Public Enemy са легенди и въпреки че позакъсняха с десетилетие за първия си концерт в България, цялото това чакане си заслужаваше.
Нямаше хиляди фенове, но в тази мрачна, дъждовна софийска вечер, няколкостотин човека се докоснаха за пръв път до най-истинския хип-хоп на "черната" планета и вероятно никога няма да съжаляват, защото видяха първообраза и прототипа на едно нещо, имитирано и преекспонирано десетилетия наред.
Публиката изглеждаше малко позаспала, но когато от колоните прозвуча: Check…Bulgaria, are you ready?, залата сякаш се взриви и малко след това гледахме Public Enemy за първи път, не на телевизора или по YouTube. Разбира се, излизането им беше режисирано, като първо се появиха "съпорт рапърите" с доста сериозен "гетобластер" и двете здрави момчета с военните униформи и пистолетите, които освен че танцуваха и припяваха, спокойно можеха да пребият всеки един в залата, ако има защо.
Чък Ди и Флейвър Флев са същите, каквито сме ги гледали цял живот. Чък - небрежен, енергичен, в спортна форма, разярен на цялата планета и готов да избълва всички рими на света. Флейвър беше със задължителния часовник, два реда златни пръстени и златни зъби, слаб, крив и доста "омагьосан", но показа, че цялото това "надъхване", което сме виждали по хип-хоп партитата го е измислил той и то още през осемдесетте.
Приятната изненада бе групата, която свиреше заедно с грамофонния вундеркинд DJ Lord. Като цяло рокът доста сериозно е навлязъл в шоуто на големите хип-хоп изпълнители, китаристът показа всички трикове на Джими Хендрикс, а барабанистът завършваше всяка песен с канонада от сола. Разбира се, цялото това сливане на хип-хопа и рок звученето е запазена марка на Public Enemy и тяхното Bring The Noise (макар и без Anthrax) раздвижи всеки един метъл фен сред публиката.
Но все пак тази вечер бе празник на хип-хопа и Public Enemy ни го дадоха изцяло, за повече от два часа. Имаше всичко - игри с публиката, надъхване, навикване, шеги с публиката и помежду им и много усмивки от сърце. Това, което трябва да се признае на обществените врагове е, че умеят да забавляват и държат публиката заинтересована и с вдигнати ръце колкото си пожелаят.
Гвоздеят на програмата беше качването на вечното "дете чудо" Флейвър на барабаните и последвалото парче Time Bomb, в което двамата стари приятели показаха, че и сами, без грамофони, са машина за звук и рими. Това, което прави чест на Public Enemy, е че поздравиха и изказаха на няколко пъти уважение към българските артисти, израснали с тяхната собствена музика и дори изкараха на сцената един младеж, който се справи доста добре, без притеснение, че е в компанията на едни от бащите на хип-хопа.
Когато знамето с мишената падна и всички помислиха че това е краят, Чък и Флейвър Флев се върнаха отново на сцената с целия си антураж и забиха тоталните хитове Who Got Game и Give It Up, след което се сбогуваха с публиката, която завинаги ще ги помни. За всички, които днес се чувстват "обществени врагове" - кажете хи-и-и-ип, Хо-о-о-оп!
