Какво те кара да будуваш нощем?
Високо оценената книга на Робърт Саполски „Ръководство за справяне със стреса“ съчетава авангардни изследвания със здравословна доза хумор и практични съвети. Тя обяснява защо продължителният стрес поражда или задълбочава различни телесни и психични страдания, включително депресия, язва, колит, сърдечни заболявания и много други. Когато се тревожим или сме стресирани, тялото ни активира същите физиологични механизми като тези в телата на животните, но обикновено ние не изключваме стресовия отговор по същия начин – чрез битка, бягство или бърза реакция. С времето хроничната активация на стреса буквално ни разболява.
В изданието са включени и глави за смущенията в съня и пристрастяването, както и раздели за половите различия, тревожността, напълняването, посттравматичното стресово разстройство и контрола над стреса; то е пълно с прозрения за това как нервната система реагира спрямо стреса и как да контролираме начина, по който го прави.
* * *
„Един от най-добрите автори на научнопопулярни книги в наши дни.“ – Оливър Сакс
„[Саполски] умело борави с думи и образи... В книгата ще намерите много неща, които да ви заинтригуват.“ – „Уошингтън Поуст“
„Робърт Саполски подлага на духовита дисекция анатомията на стресовата реакция при човека.“ – „Уолстрийт Джърнъл“
512 с., мека корица, 35.90 лв.
Защо зебрите нямат язва?
Вероятно е най-добре да започнем със списък на различните неща, които намираме за стресиращи. Без съмнение веднага ще ви хрумнат няколко очевидни примера – трафикът, сроковете, семейните взаимоотношения, финансовите проблеми. На това ще отвърна: „Мислите видовоцентрично, като човек. За секунда опитайте да мислите като зебра.“ Изведнъж нови неща се появяват на челните места в списъка – тежки телесни наранявания, хищници, глад. Необходимостта от напомняне илюстрира нещо ключово важно – вие и аз е по-вероятно да получим язва, отколкото една зебра. При животни като зебрите най-тревожните неща в живота са тежките физически изпитания. Ако сте зебра, върху която току-що се е хвърлил лъв и е разкъсал стомаха ѝ, но тя все пак е успяла да се измъкне, ще трябва да прекарате следващия час, бягайки от лъва, който продължава да дебне наоколо. А може би сте в не по-малко стресиращото положение на лъв, умиращ от глад, на който се налага да спринтира с всички сили в саваната, за да улови нещо, или да загине от глад. Това са изключително стресиращи събития и те изискват непосредствено адресиращи ги физиологически адаптации, правещи оцеляването възможно. Телесните реакции са прекрасно адаптирани за справяне с подобен тип неотложности.
Един организъм може да бъде засегнат и от хронични телесни предизвикателства. Скакалци са изяли реколтата ви и през следващите 6 месеца трябва да изминавате десетки километри, за да си набавите достатъчно храна. Засушаване, глад, паразити спадат към тази категория от неприятности – не са неща, които се случват често, но имат централна роля в живота на хората извън Западния свят и на останалите бозайници. Телесните механизми се справят относително добре с подобен тип бедствия.
Основна роля в книгата играе трета категория проблеми – психологическите и социалните смущения. Без значение колко зле се разбираме с член на семейството или колко сме разгневени от това, че някой ни е паркирал на мястото, рядко решаваме подобни проблеми с юмручна схватка. По сходен начин, рядко се случва да се наложи да преследваме и уловим лично вечерята си. По същество ние, хората, живеем достатъчно добре и достатъчно дълго, достатъчно умни сме, за да се забъркаме в цял куп стресиращи събития, които се случват изцяло в главите ни. Колко хипопотами се притесняват от това дали ще им стига пенсията на старини или какво ще кажат на първа среща? От гледна точка на еволюцията на животинското царство продължителният психологически стрес е скорошно нововъведение, ограничено до хората и останалите социални примати. Можем да преживеем изключително силни емоции (водещи до съответни по сила смущения в телата ни), провокирани от нашите мисли. Двама души могат да седят един срещу друг и да не правят нищо особено уморително, например да местят малки парчета дърво от време на време, но това да бъде крайно емоционално изтощително.
Гросмайсторите по време на турнир натоварват метаболизма на телата си по начин, който се доближава до този на спортистите на финала на състезание. Или пък човек може просто да подпише лист хартия – ако това е заповед за разстрел на омразен противник, достигната след продължили месеци кроежи и машинации, физиологичната реакция от това е шокиращо сходна с тази на бабуин в саваната, който току-що се е хвърлил в атака и е раздрал лицето на свой опонент. Ако някой прекара месеци наред в плен на тревожност, гняв или напрежение, породено от емоционален проблем, това съвсем спокойно може да го разболее.
Това е ключовото за тази книга: ако сте зебра, която бяга, за да спаси живота си, или лъв, който спринтира към плячката си, то физиологичните механизми на тялото ви са съвършено пригодени да се справят с подобни краткотрайни телесни натоварвания. За по-голямата част от животните на тази планета стресът не е нищо повече от краткотрайна криза, след което или си свършен, или въпросът е приключен. Когато седим и се тормозим за неща, които ни стресират, ние активираме същите физиологични реакции, но те са потенциално катастрофални, щом станат хронични. Голям обем от свидетелства подсказват, че провокираните от стреса заболявания се появяват основно поради факта, че активираме често, понякога с месеци без прекъсване, физиологична система, която е еволюирала с цел да преодолее тежки физически предизвикателства, а в случая причината са ипотеки, връзки и повишения.
Тази разлика между начините, по които се стресираме ние и зебрите, ни води към някои дефиниции. За начало ще трябва да призова на помощ едно понятие, с което са ви тормозили по биология в девети клас и вероятно не сте си припомняли оттогава – хомеостаза. Ето го онзи неясен спомен, идеята, че за тялото има идеално ниво на кислород, идеално ниво на киселинност, идеална температура и така нататък. Всички тези различни променливи се поддържат в хомеостатичен баланс – състояние, в което различните физиологически показатели са в рамките на оптималните им нива. Споменавано е, че мозъкът е еволюирал, за да поддържа хомеостазата.
Това ни позволява да въведем някои прости, първоначални работни дефиниции, които ще бъдат достатъчни за случаите със зебрата или лъва. Стресор е всяко нещо във външния свят, което те изважда от хомеостатичния баланс, а стресова реакция е това, което тялото ви прави, за да възстанови хомеостазата.
Когато отчетем склонността на хората да се тревожат до поболяване, ще се наложи да разширим понятието за стресор, третирайки го като нещо повече от това, което ни изважда от хомеостатичен баланс. Стресорът може да бъде също очакването това да се случи. Понякога сме достатъчно умни, за да предвидим какво ще се случи, и въз основа на това предвиждане можем да провокираме стресова реакция със същата интензивност, както ако събитието действително се беше случило. Някои аспекти на антиципаторния стрес не са специфични за хората – независимо дали сте човек, заобиколен от група бандити на безлюдна станция в метрото, или зебра, изправена лице в лице с лъв, пулсът ви вероятно е ускорен, макар да не сте пострадали (все още). За разлика от не чак толкова когнитивно усъвършенстваните видове, можем да отключим стресовата реакция, като си мислим за потенциални стресори в далечното бъдеще, които могат да ни извадят от хомеостатичен баланс още сега. Например да вземем африкански земеделец, който наблюдава ято скакалци да връхлитат посевите му. Той е закусил добре и не страда от хомеостатичен дисбаланс, провокиран от глад, но въпреки това изпитва стресова реакция. Зебрите и лъвовете могат да видят задаващ се проблем минута по-рано и да мобилизират стресовата реакция, изчаквайки бедата да ги застигне, но те не могат да се стресират от събития в далечното бъдеще.
Ние, хората, понякога можем да се стресираме от неща, които за зебрите или лъвовете са чисто и просто безсмислени. За бозайниците като цяло не е характерно да се тревожат за ипотеки или за данъчни декларации, за публични речи или интервюта за работа, нито пък от неизбежността на смъртта. Жизненият опит на хората обаче е пълен с психологически стресори, които нямат почти нищо общо с глада, травмите, кръвозагубата или екстремните температури. Когато активираме стресова реакция поради страх от нещо, което се оказва действително, ние с гордост констатираме, че това когнитивно умение ни позволява да мобилизираме защитните си механизми предварително. Тези механизми могат наистина да ни предпазват, тъй като голяма част от стресовите реакции целят да ни подготвят за наближаващо изпитание. Когато обаче физиологичната буря и активацията на стресовата реакция са безпричинни или поради нещо, на което не можем да повлияем, говорим за „тревожност“, „невроза“, „параноя“ или „непровокирана враждебност“.
Стресовата реакция може да бъде мобилизирана не само в отговор на телесни или психологически дразнители, но също и от очакването за тях. Тази обща черта на стресовите реакции е най-изненадваща – физиологическата система се активира не само от различни телесни заплахи, а и от това, че мислим за тях.
Книгата „Ръководство за справяне със стреса… и защо зебрите нямат язва“, от Робърт Саполски, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
