От години пътувам много по света. Всеки път си казвам, че вече всичко съм видяла и няма какво да ме изненада повече. Но, признавам си, последното ми пътуване до Китай събуди отново позадрямалия ми изследователски дух.
Не знам как така се случи, че досега все не успявах да включа тази велика старана в плановете си. В Сингапур, Малайзия, Тайланд, Япония, Тайван съм била неведнъж. Споменавам това, за да стане ясно, че съвсем не ми е чужд регионът, както и самите азиатци. Аз и така тръгнах за Китай - какво толкова, знаем ги жълтите с дръпнати очи. Просто поредната спирка на 10 часа полет, колкото да не ми стои дупка на картата, на която слагам червен щрих върху посетените страни…
Приключението ми в огромен Китай (1 млрд. и 300 хил.) започна от Хонконг (4 млн.), мина през Гуанджоу (10 млн.), Гуилин (600 000), Сиан (7 млн.), Пекин (13 млн.) и завърши в Шанхай (16 млн.). Малките градчета по пътя с половинмилионно население не ги броя. Пътувах с влак, с вътрешни полети, с автобус, с корабче, с лодка.
Природата в тази страна е изключително красива. Но и хората тук полагат много големи грижи, за да я поддържат и да я опазят. Навсякъде в градовете градините и парковете са като съвършено нарисувани картини - зеленина и цветя не са просто ей така поставени. Всичко е оформено с идея и мисъл, изразява нещо и най-важното - поддържа се в идеален вид.
Напразно гледах да уловя някъде несъвършенство, увехнало листо или стъпкано цвете. Няма. Въпреки жегата (края на май) всичко е свежо, чисто, подстригано, подравнено и грижливо подредено. Няма централна улица без градини и по средата, и от двете страни.
Булевардите блестят от чистота, няма дупки по асфалта, няма прах и боклуци, маркировката е идеална. Обаче свиеш ли в периферията, предимно в по-малките градчета, виждаш съвсем друга картина - мръсни, често неасфалтирани улици, боклуци, остатъци от гнили плодове.
Китайците са странни за нас хора. Не очаквайте да разберете по лицата и жестовете им какво мислят и чувстват. Абсолютно непонятен е и фактът, че в тази страна, отворена за туризъм и посещавана от десетки милиони туристи годишно, говорещите английски буквално се броят на пръсти. Дори в 4 и 5-звездните хотели не можеш да се разбереш с всеки.
Абсолютен риск е да влезеш в ресторант на улицата, дори да е много добър на вид. Няма начин да разберат какво искаш да ядеш. Менюто, естествено, е на китайски, снимки на блюдата няма. А дали ще говориш на английски, на български или на иврит - все тая. Китаецът те гледа в очите и мълчи абсолютно неадекватно. Най-странното е, че те не правят никакъв, ама никакъв опит да ти помогнат да се справиш, да ти съдействат, или поне да се помъчат да те разберат.
Ей така си умираш от глад и имам чувството, че на тях изобщо не им пука. Повярвяйте ми, за 16 дни имах възможност неведнъж да се убедя в това. Как се справях ли? По два начина - хващах за ръка сервитъора и тръгвахме по масите - ако нещо ми хареса - посочвам го. Или просто сменях ресторанта. Обаче дори и да покажеш, пак не е гаранция, че точно това ще ти донесат.
Веднъж в един ресторант посочих на съседна маса риба, приготвена с доматен сос, направо си забодох пръста в чинията, за да не стане грешка. Е, познайте какво ми донесоха - свинско със зеленчуци и фъстъци. Всякакъв опит за обяснение в такава ситуация среща един празен поглед на едно застинало като маска лице, без капка желание да ти влезе в положението. Или може би на нас така ни изглежда, не знам.
Обичам да се храня в типични местни ресторанти, да опитам автентична храна, да се потопя в реалния живот, да се докосна до обикновените хора. Това ми дава най-добрата представа за страната, за живота, за нравите и отношенията. Лесно е да ядеш в хотела и да се движиш с такси, но не за това аз пътувам по света.
Така и не можах да си обясня от какъв зор умират да ти дадат невярна информация. Питам в хотела къде мога да вечерям в типичен местен ресторант. Казват ми: "О, вече всичко е затворено, нищо не работи". Хм, все пак часът е 21:30, излизам, а наоколо всичко работи, та се къса. После го питам защо ме е излъгал, а той ме гледа и… нищо, просто ме гледа и мълчи. То и какво ли да каже - все едно, не се разбираме.
В Гуангжоу в хотела искам да си купя карта на града, отговарят ми категорично, че няма карти, обясняват ми да изляза навън и да си купя. След малко на другия край на рецепцията гледам карти колкото искаш. Питам далече ли е еди кой си шопинг мол. О, не, казват, на 10 минути пеша. Вървях точно два часа бърз ход. А с такси на връщане пътувах 20 минути.
В един ресторант криво-ляво успях да си поръчам ядене. Просто нарисувах скарида, знак за умножение и цифрата 10. Нищо не схващат, седим и се гледаме. Нарисувах 10 скариди. Донесоха ми ги, обаче много дребни, а видях на влизане на една маса по-едри. Поисках по-голям лист и нарисувах големи скариди. Сетихте ли се какво стана? Да, донесоха ми такива. От този ден си ходех с бележника. Обаче мога ли всичко да рисувам?
Китайците пият топла вода, била много полезна за стомаха и храносмилането, а и за кожата. Поръчвам си аз вода сутринта на закуска, носят ми гореща, не мога да хвана чашата. Викам сервитъора, успявам да обясня, че искам студена вода - цял етюд изиграх. Какво разбра, не знам, но ми донесе лед и ми го изсипа в горещата вода. Какво да го правиш?
Като цяло китайската кухня е много вкусна. Нищо не се яде сурово (може би само стридите, но и тях ги пекат с много чесън на грил). Зеленчуците са на пара. На петия ден умирах за шопска салата.
Интересна е ексклузивната китайска кухня. Ястията нямат нищо общо с масовите. Много българи пътуват до Китай и правят грешка, ако не опитат изисканите китайски блюда. Те се сервират в скъпите ресторанти на 5-звездните хотели. Цените са високи, но си струва.
На другия полюс са ястия, които ние някак не можем да възприемем. В някои ресторанти се сервира печено куче, кучешко на скара, пържена змия, варена костенурка. Това го видях с очите си, докато твърденията за мишки, хлебарки, бръмбари и гъсеници на шиш не успях да проверя...
Тук ядат също долната част на краката на пилето (пръстите) и главите на пилето и на рибата. Смятат, че така стават по-умни. Един китаец ми каза: "Ние ядем всичко, което има четири крака, без масата и всичко, което лети, без самолета".
Китайската бира Tsingtao не е от най-добрите, но ако е много студена, става. От твърдия алкохол на почит са коняците. Има коняци по 500 лв. за 50 грама. Разбира се най-предпочитаната напитка е чаят, има стотици видове, продават се в специални магазини със съответните бисквитки и бонбонки към тях. Хубавите чайове са много скъпи.
Магазини в Китай. Много се смях, когато за първи път влязох в голям 6-етажен магазин в Пекин - световни марки дрехи, обувки, лукс, цените високи. Продавачките нямат и понятие от друг език. Дори yes и nо не разбират. Обаче на всеки щанд има по един един куп листа с написани изрази, нещо като разговорник.
Поисках по-голям размер от един модел блуза. Ама как да им обясня? Нищо не схващат. Дават ми листата и аз трябва да намеря своя въпрос на английски, срещу който е преводът на китайски. Те обаче веднага ми сочат 5 реда по-долу: "Сори, нямаме по-голям номер". Малко малоумно ми се стори всичко това, но, както се казва, пак е нещо.
На друг щанд, пак след подобен "глухоням" разговор, успях да намеря моя размер. Отивам на касата да платя, момичето вади листата и забива пръст най-горе: "За това, че ще платите с кредитна карта, дължите такса от 1 юан". Какво ще прави тази страна след две години по време на лятната оилимпиада, аз не знам. Как ще се оправи с комуникацията?
Колко нерви изхабих първите дни в Китай поради това, че не можем да се разберем, не е за вярване. В един момент реших да приема всичко като авантюра и това е може би най-правилният начин. Превърнах недостатъка в предимство и до края се забавлявах, много се смях и ми беше весело и хубаво. Защото тази страна наистина си струва да се види.
Оцеляването по китайските улици е въпрос на късмет. Пресичането става на прибежки между коли, автобуси, мотопеди и велосипеди. Не знам колко МПС-та има в Китай, но във всеки по-голям град има по няколко милиона колелета. Дори да си на зебра и да си на зелен светофар, се чувстваш едва ли не виновен, че изобщо си излязъл, а животът ти буквално виси на косъм.
Гневни шофьори надуват клаксони, светят неистово с фарове и с бясна скорост те заобикалят с цялото си нахалство - така, както си на пешеходната пътека, а на всичкото отгоре и светофарът е зелен. Мислех, че това го има само в Египет, но тук е още по-страшно.
След като разказах всичко това на една приятелка, тя ме попита: "Е, и защо каза, че си възхитена от Китай, като дотук само се оплакваш?"
Да, аз наистина съм възхитена от Китай. Това, което разказах, са забавните детайли, които трябва да се усетят и в различна степен ги има навсякъде. Те дават чара и вкуса на едно пътуване и аз се радвам, че се сблъсках с тях. Точно заради това ги разказвам. Защото историята всеки може да я прочете в справочниците, но емоциите можеш само да ги изживееш, тях не ги пише никъде.
Китай наистина е невероятна страна. Мащабите на строителство и темповете на развитие (в градовете, които посетих) са големи, особено в Пекин и Шанхай. Промишлеността се развива с бесни темпове. Всички знаем, че в Китай се произвежда голяма част от продукцията на световните гиганти във всяка област. Хората са много трудолюбиви и се отнасят с уважение и с отговорност към всеки детайл.
За мен беше приятна изненада обликът на градовете. Смело мога да кажа, че ако в Шанхай например залича всички надписи на китайски по улиците и ви кажа, че се намирате в Америка, няма да се усъмните нито за миг. В Шанхай централните търговски улици са като в Париж - море от светещи реклами, луксозни хотели, магазини и заведения.
За историческите забележителности на тази древна страна и за начина, по който са съхранени и поддържани, трябва да се говори с огромно уважение. Наследството и ценностите от древността са толкова много, че месеци не биха стигнали да се види всичко.
Автор: Искра Койнова
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
