Понякога думите "грандиозно", "епохално", "уникално" излизат трудно, защото не само че не са достатъчно убедителни, за да опишат нещо невиждано досега, но дори изглеждат невзрачно. Аудио-визуалната магия, която бе разпръсната над София на 30 август 2013 година, ще се помни вовеки от тези, имали щастието да присъстват на най-великото музикално събитие у нас.
Понякога думите "грандиозно", "епохално", "уникално" излизат трудно, защото не само че не са достатъчно убедителни, за да опишат нещо невиждано досега, но дори изглеждат невзрачно. Аудио-визуалната магия, която бе разпръсната над София на 30 август 2013 година, ще се помни вовеки от тези, които имаха щастието да присъстват на най-великото музикално събитие у нас.
ВИЖ СНИМКИ ОТ ROGER WATERS - THE WALL LIVE В СОФИЯ
Шоуто "The Wall Live" бе историята, която мнозина винаги са прожектирали в съзнанието си, докато са слушали шедьовъра на "Pink Floyd". Филмът на Алън Паркър "Pink Floyd – The Wall" също има заслуга за това, но всеки фен на групата трябва да чуе, види и усети пулса на Стената, каквато Роджър Уотърс си я представя 34 години по-късно.
Без никакви забавяния първото действие стартира точно в 20:30 ч. Самият Уотърс се появи на сцената със сексапилното излъчване на Клинт Истууд и точно така, както очакваха всички – с черни тениска и панталони и бели кецове, а малко след това облече псевдофашистката униформа с маршируващите чукчета – символа на пропагандата. От "In The Flesh?" до самия край концертът потапяше в антиутопичен свят като от книгата на Джордж Оруел.
Уотърс умело уцели настроението и в България и след като проговори на матерния ни език, посвети концерта на всички, които са жертви на държавния тероризъм и борбата за справедливост. Дълго чаканата да бъде чута на живо "Another Brick in the Wall (Part 2)" пък бе изпълнена с група родни малчугани под зловещия поглед на огромното чучело на онзи учител, който в детството можеше да ти докара кошмари.
Когато дойде редът на "Mother" и частта "Mother, should I trust the government?", посланието на Уотърс към България бе ясно: "No fuckin' way", преведено от прожектора като "ОСТАВКА".
Само ден по-рано бе направен опит музикантът да бъде присвоен от разни структури, след като посети гроба на британския майор Томпсън в Литаково. Отговорът на Уотърс обаче бе красноречив и резонира изцяло с настроението на публиката, която винаги е смятала албума "The Wall" за символ на антитоталитаризма.
На моменти елегично и романтично, на моменти повече от взривно, с много ефекти и професионално свирене, концертът навлизаше във все по-дълбоки дебри, а тухлите запълниха процепа в стената с финалните акорди на "Goodbye, Cruel World".
Последвалият антракт бе достатъчно дълъг, за да се опиташ да осмислиш всичко до този момент, но дори тогава пак не успяваш да се сетиш за всеки един детайл от първото действие, защото всеки детайл е еднакво важен и е неразривна част от едно цяло, а броят им е съизмерим с този на тухлите в "The Wall".
ВИЖ СНИМКИ ОТ ROGER WATERS - THE WALL LIVE В СОФИЯ
Продължението на концерта бе с "Hey You", а първите процепи от разрушаването на Стената започнаха с "Is There Anybody Out There".
E, разбира се, щеше да е прекалено хубаво, ако на "Comfortably Numb" Дейвид Гилмор се бе появил най-отгоре над Стената, за да изпее своята част и да изсвири двете китарни сола, но и с Роби Уайкоф (Robbie Wyckoff) и Дейв Килминстър (Dave Kilminster) публиката изпадна в пълен екстаз.
След "The Show Must Go On" над стадиона бе пуснато да се рее огромно черно прасе, което е препратка към друг албум на "Pink Floyd" – "Animals". "Run Like Hell" пък бе посветена от Уотърс на всички, които страдат от параноя, а по време на нейното изпълнение музикантът показа със сложни препратки негативната връзка между iPhone поколението и политическите репресори, които мнозина следват "сляпо".
Балонът-прасе, също обрисуван в пропагандни символи, бе разкъсан на парчета от феновете в края на песента "The Trial". Тогава някъде дойде и срутването на блоковете от Стената – един завършек, с който изпитваш облекчение, че можеш да се опълчиш на системата, която те възпира да преминеш от другата страна. "Outside the Wall" сложи край на този спиращ дъха шедьовър, а след това Роджър каза: "Не всяка вечер е като тази, повярвайте ми".
И наистина, такива вечери са една на милион.
