Седемнадесет години, след като направиха един от първите истински рок концерти в българските земи, легендите Scorpions се сбогуваха с най-вярната рок публика на света.
Над 20 хиляди фена пяха и подсвиркваха с уста заедно с Клаус Майне безсмъртната песен Wind Of Change, също както някога през далечната за много от хората на стадион "Академик-Плиска" 1993 година, когато спомените от тоталитаризма бяха още пресни, а никой не вярваше, че в България някой ден ще има истински рок концерти.
Когато най-великата немска рок група тръгва на прощално турне след над 40 години здрав рок, разбира се, тя не може да подмине България, където Scorpions традиционно събират много публика, за съжаление, за последно този път.
Концертът започна с родните рок стожери от Ахат. Тяхната "Брадва" откри шоуто ударно и те без излишни приказки продължиха с любими на всички парчета като "Огнени Души", "Монолог" и естествено - "Черната Овца".
Малко след като Ахат завършиха краткия си сет, сценичните работници започнаха да се суетят по сцената и да проверяват техниката за шоуто на рок ветераните под възторжените възгласи на публиката, която изпълни стадиона почти до край.
Светлините блеснаха и видео стената прикова вниманието на всеки един, израснал с китарата на Рудолф Шенкер и истинския "човек-глас" - Клаус Майне.
Scorpions откриха шоуто с едноименното ударно парче от последния си албум Sting In The Tail и огромни усмивки зад черните си очила. Последва серия от бързи и яростни парчета, между които класики като Make It Real, The Zoo и Bad Boys Running Wild.
Страстите на стадиона се разгорещиха, въпреки ръмящия студен дъждец и когато Клаус Майне започна да хвърля палки в публиката, ревовете почти надвикаха китарите и майсторските удари на Джеймс Котак. Последният имаше тежката задача да забавлява и надъхва публиката, нещо което не е никак трудно за един глем ветеран като него, който върти палки и насън.
Разбира се, всяко едно шоу на Scorpions не може без задължителните рок балади. The Best Is Yet To Come и Holiday бързо разчувстваха публиката и веднага стадионът се превърна в гора от ръце, запалки, телефони и видеокамери.
Всички фенове пяха почти през целия концерт, като децибелите бяха най-високи на неколкократното "Happy Birthday", с което феновете и групата поздравиха Матиас Ябс, който точно в този ден навърши петдесет и пет години. Най-много щастливи лица, дори сред по-старото поколение на стадиона, предизвика "засвирването" на Wind Of Change, което сякаш отбеляза края не само на една от най-успешните кариери в рока, но и ни напомни за една дълбоко изстрадана промяна, чиито "бардове" бяха Scorpions.
Тук концертът можеше спокойно да свърши, но всъщност започна една много интересна част - интерактивното дръм соло - "Атаката на Котак". На фона на видео, което "разходи" образа на Котак из обложките на легендарните албуми на групата, самият той изпълни канонада от удари и толкова много трикови хвърляния и въртене на палки, че вероятно на стадиона не остана "непокорена" от него фенка.
След това отново с взрив от светлина започна култовото Blackout, което премина в китарно соло от страна на рожденика Матиас. След последвалото Big City Nights легендите се сбогуваха с публиката и охраната любезно отвори вратите за излизане.
Много си тръгнаха, но тези, които предусещаха какво ще се случи, останаха и чуха бисовете Rock You Like A Hurricane и Still Loving You.
В тази вечер на любов и рок под дъжда, българската публика за пореден път показа любовта си към класическите стари банди, които трудно ще бъдат изместени в сърцата ни от "нови звезди". Scorpions, България все още ви обича!
Текст: Митко Николов
