Щастлива връзка – кой не мечтае за нея? Само че знаем ли как да изградим дългосрочни отношения, базирани на взаимно уважение, подкрепа и обич? Смятаме, че когато се появи „правилният“ човек, всичко това ще се случи от само себе си. Нищо не е по-далеч от истината. Успешната връзка е преди всичко разбиране на механизмите на брака и усилия за установяване на хармонични отношения.
След дългогодишни изследвания на романтичните отношения Джон Готман описва навиците, които могат да разрушат или да съградят един брак. „Седемте принципа на успешния брак“ е най-надеждният пътеводител в света на любовните връзки, продаден в милиони екземпляри в десетки страни. Върху него стъпват както семейни терапевти, така и двойки, които искат да подобрят и заздравят отношенията си. Достъпни и същевременно проникновени, тези принципи учат партньорите на различни подходи в разрешаването на конфликтите, което им позволява да откриват нови допирни точки и да задълбочават близостта си. Готман предлага стратегии и ресурси, чрез които двойките да разрешават по-успешно всеки свой проблем, без значение дали става дума за секс, пари, работа, задължения в семейството, отношения с роднини и др.
Романтичната дългосрочна връзка остава най-големият дар, който животът може да ни предложи. „Седемте принципа на успешния брак“ не само ще ви помогне да укрепите вашата връзка, но и да внесете цел и смисъл в живота, който градите заедно.
320 с., мека корица, ISBN: 978-619-01-1124-5
твърда корица, ISBN: 978-619-01-1136-8
Откъс
Да разрушим още митове за брака
Идеята, че можете да спасите връзката си само като се научите да общувате, проявявайки по-голяма чувствителност, е вероятно най-разпространената заблуда относно щастливия брак, но далеч не и единствената. През годините съм открил още много други митове, които са не само неверни, но и потенциално пагубни. Те са опасни, защото могат да поведат двойките в погрешна посока или – което е още по-лошо – да ги убедят, че за брака им няма надежда. Ето някои от най-често срещаните:
Неврозите или проблемите в характера разрушават брака. Проучванията показват много слаба връзка между обичайните неврози и неуспеха в любовта. Причината – всички си имаме слаби места и когато някой ги засегне, не реагираме съвсем рационално. Аз и колегите ми наричаме тези болни теми „трайни уязвимости“ – термин, който заимствахме от Том Бредбъри от Калифорнийския университет. Те не вредят непременно на брака, ако се научите да ги разпознавате и да избягвате да ги провокирате един в друг. Сам например не търпи лесно авторитети – той мрази някой да му бъде шеф. Ако се ожени за партньор, който има склонност да контролира околните, резултатът би бил катастрофален. Но той е щастливо женен за Меган, която се държи с него като с равен и не се опитва да го командва.
Сравнете тях с друга двойка, която има брачни проблеми. Джил изпитва дълбоко вкоренен страх да не бъде изоставена. Макар да ѝ е напълно предан, съпругът ѝ Уейн флиртува безсрамно на събирания. Когато тя се оплаква от поведението му, той настоява тя да се отпусне, да погледне по-леко на нещата и да го остави да се наслаждава на това безобидно удоволствие. Но усещането за заплаха, което флиртовете му извикват у Джил, както и нежеланието му да спре, става причина двамата да се разделят и впоследствие да се разведат. Идеята е, че не е неизбежно неврозите да разрушат брака. Ако успеете да приемете „ненормалната“ страна на партньора си и всеки път, когато тя се прояви, да реагирате с грижа, обич и уважение, бракът ви може да процъфтява.
Разбира се, по друг начин стоят нещата при наличие на сериозно психично заболяване. Решението ви да прекратите връзката си с партньор, който се бори с тежка психопатология и не е в състояние да мисли и функционира самостоятелно, не ви прави лош човек. Това, което затруднява много двойки обаче, е да се ориентират в средното положение – как да постъпят, в случай че проблемите с психичното здраве са изключително предизвикателни, но при наличието на които някои връзки биха могли да оцелеят? В тази категория влизат различните зависимости, клиничната депресия, фобиите, посттравматичното стресово разстройство и тежките личностни и афективни разстройства. Ако в изброения списък разпознахте някоя особеност на положението, в което се намирате, не разчитайте само на тази книга, за да вземете важни решения относно бъдещето ви. Потърсете допълнителни съвети и подкрепа от компетентен и опитен специалист в областта на психичното здраве.
Общите интереси спояват връзката ви. Това зависи от начина, по който си взаимодействате, докато се занимавате с тези интереси. Ако съпруг и съпруга, които обичат да карат каяк, успяват да се плъзгат плавно по водата заедно, тяхното общо хоби обогатява и задълбочава обичта и интереса им един към друг. Но ако екскурзията им е изпъстрена с реплики от типа: „Така не се загребва, идиот с идиот!“, тогава занимаването с този общ интерес едва ли ще е от полза за брака им.
Аз на тебе, ти... Някои изследователи смятат, че това, което отличава добрите бракове от провалените, е, че в добрите бракове съпрузите отвръщат на милия жест с друг мил жест. Когато единият помогне с някое домашно задължение, другият съзнателно прави същото и т.н. Така на практика двойката се ръководи от неписано споразумение да възнаграждава всяка добра дума или постъпка. В лошите бракове това споразумение се нарушава, затова атмосферата е изпълнена с гняв и обида. Теорията гласи, че ако на хората, които изпитват затруднения във връзката си, се обясни необходимостта от подобно „споразумение“, взаимоотношенията с партньора им могат да се поправят.
Но необходимостта да се води отчет кой какво е направил за кого в действителност е признак за проблеми в брака. В щастливата двойка единият не подрежда чиниите в съдомиялната само за да се отплати на другия, задето е сготвил, а заради цялостната си положителна настройка към своя партньор и връзката. Ако забележите, че „броите точките“ относно някакъв проблем с вашия съпруг, това подсказва, че въпросният проблем е източник на напрежение в брака ви.
Отбягването на конфликтите ще разруши брака ви. Множество дълготрайни връзки просъществуват и процъфтяват, въпреки че отбягват конфронтацията. Никога през четирийсетте години брак Алън и Бети не са сядали да „обсъдят“ връзката си. Нито той, нито тя биха могли да дефинират фразата „утвърждаващо“ изказване. Когато Алън се ядоса на Бети, той включва спортния канал. Когато Бети му се разсърди, тя поема към търговския център. След това двамата продължават напред, сякаш нищо не се е случило. При все това те заявяват, че са предоволни от брака си и се обичат най-всеотдайно, изповядват едни и същи ценности, обичат да ходят на риболов и да пътуват заедно, а на децата си пожелават същия щастлив семеен живот, на който се радват те самите.
Различните двойки просто имат различен подход към конфликтите. Някои от тях избягват караниците на всяка цена, други спорят често, трети са способни да изразят различията си и да намерят компромис, без да повишават глас. Никой подход не е непременно по-добър от останалите, стига да удовлетворява и двамата.
В основата на разводите стоят изневерите. В повечето случаи е обратното. Същите проблеми в брака, които навеждат двойката на мисли за развод, подтикват единия от партньорите (или и двамата) да търси интимност извън брака. Обикновено скришните рандевута не са израз на жажда за секс, а на нужда от приятелство, подкрепа, разбиране, уважение, внимание, грижа и заинтересованост. В едно от най-надеждните проучвания, правени някога по темата за разводите, на Лин Гиги и Джоан Кели от „Проект за посредничество при развод“ в Корте Мадера, Калифорния, 80% от анкетираните заявили, че бракът им се е разпаднал, защото постепенно са се отчуждили от половинката си и са загубили усещането за близост или защото не са се чувствали обичани и ценени. Едва 20–27% от двойките заявили, че крахът в отношенията им се дължи дори отчасти на извънбрачна връзка.
Мъжете не са биологично „устроени“ да се обвързват с брак. Сродно на убеждението, че изневерите са причина за разводите, това схващане гласи, че мъжете по природа са донжуани и поради това моногамията не им понася. Но каквито и природни закони да владеят другите животински видове, сред хората честотата на извънбрачните връзки не зависи толкова от пола, колкото от възможностите. В днешно време, когато много жени работят извън дома, броят на извънбрачните връзки от тяхна страна е нараснал неимоверно. Според изследванията на британската социоложка Анет Лоусън, доскоро изследовател към Калифорнийския университет в Бъркли, откакто жените масово са навлезли на пазара на труда, броят на извънбрачните връзки на младите жени вече леко надвишава този на мъжете.
Мъжете и жените са от различни планети. Според цял куп бестселъри мъжете и жените не се спогаждат, защото мъжете са „от Марс“, а жените – „от Венера“. По тази логика обаче щастливо женените хетеросексуални двойки също са „извънземни“ един за друг. Различията между половете могат да допринесат за брачните проблеми, но не ги предизвикват.
Главният фактор, определящ удовлетвореността на съпругите от секса, романтиката и страстта в брака им, в 70% от случаите е силата на приятелството между партньорите. За съпрузите определящият фактор в 70% от случаите е силата на приятелството между партньорите. В крайна сметка се оказва, че мъжете и жените са от една и съща планета.
Мога да продължа още дълго в този дух. Това, което искам да изтъкна, е не само че битуват множество митове за брака, но и че тези неверни твърдения може да обезсърчат двойките, които отчаяно се опитват да спасят своя. Въпросните погрешни разбирания със сигурност успяват да ни втълпят една идея и тя е, че бракът е изключително сложна, внушителна институция, в която повечето от нас просто не сме годни да встъпим и да останем. Не искам да кажа, че да се поддържа бракът е лесно начинание. Всички знаем, че за подхранването на една дълготрайна връзка са нужни кураж, решителност и устойчивост. Но щом разберете какво действително прави един брак щастлив, ще ви бъде по-лесно да спасите или да съхраните вашия.
Книгата „Седемте принципа на успешния брак“ от Джон Готман и Нан Силвър, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
