За книгата
Вече разчитаме на науката, за да решим какво да ядем, как да спортуваме или колко да спим. Защо тогава да не я използваме, за да подобрим романтичните си връзки?
В тази революционна книга психиатърът и невроучен Амир Левин и Рейчъл Хелър обясняват научно защо някои хора се справят с лекота с романтичните си взаимоотношения, а други изпитват огромни трудности.
Открийте как вникването в същността на зрялата привързаност – най-развитата наука за връзките, съществуваща в наши дни, може да ни помогне да намерим и да задържим любовта. Въведена от психолога Джон Боулби през 50-те години на XX в., науката за привързаността твърди, че поведението на всеки от нас в любовните му отношения спада към една от трите основни категории:
- Тревожни – често са вманиачени във връзката си, притеснявайки се дали партньорът им е способен да им отвърне със същата любов.
- Избягващи – свързват интимността със загуба на независимост и постоянно се опитват да сведат близостта с партньора си до минимум.
- Сигурни – чувстват се удобно да бъдат близки с партньора си и обикновено са сърдечни и любящи.
Привързани показва на читателите как да определят какъв е техният стил на привързаност и този на партньора им, осигурявайки им пътна карта, за да изградят по-здрави и удовлетворяващи връзки с хората, които обичат.
За автора
Д-р Амир Левин, който отраства в Израел и Канада, винаги е бил запленен от биологията и мозъка. Майка му, известен научен редактор, която цени креативността и самомотивацията, му позволява да не ходи на училище винаги когато иска, и да учи това, което му е интересно. Макар понякога свободата, която има, да му докарва неприятности, още в гимназията той написва първия си мащабен труд за хищните птици в Библията и в Древна Асирия и Вавилон. Дисертацията му изследва еволюцията на символизма от политеизма до монотеистичното общество. След гимназията Левин служи като пресаташе в израелската армия. Той работи с изтъкнати журналисти като Томас Фрийдман, Глен Франкъл и Тед Копъл и е награден с почетна грамота.
След задължителната си военна служба, вече развил интерес към работата с хора, както и любов към науката, Левин записва медицина в Еврейския университет в Йерусалим, където получава многобройни награди. По време на следването си той организира срещи на студентите с д-р Айферман – психоаналитик, който говори по въпроса как лекарите да запазят отзивчивостта си към потребностите на хоспитализираните пациенти, докато се справят със сложната болнична йерархия. Той е награден с наградата на факултета за дипломната си дисертация „Човешката сексуалност през погледа на децата, идентифициращи се с противоположния пол“, която по-късно е адаптирана за университетски семинар.
Интересът на Левин към човешкото поведение го отвежда към специализация в психиатрична клиника за възрастни в Нюйоркската презвитерианска болница/Колумбийски университет/Нюйоркски институт по психиатрия, където е първи в класа си три последователни години. Получава няколко награди, в това число на Американското дружество по психоанализа, което му дава рядката възможност да работи със световноизвестния психоаналитик, покойния Джейкъб Арлоу. След това Левин специализира детска и юношеска психиатрия. Докато работи в терапевтичния център с майки с посттравматично стресово разстройство и техните деца, той става свидетел на силата на привързаността да лекува и осъзнава значението на принципите на привързаността в ежедневието на възрастните и на децата. През последната година от тригодишната си аспирантура той се присъединява към лабораторията на покойния Джеймс (Джими) Шуорц, известен невроучен.
В момента Левин е главен изследовател в Колумбийския университет заедно с носителя на Нобелова награда д-р Ерик Кандел и изтъкнатия учен д-р Денис Кандел, с които работи върху изследователски проект, финансиран от Националния здравен институт. Също така има и частна практика в Манхатън.
Левин е сертифициран специалист по психиатрия и е член на Американската психиатрична асоциация, Американската академия по детска и юношеска психиатрия и Невронаучното дружество.
Той живее със семейството си в Ню Йорк и Саутхамптън, щата Ню Йорк.
Откакто се помни, Рейчъл Хелър се интересува от човешкото поведение и култура. Като дъщеря на двама университетски професори – по история и политически науки, – тя прекарва детството си в САЩ, Англия, Израел и други държави. Може би в резултат от детските си преживявания и дълбокия си интерес към различните култури тя се превръща в ненаситен пътешественик и прекарва дълги периоди от време в Индия, Индонезия, Филипините, Уганда, Кения, Мадагаскар, Пакистан и много други държави, където се катери из Хималаите и научава за местните традиции, докато броди пеша и изследва.
Преди да навлезе в областта на психологията, Хелър работи като туристически водач на американски, британски, австралийски и южноафрикански доброволци в израелската армия като част от задължителната си военна служба. По-късно служи като помощник на член на Кнесет, като провежда проучване върху законодателството и работи с пресата – особено по въпросите на човешките права.
Хелър има бакалавърска степен по поведенчески науки (психология, антропология и социология) и магистърска степен по социална и организационна психология от Колумбийския университет. След като завършва магистратурата си, тя работи за няколко консултантски фирми като „Прайсуотърхаус Купърс“, „Кей Пи Ем Джи“ и „Тауър Перин“, където ръководи работата на високопоставени клиенти.
Преди скорошното си преместване в района на залива на Сан Франциско, където живее в момента със съпруга си и трите им деца, Хелър работи в Бюрото по образователна психология в гр. Модиин, Израел. Там тя помага на семейства, двойки и деца в различни обучителни условия, за да подобри връзките и живота им.
Откъс
Дешифриране на поведението във връзката
– Само от две седмици излизам с този мъж и вече се чувствам ужасно от мисълта, че не ме намира за достатъчно привлекателна, и постоянно се чудя дали ще се обади! Знам, че за пореден път ще се сбъднат страховете ми, че не съм достатъчно добра, и ще съсипя поредната си възможност за връзка!
– Какво не ми е наред? Аз съм интелигентен, добре изглеждащ мъж с успешна кариера. Имам да предложа немалко. Излизал съм с няколко невероятни жени, но неминуемо след няколко седмици губя интерес и започвам да се чувствам като в капан. Не би трябвало да е толкова трудно да намеря някого, с когото да си паснем.
– Със съпруга ми сме женени от години и въпреки това се чувствам напълно сама. Той никога не е можел да обсъжда емоциите си или да разговаря за връзката ни, но нещата започнаха да се влошават още повече. Почти всяка вечер стои до късно на работа, а през уикендите или е на голф с приятели, или гледа спорт по телевизията. Просто няма нещо, което да ни държи заедно. Може би ще е по-добре да остана сама.
Всеки от тези проблеми е страшно болезнен и докосва най-съкровеното в живота на човека. А в същото време нито едно обяснение или решение не върши работа. Всеки случай е уникален и индивидуален; всеки води началото си от безкраен брой възможни първопричини. Дешифрирането им би наложило да се опознаят в дълбочина всички замесени. Миналото, предишните връзки и типът личност са само няколко от линиите, които един терапевт би проследил. Или поне това е, на което нас като клинични изследователи на психичното здраве са ни учили и в което сме вярвали, докато не направихме едно ново откритие, което ни даде ясно обяснение и на трите проблема, описани по-горе, а и на много други. Тази книга е за историята на това откритие и какво последва след него.
Достатъчна ли е любовта?секи от тези проблеми е страшно болезнен и докосва най-съкровеното в живота на човека. А в същото време нито едно обяснение или решение не върши работа. Всеки случай е уникален и индивидуален; всеки води началото си от безкраен брой възможни първопричини. Дешифрирането им би наложило да се опознаят в дълбочина всички замесени. Миналото, предишните връзки и типът личност са само няколко от линиите, които един терапевт би проследил. Или поне това е, на което нас като клинични изследователи на психичното здраве са ни учили и в което сме вярвали, докато не направихме едно ново откритие, което ни даде ясно обяснение и на трите проблема, описани по-горе, а и на много други. Тази книга е за историята на това откритие и какво последва след него.
Преди няколко години близката ми приятелка Тамара започна да излиза с нов мъж:
За първи път забелязах Грег, когато минах покрай него, докато седеше в едно външно преддверие на сграда по Гринич авеню. Беше страшно симпатичен и се почувствах поласкана, че ме забеляза. След няколко дни излязохме на вечеря заедно с още няколко души и не можех да устоя на блясъка от вълнението в очите му, докато ме гледаше. Но най-съблазнителни бяха думите му и скритото в тях обещание, че ще бъдем заедно. Обещание, че няма да бъда сама. Говореше ми неща като: „Тамара, не е нужно да си стоиш сама вкъщи, ела да работиш у нас!“, „Можеш да ми се обаждаш винаги когато поискаш.“ В тези думи имаше утеха: утехата, че си принадлежите с някого, че не си сам на този свят. Но ако бях слушала внимателно, лесно щях да доловя друго послание, което противоречеше на това обещание; послание, от което става ясно, че Грег се страхува от прекалената близост и не се чувства удобно да се обвързва. Той няколко пъти спомена, че никога не е имал сериозна връзка, че по някаква причина винаги се е изморявал от приятелките си и е изпитвал нуждата да продължи напред.
Въпреки че осъзнавах, че тези противоречия могат да се превърнат в проблем, към този момент не знаех как да направя правилната преценка. Всичко, по което се ръководех, беше всеобщото схващане, с което много от нас са израснали: схващането, че любовта превъзмогва всичко. И така, аз позволих на любовта да ме завладее. Нищо не беше по-важно за мен от това да бъда с него. А в същото време другите послания продължаваха да потвърждават неспособността му да се обвързва. Аз ги игнорирах, уверена, че с мен нещата ще бъдат различни. Разбира се, грешах. Колкото по-близки ставахме, толкова по-непоследователни бяха посланията му и всичко започна да се разпада; започна да твърди, че е прекалено зает, за да се видим една или друга вечер. Понякога твърдеше, че цялата му работна седмица е била „луда“, и питаше дали не можем да се виждаме само през уикенда. Аз се съгласявах, макар че дълбоко в себе си чувствах, че нещо не е наред, но какво точно?
Оттогава насетне постоянно бях тревожна. Постоянно се чудех къде е и станах свръхчувствителна към всичко, което съдържаше и следа от намек, че иска да скъса с мен. Но докато поведението на Грег даваше предостатъчно доказателства за неговото неудовлетворение, начинът, по който ме отблъскваше, беше изпълнен с достатъчно обич и извинения, за да ме спре да скъсам с него.
След известно време възходите и паденията започнаха да си вземат своето и вече не успявах да контролирам емоциите си. Не знаех какво да правя и въпреки че бях напълно наясно какво става, избягвах да се уговарям с приятели, за да съм на разположение, в случай че той се обади. Напълно изгубих интерес към всичко, което беше важно за мен. Не след дълго тази връзка не можа да издържи на напрежението и скоро всичко приключи.
Като нейни приятели отначало бяхме щастливи, че Тамара излиза с някого, който я вълнува, но с течение на връзката им започнахме все повече да се притесняваме от това, че постоянно мислеше за Грег. Жизнеността ѝ отстъпи място на тревожност и несигурност. През по-голямата част от времето или чакаше той да ѝ се обади, или беше прекалено загрижена и ангажирана с връзката им, за да може да се наслади на времето, прекарано с нас, както беше преди. Стана ясно, че и работата ѝ страда, и тя изрази притеснение, че може да я загуби. Винаги сме смятали Тамара за всестранно развита, издръжлива личност и започнахме да се чудим дали не сме грешали в преценката си за силата, която притежава. Въпреки че беше наясно с неспособността на Грег да поддържа сериозна връзка и това, че е непредвидим, и дори осъзнаваше, че вероятно би била по-щастлива без него, тя не можеше да събере сили да го напусне.Книгата "Привързани" от Амир Левин и Рейчъл Хелър, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
