Надежда Тошкова е родена на 01.08.1974 година в гр. Велинград. След завършване на средно образование в СОУ "Васил Левски" в родния си град продължава образованието си в УНСС, София. По-късно житейският ѝ път я отвежда в Италия, където е установена и сега.
За себе си казва: "Надежда съм и съм едновременно оптимист, и песимист, и непоправим мечтател. А да пиша е свобода, едно безкрайно изследване на всички пътища на пълнокръвния живот. Всичко това е събрано на едно място: сайтът "Желание" и Фейсбук страницата ми "Corner of the wishes".
През 2015 г. получава номинация на Националния поетичен конкурс "Магията любов" – Казанлък. А нейни публикации може да откриете в: проект "Manu Propria", алманах "Нова българска литература. Поезия 2016" – фондация "Буквите" и алманах "Нова българска литература. Поезия 2017" – фондация "Буквите", както и на страниците на електронното списание "Нова асоциална поезия".
Avtora.com: Поздравления за новата Ви поетична книга! Разкажете ни за нея.
Надежда Тошкова: "Голи очи" е един откровен поглед, очакващ среща на същности. Защото "поезията е поща без отговор" и се чувства именно така – чрез срещата на две разголени души, тези на автор и читател.
Това са стихове, събирани от няколко години и разказващи за едно житейско израстване в отношенията с човека отсреща – главно любовта, съмненията, доверието, мълчанията и разбира се, надеждата.
Avtora.com: Въпросът е риторичен, но какво Ви вдъхнови?
Надежда Тошкова: Предимно хората, с които съм се срещала. Добър слушател съм, познавам много истории и човешкото в тях не ме оставя равнодушна. Но вдъхновение може да бъде всяко едно нещо, което ти носи емоционален заряд – снимка, картина, песен, цвят, природа...
Avtora.com: Kакви бяха предизвикателствата пред издаването на тази поетична книга? А какви са надеждите Ви за нея?
Надежда Тошкова: От личностен характер – да превъзмогна срамежливата си натура и да се появя на българската литературна сцена с конкретно издание. Надеждата ми е да намеря сродни души при читателите, както се случи с издателите ми.
Avtora.com: Вие сте един от авторите на новостартиралата литературна агенция "Библиотека България", където добре познатите ни Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов помагат на талантливи хора да издават своите книги. Как се намерихте с тях и какъв е приносът им към Вашия проект?
Надежда Тошкова: Първите ни контакти бяха в интернет пространството, където се намерихме и очаровахме взаимно като автори. След това интересът ни един към друг и като хора доведе до реална среща. Когато се запознах и с дейността им като литературна агенция, вече нямах съмнение, че искам именно с тях да реализирам този поект. Самият процес на реализация беше, и все още е, един вдъхновяващ диалог. Успяват да съчетаят много добре професионалното отношение в работата с човешкото внимание към автора, за което им благодаря! Вярвам, че се получи една настина чудесна книга.
Avtora.com: Как изобщо се появи поезията в живота Ви? И какво Ви носи тя?
Надежда Тошкова: Поезията ме съпровожда още от детските ми години, сякаш винаги е била част от мен. В училищна възраст имам участие и на регионални конкурси, спечелени награди, но за жалост нищо не се е запазило от този период – само спомените. След почти двадесетгодишна пауза започнах отново да пиша и резултатът е налице. Това е моята свобода и начин да бъда най-вече себе си.
Avtora.com: От дълги години живеете в Сицилия. Смятате ли, че творчеството Ви носи повече италиански дух, отколкото тукашен, български?
Надежда Тошкова: Както са универсални човешките отношения, чувствата и емоциите, така смятам, че и творчеството ми е такова – където и да се намираме, срещаме преди всичко хора. И точно това е духът на "Голи очи" – човешки. И на български език смятам, че звучи чудесно.
Avtora.com: Кои са любимите Ви поети и писатели? От кого е повлияна работата Ви?
Надежда Тошкова: Това е въпрос, който няма едностранен отговор за мен. Като емоционален човек, водена от настроенията си, съм намирала по нещо любимо при много автори. Обичам да чета и интересът ми е към много жанрове. Приключенията и авантюрите в романите на Майн Рид, Емилио Салгари, Карл Май от детските години; романтизмът, кокетството, драмата в любовта с противопоставянето на социалните различия при Джейн Остин; тъмните страни на човешката същност при Стивън Кинг; силата на духа при Халед Хосейни; лекотата на изказа с дълбочината на мъдростта при Шекспир; фантазията на Толкин и Дж. Мартин, и толкова още... За българската литература съм по-пристрастна – Талев, Дебелянов, Вапцаров. Съвременните ни автори са толкова разнообразни, талантливи и вдъхновяващи, че просто ми е невъзможно да изброя. От всички тях съм взела по нещо, в което се съдържа и моето "аз".
Avtora.com: Обмисляте ли да издадете и втора стихосбирка?
Надежда Тошкова: Сега искам да се насладя на първата, нека поеме своя път. А за следваща – когато дойде времето ѝ.
Avtora.com: Кое от Вашите стихотворения Ви изрязява най-добре като душевност?
Надежда Тошкова: Несъмнено "Голи очи", с желанието си винаги да съм в честни и открити отношения. И защото "любовта е жажда за истина".
Голи очи
Искам да видя очите ти голи,
но доброволно от тебе съблечени,
доверчиво посрещащи моите
и готови да бъдат прочетени.
Каквото имаш, приемам за свое –
всеки страх, самота или липса.
Споделеното прави ме твоя.
Любовта е жажда за истина.
Ще видиш моите вече така,
от всяко було напълно лишени.
Ще се срещнем само с поглед сега,
нека запазим душите си цели.
Ако можем…
