„Рина“ е разтърсващ роман! Безцеремонно откровен, главозамайващ. Драстичният му реализъм ви запраща в дълбините на най-немислимите, стъписващи прояви, на които дори не сте си представяли, че е способен човекът като биологичен вид. Едновременно с това този зашеметяващ текст ви издига до висините на най-облагородяващата хуманност.
Сюжетът е свръхнаситен с приковаващи вниманието брутални сцени и вихрени обрати. С елементите на митичен разказ и гротеска, но и с адекватен за днешното време темпоритъм „Рина“ е динамична, многопластова пионерска творба на корейския постмодернизъм.
На пръв поглед това е история за бежанци (тема, станала много популярна предвид сегашното състояние на света). Не всички обаче, които бягат от трудностите в собствената си страна, могат да отидат в САЩ или Западна Европа. Бегълците от Северна Корея например често искат да живеят на юг, само че границата между двете държави е непроходима и единственият изход е дълъг и рискован заобиколен път. В „Рина“ няма да срещнете имената на държавите, защото те не са толкова важни: книгата показва, че дръзналият да предприеме бягство от нежелано настояще поема по пътя на невъобразими опасности; това важи още повече, щом бягащият е жена…
Романът ви въвлича в трудностите, през които минават търсещите по-добър живот в чужда страна. Заедно с главната героиня Рина ще извървите целия път на волята ѝ да оцелее и таланта да се възползва максимално умело от ситуации, за които най-слабото определение би било, че са враждебни и животозастрашаващи.
„Рина“ е от романите, които не просто впечатляват, но и променят.
242 с., мека корица, 19.90 лв.
Кан Йонгсук е родена в Чунчхон, провинция Канводно, Южна Корея. Там прекарва по-голямата част от детството си. Прави своя литературен дебют през 1998 г. с разказа „Обяд през август“ в годишния пролетен литературен конкурс, спонсориран от вестник „Сеулски Синмун“. Тя е автор на пет романа, включително „Рина“ (2006), и шест сборника с разкази. Често използва похвата на гротеската, задълбочавайки се в различни жанрове като градски ноар, фентъзи и фантастика за климата. От дебюта си през 1998 г. Кан е получила множество литературни награди: „Ханкук Илбо“, „Ким Юджон“, „Лий Хьосок“ и други.
Откъс
Двайсет и двамата седнаха в кръг на пръстения под и докато чакаха да им дадат нещо за ядене, гледаха само в тавана и портата. Ако пък погледите им се срещнеха с човека, седнал пред тях, се напрягаха да изглеждат изпълнени с недоволство. Колкото и да чакаха, не им дадоха нищо за ядене и изтощените мъже и жени задрямаха. Рина събу гуменките си и изтупа пръстта, полепнала по вътрешността им. Тънкият плат върху стелките се беше износил и развлякъл, отгоре му беше полепнала пръст от падането в канавката.
Водачът пъхна в ръцете на майките по едно бяло пликче с приспивателно.
– От сега нататък трябва да вървим по-дълго, така че дайте сънотворни на бебетата, да не плачат – и да тръгваме!
Рина се чудеше какво още има в джобовете на издутото яке на водача, откъдето излизаха бонбони и приспивателно. Майките разтопиха захар във водата в металните купички, които им връчи жената, разбъркаха приспивателното и започнаха да сипват по малко в устите на почти изнемощелите бебетата. Усетили вкуса на сладката вода, бебетата, които досега лапаха пръстчетата на ръцете си, засмукаха, примлясквайки. Всички до един се взираха в сладката вода със сънотворното, която влизаше в устичките на бебетата. Най-накрая един мъж избухна:
– Проклетник, а на нас няма ли да дадеш нещо за ядене?
– Трябва да укротите нрава си, докато не стигнем до крайната дестинация. Сега е едва началото – само преди няколко часа прекосихте границата.
На Рина толкова ѝ хареса строгото изражение на водача, че искаше да изръкопляска, но се сдържа. Гидът носеше отговорност за безопасността на двайсет и двамата, така че никой повече не можеше да му каже нищо. Призори въздухът, който достигаше до раменете ѝ, беше студен. Когато гъстата мъгла се раздвижи, няколкото земеделски къщи отвъд пътя в оризището разкриха ъгълче от покрив или късче от врата. Дочуваше се лай, но постепенно и този звук утихна. Гуменките и цялото тяло на Рина се бяха овлажнили от сутрешната мъгла и тя обгърна раменете си с ръце.
Дълго вървяха по криволичещ път сред групички от по дветри бели брези. Мъглата се разсея, небето посиня и в момента, когато почувстваха, че слънцето е в зенита си, пред тях изненадващо се появи един олющен автобус. Водачът разговаря дълго на непознат език с шофьора с ключове и нещо като калъф за очила, окачени на колана му. Двайсет и двамата се събраха, насядаха край пътя и започнаха да се взират ту във водача, когато говореше той, ту в шофьора, щом онзи отвореше уста. Водачът извика бащите. Те отново заизваждаха пари от вързопи или някъде дълбоко от дрехите си и ги сложиха на дланта му. След като ги преброи, той даде една част на шофьора, а останалите прибра в джоба си. Тогава един от бащите изтича до него и го сграбчи за гърлото:
– Кучи син, нали вече ни взе пари на границата, защо вземаш пак?
Водачът освободи врата си с едно движение и се изплю през зъби:
– Онези пари бяха за прекосяването на границата. Сега са за довеждането дотук и вземането на автобуса. С това моята работа приключва и си тръгвам. Ако ви хванат, това ще е краят за вас, но и аз ще съм свършен.
– Как така ще ни изоставиш в страна с непознат език, нещастник такъв! Не трябва ли да ни заведеш до безопасно място?
– Че къде е безопасно за вас?!
Всички притихнаха при тези думи. Рина се взираше в гърба на водача, който крачеше бързо по обвития в мъгла път от другата страна на автобуса. (…)Книгата „Рина“, от Кан Йонгсук, можете да закупите, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
