Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) е хронично състояние на силно безпокойство и напрежение, често без провокация. Хората с ГТР често се тревожат прекомерно за здравето, парите, семейството или работата. Самото преживяване на деня води до тревожност.
Хората с ГТР не могат да се отърсят от притесненията си, въпреки че обикновено осъзнават, че голяма част от тревогите им са неоправдани. Те може да не са в състояние да се отпуснат и често имат проблеми със заспиването или задържането на съня. Притесненията им са придружени от физически симптоми, като треперене, мускулно напрежение, главоболие, раздразнителност, изпотяване, горещи вълни и чувство на замаяност или задух.
Много от хората с ГТР се стряскат лесно. Те са склонни да се чувстват уморени, имат проблеми с концентрацията и могат да страдат от депресия. Тревожността може да включва гадене, често ходене до тоалетна или усещане за буца в гърлото.
Когато нивото на тревожност е ниско, хората с ГТР могат да функционират социално и да работят. Въпреки това, ако тревожността им е силна, те могат да изпитват затруднения при извършването на най-простите ежедневни дейности.
От този тип психично разстройство около 6,8 милиона възрастни, като вероятността жените да страдат е два пъти по-голяма от тази на мъжете. Разстройството може да започне във всеки един момент от живота, но обикновено се развива между детството и средната възраст. Разпространението на диагнозата достига своя връх в средната възраст и намалява през по-късните години от живота.
Симптоми
Генерализираното тревожно разстройство се характеризира като хронично, преувеличено безпокойство и напрежение за шест или повече месеца, което е неоснователно или много по-тежко от нормалното безпокойство, което изпитват повечето хора. Хората с това разстройство обикновено изпитват симптоми, включващи:
- Неспособност да контролират прекомерното безпокойство
- Трудности при заспиване или задържане на съня
- Раздразнителност
- Лесно се стряскат или плашат
- Трудности при концентриране на вниманието
Общите физически симптоми включват:
- Главоболие и умора
- Мускулно напрежение и болки
- Затруднено преглъщане
- Изпотяване
- Треперене
- Бърз сърдечен ритъм
- Гадене
- Замайване и изтръпване на крайниците
- Усещане за задъхване
- Необходимост от често посещение на тоалетната
- Горещи вълни
При децата и юношите с генерализирано тревожно разстройство тревогите и притесненията често са свързани с представянето или компетентността в училище или на спортни събития. Освен това притесненията могат да включват пунктуалност, конформизъм и перфекционизъм.
Как се диагностицира генерализираното тревожно разстройство?
Генерализираното тревожно разстройство може да бъде диагностицирано с критериите на DSM-5 или с различни въпросници, като например GAD-7, от специалист по психично здраве или лекар за първична медицинска помощ. Клиницистът може да попита за симптомите, семейната история и медицинската история на пациента и да проведе физически преглед. Разграничаването на генерализираната тревожност от други медицински или психични състояния, като ОКР, фобии и депресия, може да отнеме време.
Каква е разликата между типичното тревожно разстройство и генерализираното тревожно разстройство?
Всеки изпитва случайни пристъпи на тревожност, тя може дори да е здравословна, защото има силата да фокусира вниманието или да мотивира хората да предприемат действия. Тревожността обаче се превръща в разстройство, когато стане прекомерна и наруши способността за ежедневно функциониране. Например, ако тя постоянно пречи на някого да се концентрира и да изпълнява задачите си на работното място, това може да е признак на тревожно разстройство.
Причини
Тревожните разстройства са сложни и са резултат от комбинация от генетични, поведенчески и други фактори. Рисковите фактори за ГТР включват фамилна история на тревожност и скорошни или продължителни периоди на стрес.
Известно е, че мозъчните вериги, свързани със страха и тревожността, допринасят за преживяването на ГТР, въпреки че механизмът, по който се активира ГТР, е неизвестен. Проучванията на близнаци и семейства показват, че гените играят роля за възникването на тревожните разстройства. Неприятностите в детството и свръхпротекцията от страна на родителите се свързват с по-късното развитие на ГТР. Важно е преди поставянето на диагнозата да се изключат медицински причини, като нарушения на щитовидната жлеза.
Колко често срещано е генерализираното тревожно разстройство?
По данни на Националния институт за психично здраве около 2,7% от възрастните са имали генерализирано тревожно разстройство през последната година, а 5,7% изпитват това разстройство в определен момент от живота си.
Лечение
Медикаментите и когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) са най-често препоръчваните методи за лечение на това разстройство.
Антидепресанти
Редица медикаменти, които първоначално са били одобрени за лечение на депресия, са ефективни и при тревожни разстройства. Те трябва да се приемат в продължение на няколко седмици, преди симптомите да започнат да отшумяват, затова е важно да не се обезкуражавате и да не спирате приема на тези лекарства. Те се нуждаят от време, за да подействат.
Антидепресантите, известни като SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), действат върху химически пратеник в мозъка, наречен серотонин, и често се предписват при ГТР.
По-старият клас антидепресанти, наречени трициклични, също са полезни при лечението на разстройството, но много лекари и пациенти предпочитат по-новите лекарства, тъй като трицикличните могат да предизвикат замаяност, сънливост, сухота в устата и увеличаване на теглото.
Лекарства против тревожност
Високопотентните бензодиазепини бързо облекчават симптомите и имат малко странични ефекти, въпреки че сънливостта може да бъде проблем. Тъй като хората могат да развият толерантност към тях - и би трябвало да продължат да увеличават дозата, за да получат същия ефект - бензодиазепините обикновено се предписват за кратки периоди от време. Хората, които са имали проблеми с употребата на наркотици или алкохол, обикновено не са добри кандидати за тези лекарства, защото могат да станат зависими.
Някои хора изпитват симптоми на отнемане, когато спрат приема на бензодиазепини рязко, вместо да го намалят, и тревожността може да се върне след спиране на лекарството. Потенциалните проблеми с бензодиазепините са накарали някои лекари да избягват да ги използват или да ги използват в неадекватни дози, дори когато те са от потенциална полза за пациента.
Бета-блокерите, като например пропранолол, често се използват за лечение на сърдечни заболявания, но са полезни и при някои тревожни разстройства, особено при социална фобия. Когато ситуацията, от която се страхувате, може да се предвиди предварително, като например изнасяне на планирана устна презентация, Вашият лекар може да Ви предпише бета-блокер, за да спре сърцето Ви да бие ускорено, ръцете Ви да треперят и да държи под контрол други физически симптоми.
Психотерапия
Психотерапията включва разговор с обучен специалист по психично здраве, като психотерапевт, психолог, социален работник или съветник, чрез чиято помощ ще научите как да се справяте с проблеми като тревожните разстройства.
Когнитивно-поведенческа терапия
КПТ е много полезна при лечението на тревожни разстройства. Когнитивното измерение помага на хората да променят моделите на мислене, които поддържат техните страхове, а поведенческото измерение помага на хората да променят начина, по който реагират на ситуациите, предизвикващи тревожност.
КПТ може да се провежда в група, при условие че хората в групата имат достатъчно сходни проблеми. Груповата терапия е особено ефективна при хора със социална фобия. Често на участниците се възлага "домашна работа", която да изпълняват между сесиите.
За някои хора най-добрият подход за лечение е медикаментозното лечение, съчетано с терапия.
Какви умения за справяне могат да намалят тревожността?
Съществуват много подходи за справяне с тревожността, като различните техники ще работят най-добре при различните хора и в различен контекст. Но като цяло общите умения за справяне с тревожността включват наблюдаване и поставяне под въпрос на доказателствата за собствените убеждения, директно изправяне пред страховете, практикуване на осъзнатост и медитация, водене на дневник и поддържане на здравословни навици, свързани с физически упражнения, хранене и сън.
