В далечната 1985 година видях обява в нашия град за екскурзия до Москва-Минск. Три приятелки решихме да отидем и... тръгнахме.
Тогава си пишех с "непознато другарче" на име Ани от Минск - това беше поводът да отида и да се видим. Самата екскурзия беше под надслов "Спортът-посланник на мира".
За първи път летях със самолет и това беше едно изпитание на моя дух и съзнание. Много беше вълнуващо и малко страшно.
Пристигнахме в Москва. За мен тя беше същинска приказка. Всичко беше голямо, огромно, дълго, просторно, изящно, светещо. За първи път се качих на метрото. Пак изпитание.
След това заминахме за Минск - отново голям и обширен град. Обадих се на Ани и с българската ми приятелка тръгнахме из обширната беларуска шир да търсим дома и селото.
Първо се оказа, че не сме на точната гара "Север“ в Минск и сме взели грешния автобус. Началникът на автогарата разбра, че много сме се объркали, върна ни парите за автобуса и ни упъти да отидем на автогара "Юг" в Минск.
Намерихме автобуса за село Смалячи. Тръгна рейсът, пътува доста часове - огромно разстояние беше.
Пристигнахме в областно градче Несвиж и оттам се прекачихме за заветната си цел. За наша изненада обаче, нямаше повече вечерни рейсове - последният заминал преди час. Ами сега накъде?
По онова време нямаше задгранични паспорти - само обща виза, която стои в ръководителя на групата. Което означава, че навън пада вечерта, почват да светят прозорците, а ние на пейката на автогарата - без никакви документи за самоличност в себе си!
Малко се уплаших, но събирах смелост. Руската ми позната знаеше, че сме тръгнали, но нямаше идея къде сме. Хванах Иванка (така се казваше моята приятелка) и й казах: "Знам как ще се оправим".
Отидохме в МВР на града. Аз добре говоря руски, а пък и приличам на рускиня и името ми е Наташа. Мислехме, че ще се справим, пък те ни взеха за проститутки - ужас!
Обясних всичко подробно, но изобщо не изпитах страх, че съм без документи. Началникът на МВР-то беше доста разбран човек и всичко му стана ясно. Обади се в селото на Ани и оттам изпратиха кола и човек да ни вземе.
Много се смяхме, а Ани само извика, като ни видя: "Наташа где пропали!".
На другия ден ни разведоха из голямата руска шир. Колко много ниви, колко много жито, а какви картофи само и толкова много – докъдето ти стига погледът – все картофи. Гостиха ни с чисто натурално мляко от кравата, домашно сирене и масло.
Никога няма да забравя това мое пътешествие. Нищо, че не беше с луксозни и изискани неща - естествената красота беше по-красива. Миришеше на зеленина, на чист въздух и много цветя. Бяхме толкова въодушевени, че даже мъмренето на отговорника на групата ни се видя като милувка...
Автор: Наташа Станкова
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
