Съюзът на българските журналисти осъди решението на СЕМ да спре излъчването на две руски телевизии на територията на България. Часове по-късно стана ясно, че е отрязан и достъпът до редица руски сайтове.
В изявление по случая председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова заяви, че спирането, заглушаването, забраната и цензурирането на медии и източници, нарочени за недостоверни, е "по-лесният път", но далеч не и правилният. Тя изтъкна още, такава забрана е посегателство не само върху гражданските свободи в обществото, но и сериозна пречка за професионалната работа на журналистите, които трябва да могат да се информират пълноценно и без филтри за всички позиции по темите, които отразяват, особено пък когато те за свързани с толкова сериозни конфликти като сегашния.
Особено тежко звучи обвинението, че СЕМ не е органът, който трябва да взима подобни решения, като се изтъква неговата "спорна структура" и по-конкретно фактът, че в него не са представени нито журналистически, нито граждански организации.
Ето какво още гласи изявлението, поместено на сайта на Съюза на българските журналисти:
В условията на разтърсили целия свят военни действия, геополитическа поляризация и крайно изостряне на информационната война, и журналистите, и обществото сме изправен пред безпрецедентен наплив на дезинформационни потоци, особено подсилвани от вече способните да подменят всяка достоверност модерни технологии.
Изключително сложно е в такива условия да се отсяват „фалшивите новини” от истината. Този проблем не е от вчера и еднозначно решение за него няма. Но както многократно са изтъквали журналистическите организации и експерти у нас и по света, една от най-ефективните противоотрови срещу „фалшивите новини” е професионалзмът, компетентността, отговорността, строгото придържане към етичния кодекс и стриктното проверяване на фактите чрез няколко източника от страна на журналистите. Само това може да е достойният и сигурен път за преодоляване на щетите от дезинформацията.
Но много силно е и постоянното изкушение на различни официални и властови структури към „по-лесния” път – спиране, заглушаване, забрана, цензуриране на медии и източници, нарочени за недостоверни, или просто поднасящи спорни интерпретации.
Подобен подход обаче, независимо кой и с какви намерения го прилага, е крайно опасен, защото носи огромен риск за злоупотреба и директно погазване на носещи демократични свободи като свободата на достъпа до информация, свободата на словото, свободата за изразяване на мнения.
За съжаление, залитане в тази посока наблюдаваме през последните дни с отправения от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призив към страните членки на ЕС да приложат забранителни мерки в зависимост от законодателствата си срещу две излъчващи на различни езици държавни руски медии, обявени за пропагандни инструменти на руската държава. Големи частни технологични платформи вече блокираха разпространяването на тяхно съдържание.
България се подреди сред първите държави в ЕС, вече въвели рестриктивни мерки срещу въпросните две медии чрез решение на Съвета за електронни медии (СЕМ), взето на 1 март. Ден по-рано в медиите бе разпространена информация, че първоначалните намерения са включвали забрана за излъчването на всички руски телевизионни канали у нас. В крайна сметка фактическото решение все пак се ограничи само до спиране на споменатите в Брюксел две медии – телевизия RT и информационна агенция „Спутник”.
Но дори и да са само те, дори и да приемем за основателни критиките към тяхната обективност и обвиненията за манипулационни внушения, спирането им е смущаваща и тревожна мярка. Всяка забрана за достъп до медийни източници, колкото и силен да е пропагандният им профил, е недопустима с оглед свободния достъп до информация. Такава забрана е посегателство не само върху гражданските свободи в обществото, но и сериозна пречка за професионалната работа на журналистите, които трябва да могат да се информират пълноценно и без филтри за всички позиции по темите, които отразяват, особено пък когато те за свързани с толкова сериозни конфликти като сегашния.
Около такава преценка се обединиха и участниците в проведената в СБЖ на 28 февруари дискусия по проблеми на медийната среда. Тази преценка е редно да бъде чута и да бъде взета предвид при изработването на решения, засягащи базисни права както на гилдията, така и на цялото общество.
С оглед на настоящата спорна структура на СЕМ (която също бе предмет на нашата дискусия), където не са представени нито журналистически организации, нито гражданският сектор, очевидно не е това органът, който е редно да взима подобни решения. Освен всичко друго, те са уязвими, ако бъдат оспорени въз основа на международни договорни рамки за свободата на словото и информацията, влизащи и в документи на ООН. Народното събрание е мястото, където този казус е редно да бъде обсъден.
Снимка: sbj-bg.eu
