Да пишеш за Роджър Уотърс е като да опишеш за какво се разказва в музиката, която е създал. Не че е невъзможно, особено, ако си почувствал силата на Pink Floyd и си се асоциирал с лиричните герои от песните.
Това, че не e невъзможно обаче не означава, че е лесно. Уотърс е един от истинските гиганти в рока, чието влияние върху музиката като цяло е толкова голямо, че творчеството му със сигурност ще остане за поколения напред.
Описването на живота на Роджър Уотърс чисто фактологически не е трудно, но само биографичните данни за личния и творческия му живот определено не могат да дадат представа за какъв човек става въпрос.
На всеки, поне малко запознат с Pink Floyd, е известно, че басистът на групата е труден характер и за много фенове на групата именно той е виновен за разпадането на рок гигантите. Колкото и някои хора да не харесват Уотърс обаче именно костеливият му характер е в основата на гениалността му.
Роден в семейството на двама учители в Съри, Англия, Джордж Роджър Уотърс (George Roger Waters) остава без баща едва на пет месеца. Татко му Ерик Уотърс умира в битката при Анцио, Италия по време на Втората световна война и липсата му се явява един от основните двигатели в творчеството на музиканта.
След смъртта на Ерик Уотърс семейството на Роджър се мести в Кеймбридж, където бъдещият Флойд се запознава със Сид Барет, Ник Мейсън и Рик Райт и четиримата дават началото на Pink Floyd – група, променила света на рока.
В началото Роджър е по-слабо активен, тъй като основен композитор и текстописец в групата е култовият Сид Барет. В дебюта на Pink Floyd - The Piper at the Gates of Dawn - Уотърс допринася единствено с песента Take Up Thy Stethoscope and Walk, в която обаче се забелязват наченки от уникалния му стил, разгърнат в бъдещето творчество на групата.
През 1968 г. вследствие на нестабилното си психическо състояние Барет се разделя с групата и на негово място идва китарният герой Дейвид Гилмор, който често е сочен за основен съперник на Роджър Уотърс в Pink Floyd.
Приносът на басиста обаче неоспоримо е по-голям и по пътя от A Saucerful of Secrets до The Final Cut Роджър Уотърс става неформален лидер на групата. Концепциите за всеки албум, вдъхновението за текстовете и голяма част от музиката идват именно от него – от миналото му, от страданията му, от личното му мнение по различни философски и политически въпроси.
С времето басистът се затваря все повече в себе си, а славата на Pink Floyd започва да му тежи, прави го враждебен и го отчуждава от останалите. Разбира се, това намира отражение в музиката на групата, както може би най-ясно проличава в епиката The Wall.
Двойният концептуален албум, превърнал се в емблема на рока изобщо, се фокусира върху рок звездата Пинк, чийто прототип е самият Роджър Уотърс. Идеята за изолирането и отдръпването от хората чрез изграждане на метафорична стена около себе си е в основата на The Wall.
Посланията и влиянието, което оказва творението на Уотърс, са толкова големи, че могат да се пишат цели трудове върху тях. Идеите пък са все още актуални до такава степен, че спектакълът The Wall отново се представя от Уотърс и гост-музиканти по целия свят от 2010 г. насам.
По време на записите на The Wall отдалечаването на Роджър от останалите музиканти в групата се забелязва най-много, както и опитите му да наложи мнението си, ставайки единственият човек зад Pink Floyd.
Напрежението естествено ескалира и през 1986 г. басистът официално напуска групата. Зад себе си той оставя албумa The Final Cut, написан изцяло от него и издаден с името Pink Floyd през 1983 г.
След края на Pink Floyd ерата магията в творчеството на Уотърс вече не е същата. Макар да издава три албума до 1992 г., басистът забавя темпото в сравнение с предишните си творби, а новите композиции са далеч от величието на The Wall, Dark Side of the Moon и дори The Final Cut.
През последните почти десет години за щастие на всички свои фенове Уотърс - вече доста помъдрял и не толкова вгорчен - отбелязва силно присъствие на сцената, а отношенията с бившите му колеги от Pink Floyd са значително по-добри. Дотолкова, че групата се събира през 2005 г., за да изпълни четири песни на един от концертите Live Aid.
През 2010 г. идеята за The Wall отново се заражда в главата на Роджър Уотърс и 20 години след последните тематични концерти той отново тръгва на турне. Концептуалните шоу програми са много модернизирани, а стадионите винаги са пълни.
Грандиозният спектакъл гостува и в България на 30 август 2013 година. Аудио-визуалната магия, която бе разпръсната над Национален стадион "Васил Левски", ще се помни вовеки от тези, имали щастието да присъстват на най-великото музикално събитие у нас.
ВИЖ СНИМКИ ОТ ROGER WATERS - THE WALL LIVE В СОФИЯ
THE WALL: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ШЕДЬОВЪР В СЪВРЕМЕННАТА МУЗИКА
