще променим из основи живота на Земята към по-добро. Но ако се провалим, самото ни оцеляване е под въпрос. И така, тази книга е за финалния подход към Сингулярността – възможностите и опасностите, срещу които трябва да се изправим заедно с последното поколение на света такъв, какъвто го познаваме.“
Книгата „Сингулярността е по-близо“, от Рей Кърцуайл, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
