През 2023 г. участвахме в поредица дискусии, посветени на преломните събития преди столетие: превратът на 9 юни, Юнското и Септемврийското въстание. Те дават начало на нов етап в българската история и на продължаващи до днес спорове и противоборства за начина на излагането й, подбора и оценката на събития и личности. При това особено важна роля играят налаганите в Царство България, Народна република България и Република България различни държавно-устройствени, идеологически и икономически доктрини, силно повлияни от променящи се „вечни“ съюзници. Затова се осмелихме да предложим три истории на последното столетие, надявайки се, че ще помогнем за по-пълното му разбиране чрез анализ на известни и на нови данни, както и с обяснения и изводи, пренебрегвани в други изследвания или правени с обичайната след всяка от промените политическа пристрастност. Тъй като сме съвременници и донякъде участници в тази история поне в последните петдесет години, всяко отделно представяне е повлияно от лични убеждения и опит, поради което не претендира да е единствено възможно. Затова ще сме благодарни на всеки, който направи предложения за запълване на неминуемите пропуски и обоснове своите виждания. Надяваме се, че с тези три истории на трите Българии даваме повод за други изложения, които приближават до заявяваната, но трудно постигана обективност дори тогава, когато тя е чиста хронология.
Авторитe
592 с., твърда корица, 50 лв.
„Един български век (1923–2024)“: три истории на последното столетие, разказани от историк, философ и икономист.
Искра Баева: „Българската държава е създадена преди повече от 13 века, но този век, в който е преминал нашият живот, както и на нашите бащи и майки, дядовци и баби, век, заключен между бурните 1923 и 2024 г., е особен: през него българите изживяват покрусата от Ньойския мирен договор, преминават през големи политически, социални и идеологически експерименти, оцеляват при най-мащабния световен конфликт, каквато е Втората световна война, неуспешно се опитват да изградят социалносправедливо общество, а вместо това стигат до горчивото поражение на Източния блок в Студената война, ентусиазират се от установяването на демокрация от западноевропейски тип, преди отново да се сблъскат с разочарованието от нейните ограничения и изкривявания. С моя разказ за всичко това се опитвам да напомня на нашите съвременници откъде сме тръгнали, накъде вървим и какво можем да направим днес и сега“.
Димитър Денков: „Историята на българското столетие след 1923 г. е история на особеното съотношение, противопоставяне и последователност на три основни идеи за Царството, Народната република и Републиката: националната, социалната и интернационалната. Разбирането им налага представяне на тяхната разноликост в трите Българии, без нито една от тях да се осъществи. Защото осъществеше ли се, не би била идея, а въобразила си окончателна истинност подредба и оценка на факти, хора и събития“.
Боян Дуранкев: „В тази книга – в нейната икономическа част, читателят ще открие няколко доказани истини.
- Какво е било нивото на българската икономика след Освобождението. Дали това, което постига България през 1920 г. по показателя БВП на човек, е постигнато в Германия – през 1901 г., 1823 г. или преди 1620 г.
- Кога България достига средното световно равнище по БВП на човек. Дали през 1923 г., 1939 г. или през 1959 г.
- През коя от трите „Българии“ е постигнат най-висок икономически растеж и защо.
- През кои години на безкрайния български „Преход“ страната ни е била с по-нисък БВП на човек от средния за света и от отново е достигнато средното световно ниво.
- Защо България не е като Япония, Южна Корея, Китай или Беларус по икономическо развитие и устойчивост“.
