Група Атлас е една от най-популярните български банди в зората на българската демокрация, а в песни като "Не се предавай" и "Песен за истината" хората преоткриваха надеждата си за по-добро бъдеще. Днес, близо 30 години след създаването на групата, ви срещаме с един от създателите ѝ - Пепи Писарски. Всичко за предадените мечти и свободата, останала блян, ще ви разкаже лично той.
Avtora.com: Как се прави музика в зората на демокрацията?
Пепи: В "началото на демокрацията" музика се правеше лесно, но трудно стигаше до медиите. Сега е още по-трудно :)
Събирахме се в репетиционната, отваряше се бутилка бяло вино и всеки даваше идеи. Ако се получеше хубаво парче, ако текстът "минеше на комисия", песента ставаше шлагер. Имаше много концерти, фестивали... там разбирахме дали новата песен се харесва на публиката. А и Националната телевизия имаше безброй предавания, в които имаше винаги музикални гости.
.: "Атлас" стартира като кънтри група, впоследствие променя както стила си, така и състава си. Каква е причината?
Пепи: Няколко години Атлас свиреше кънтри музика. Дори имахме наш клуб, който просъществува 2 години. Но с идването на братя Лазарови в групата решихме, че трябва да започнем да правим авторска музика. Най-близка до вкуса ни беше "Новата вълна" и първите ни песни бяха точно в този стил. По-късно създадохме наш звук и стил - запомняща се мелодична линия, смислени текстове.
.: Как и кога дойде решението да работите и творите зад граница?
Пепи: Заминаването ни в чужбина беше принудително. В края на 90-те музикалният бизнес в България се срина. Трябваше да свирим почти всяка вечер, за да съществуваме, а това беше физически и психически разрушително. Неслучайно през тези години почти не записвахме нови песни. Заминахме с датска импресарска фирма и повече от 10 години работихме в Северна Европа. Но през 2009-та решихме да прекратим този гурбет и да работим тук.
.: Как се чувстваш, когато погледнеш назад - към първите години на Атлас?
Пепи: Когато се връщам в спомените си назад, освен носталгията към младостта и интересното време, има и горчивина от излъганите ни надежди, има и обида. Но пък създадохме хубави песни. Тогава вярвахме, че трябва да издържим на трудностите и лишенията няколко години, България ще тръгне по правилния път и всичко ще стане като в другите европейски държави...
.: По какъв път върви групата днес?
Пепи: Групата днес свири! Жива е. Прави нови песни и клипове. Обикаляме страната и се срещаме с много хора. Това е най-важното за нас. Вокал е Игор Шабов, басист - Иван Несторов, на клавишните - Асен Драгнев, а на барабаните - Боби Борисов. Готвим нов албум, който искаме да издадем през 2015-та във връзка с 30-годишнината от основаването на Атлас.
.: През пролетта издадохте песента "Прегазени цветя" като част от кампания за намаляване на агресията по пътищата.
Пепи: Да, "Прегазени цветя" е израз на нашето отношение към безумието, което цари по нашите пътища, лудостта и нетолерантността на шофьорите, войната, която се води денонощно у нас, равнодушието на хората, слушащи статистиката за жертвите по пътищата.
.: Документалната поредица "Млада кръв" разказва за славното време на българския рок през 80-те години на миналия век. Автор на филма е бивш член на "Атлас" - Петър Даскалов, а групата е част от лентата. С какво помниш този период от живота си?
Пепи: Беше много трудно, но успявахме да се справим. Помня каква радост беше да чуем наша песен по БНР. Помня концертите по стадиони и фестивалите... пълните зали... Сега нещата са тотално променени. И то не към по-добро. Не искам да звуча минорно, но за "промяната" има обективни причини и ние, музикантите, нищо не можем да направим.
.: Какво е мнението ти за политиката в България?
Пепи: Отношението ми към политиката е изразено в "Яхнем ли метлата". Нека хората чуят песента и видят клипа. Нека, но няма къде :) Националните медии не смеят да го излъчват. А защо...? В текста няма лични нападки, няма обиди. Но всички се припознават там. Явно през 2014-та в България отново има цензура. Или още по-страшно - автоцензура!
.: Разкажи ни повече за парчето.
Пепи: Музиката на "Яхнем ли метлата" е споделена между мен и Иван Несторов, а за текста съм отговорен аз! Виждам реакцията на хората по концерти и това ми топли душата. Тъпото е, че текстът ще остане актуален с години. За съжаление същото ще се случи и с "Прегазени цветя". Дано да не съм прав!
