Срещнахме се с обещаващия млад поет на Шумен и журналист в националното "Радио Шумен" Антоний Димов. Поводът е новата му стихосбирка "Дивергенции", чиято премиера в София ще бъде на 20 април от 18:30 ч. в Хралупата (на ул. "Стефан Караджа" 22). Разговаряме с г-н Димов за самата стихосбирка, както и за бъдещето на един толкова некомерсиален жанр като поезията във все по-комерсиалното съвременно общество.
Avtora.com: Би ли се представил накратко пред читателите на Avtora.com?
Антоний Димов: Неосъждан и нежнен мъж с наднормено тегло, със страст към шахмата, колоезднето, литературата, на който не му остава време да осмисли съществуването си, както би искал, но продължава да опитва да го прави, доколкото му е възможно. Иначе си изкарвам прехраната като журналист, отвъд това пиша основно поезия, защото смятам, че има отношение към смисъла и към удоволствието. Поради същите причини чета. Не съм си написал дисертацията, та мога да се представя и като неуспешен докторант без амбиции за академичен растеж. В общи линии мисля, че Кастанеда е прав, че човек трябва да се отрича от биографията си. Правя го постоянно.
Avtora.com: За какво се разказва в новата ти стихосбирка "Дивергенции"?
Антоний Димов: Стихосбирката съдържа поетически текстове без сюжет и без разказ, така че литературно грамотният отговор би бил, че в нея нищо не се разказва. Иначе книгата опитва да обговори социалните, обществените, личните и персоналните ни абсурди, митове и утопии. Понеже не е с голям обем, навярно не успява, но пък надявам се свършва, преди да приспи читателя. В този аспект е по-успешна от новите серии на "Star Wars". Опитва да постави под въпрос българското, еврпейското, глобалното, своето. Опитва и да е критична към извънтекстовата реалност, спомага депресията и апатията. Лекува гастрит, херния и ишиас. Понякога си позволява и ирония, и самоирония, което е спасително. Като клинична пътека и като трети стълб на пенсионната система е едновременно.
Avtora.com: Как стигна до това заглавие?
Антоний Димов: Откраднах го от учебника си по биология от не помня кой точно клас. Там имаше дефиниции за конвергенция, дивергенция, еволюция, за естествен подбор и прочее. Проверих дали някой на български е ползвал подобно заглавие, изгледах някаква фентъзи боза със заглавие "Дивергенти" и реших, че е крайно време някой да направи нещо за множественото число на термина. Затова и книгата е със заглавие "Дивергенции". Още по въпроса може да чуете от няколко клипа, които въртях на предмиерата на стихосбирщината в Шумен. Чуйте примерно какво каза доктор Мария Касчиева, която освен биолог и асистент в Шуменския университет е и прекрасен фотограф.
Като си говорим за клипове и "Дивергенции", струва си да чуете и видите и разчитането на доктор Камелия Спасова, доктор Марина Владева, на поетите Ясен Василев, Георги Гаврилов, Владислав Христов, Ралица Красимирова, както и ироничните прочити от Чешо Пухов, Анна Лазарова, Кольо Колев и останалите, които се включиха с послания. Най-добре е не само да прегледате плейлистата със заглавие "Дивергенции", а да се абонирате за YouTube канала ми. Ще намерите интервюта с литературни автори, театрали, художници и музиканти. Начин да се въвлечете в културната ни съвременност е.
Avtora.com: Как виждаш бъдещето на поезията като жанр по света и в частност в България?
Антоний Димов: Не розово, но не и твърде черно. Поезията е остро некомерсиална. Като изключим римуваните реклами, които обаче пък не са поезия. Та тя ще си остане четена от малцина и търсена от още по-малко. Заради малкия ù обем обаче ще се предпочита в най-низовите си форми в забързаното ни време все повече и повече, за разлика от големите прозаически форми, които са обречени на гибел. Ще събира лайкове по социалните мрежи. Ще се опитва да стига до нови читатели с безплатни онлайн прочити, с пърформанси, инсталации, акции, флашмобове. Ще спре да излиза в твърди корици.
Кофти поезията ще се продава с бонус римен речник. Графоманите ще пишат и печатат по над 30 текста на ден. Ще издават по книга на седмица. Издателите ще се пенсионират след 3 издадени книги, а издателствата ще сменят имената си, както правят мобилните оператори, за да не страдат от имиджови проблеми. Публиката ще има все по-лош вкус и накрая поезията ще бъде достъпна само през малкия екран, в края на сапунените сериали. Председателят на СБП еднолично ще разписва в началото на годината кой автор за коя национална награда е достоен по случай 50, 60 или 70-годишния си юбилей.
Пак няма да имаме президент и премиер, които да са чели поезия освен в лексикона на съученичките си. Пред всяко училище с доброволни дарения ще се издигне по паметник на произволен мъртъв от поне 2 столетия български автор, за да се символизира вечният живот на поетическото. Надявам се да не го доживея всичкото това.
Avtora.com: Би ли се представил накратко пред читателите на Avtora.com?
Антоний Димов: Неосъждан и нежнен мъж с наднормено тегло, със страст към шахмата, колоезднето, литературата, на който не му остава време да осмисли съществуването си, както би искал, но продължава да опитва да го прави, доколкото му е възможно. Иначе си изкарвам прехраната като журналист, отвъд това пиша основно поезия, защото смятам, че има отношение към смисъла и към удоволствието. Поради същите причини чета. Не съм си написал дисертацията, та мога да се представя и като неуспешен докторант без амбиции за академичен растеж. В общи линии мисля, че Кастанеда е прав, че човек трябва да се отрича от биографията си. Правя го постоянно.
Avtora.com: За какво се разказва в новата ти стихосбирка "Дивергенции"?
Антоний Димов: Стихосбирката съдържа поетически текстове без сюжет и без разказ, така че литературно грамотният отговор би бил, че в нея нищо не се разказва. Иначе книгата опитва да обговори социалните, обществените, личните и персоналните ни абсурди, митове и утопии. Понеже не е с голям обем, навярно не успява, но пък надявам се свършва, преди да приспи читателя. В този аспект е по-успешна от новите серии на "Star Wars". Опитва да постави под въпрос българското, еврпейското, глобалното, своето. Опитва и да е критична към извънтекстовата реалност, спомага депресията и апатията. Лекува гастрит, херния и ишиас. Понякога си позволява и ирония, и самоирония, което е спасително. Като клинична пътека и като трети стълб на пенсионната система е едновременно.
Avtora.com: Как стигна до това заглавие?
Антоний Димов: Откраднах го от учебника си по биология от не помня кой точно клас. Там имаше дефиниции за конвергенция, дивергенция, еволюция, за естествен подбор и прочее. Проверих дали някой на български е ползвал подобно заглавие, изгледах някаква фентъзи боза със заглавие "Дивергенти" и реших, че е крайно време някой да направи нещо за множественото число на термина. Затова и книгата е със заглавие "Дивергенции". Още по въпроса може да чуете от няколко клипа, които въртях на предмиерата на стихосбирщината в Шумен. Чуйте примерно какво каза доктор Мария Касчиева, която освен биолог и асистент в Шуменския университет е и прекрасен фотограф.
Като си говорим за клипове и "Дивергенции", струва си да чуете и видите и разчитането на доктор Камелия Спасова, доктор Марина Владева, на поетите Ясен Василев, Георги Гаврилов, Владислав Христов, Ралица Красимирова, както и ироничните прочити от Чешо Пухов, Анна Лазарова, Кольо Колев и останалите, които се включиха с послания. Най-добре е не само да прегледате плейлистата със заглавие "Дивергенции", а да се абонирате за YouTube канала ми. Ще намерите интервюта с литературни автори, театрали, художници и музиканти. Начин да се въвлечете в културната ни съвременност е.
Avtora.com: Как виждаш бъдещето на поезията като жанр по света и в частност в България?
Антоний Димов: Не розово, но не и твърде черно. Поезията е остро некомерсиална. Като изключим римуваните реклами, които обаче пък не са поезия. Та тя ще си остане четена от малцина и търсена от още по-малко. Заради малкия ù обем обаче ще се предпочита в най-низовите си форми в забързаното ни време все повече и повече, за разлика от големите прозаически форми, които са обречени на гибел. Ще събира лайкове по социалните мрежи. Ще се опитва да стига до нови читатели с безплатни онлайн прочити, с пърформанси, инсталации, акции, флашмобове. Ще спре да излиза в твърди корици.
Кофти поезията ще се продава с бонус римен речник. Графоманите ще пишат и печатат по над 30 текста на ден. Ще издават по книга на седмица. Издателите ще се пенсионират след 3 издадени книги, а издателствата ще сменят имената си, както правят мобилните оператори, за да не страдат от имиджови проблеми. Публиката ще има все по-лош вкус и накрая поезията ще бъде достъпна само през малкия екран, в края на сапунените сериали. Председателят на СБП еднолично ще разписва в началото на годината кой автор за коя национална награда е достоен по случай 50, 60 или 70-годишния си юбилей.
Пак няма да имаме президент и премиер, които да са чели поезия освен в лексикона на съученичките си. Пред всяко училище с доброволни дарения ще се издигне по паметник на произволен мъртъв от поне 2 столетия български автор, за да се символизира вечният живот на поетическото. Надявам се да не го доживея всичкото това.
