Сидхарт Мукхърджи, носител на наградата „Пулицър“ и автор на бестселърите „Императорът на всички болести“ и „Генът“, отново ни е приготвил невероятно енциклопедично изследване, в което безупречните научни похвати се превръщат в прекрасна проза. Началото на историята е още в края на XVII век, когато изявеният английски енциклопедист Робърт Хук и ексцентричният холандски търговец Антони ван Льовенхук започват да наблюдават света през своите саморъчно създадени микроскопи. Революционното им откритие променя биологията и медицината завинаги. Те установяват, че комплексните живи организми са съставени от миниатюрни самостоятелни и саморегулиращи се единици. Нашите органи, физиологията ни – сърцето, кръвта и мозъкът – са изградени от компоненти, които Хук назовава „клетки“.
Откриването на клетките и преосмислянето на човешкото тяло като клетъчна екосистема възвестяват раждането на нов вид медицина, основана на терапевтичните манипулации, насочени към клетките. Счупена бедрена кост, сърдечен арест, болест на Алцхаймер, СПИН, пневмония, рак на белия дроб, бъбречна недостатъчност, артрит, ковид – всичко това може да бъде преосмислено като следствие от абнормална клетъчна функция и съответно да се превърне в прицел на различни клетъчни терапии.
„Песента на клетката“ отразява опита на Мукхърджи като изследовател, лекар и ненаситен читател. Тя ни превежда през еволюцията на човешките знания: от установения през XVII век факт, че хората са изградени от клетки, до най-модерните технологии за манипулиране и използване на клетки за терапевтични цели. Книгата е колкото панорамна, толкова и интимна – шедьовър, който ни показва какво означава да бъдеш човек.
448 с., твърда корица, 39.90 лв.
Откъс
Елементарните частици на организмите
Това е така просто – каза той. – Това е един от многото случаи, когато човек поразява събеседника с наблюдателността си само защото последният е изпуснал от очи или не е обърнал внимание на най-дребната и празна подробност, на която първият основава дедуктивния си извод.
Шерлок Холмс към доктор Уотсън в „Гърбавият“ от Артър Конан Дойл
Разговорът се е провел по време на вечеря през октомври 1837 г. Сигурно вече се е бил спуснал мрак, а газовите фенери са осветявали централните улици на Берлин. Запазени са само откъслечни спомени за онази вечер. Не са били водени бележки, не е последвала и научна кореспонденция. Останал е единствено разказът за двама приятели – колеги в лаборатория, – обсъждали експерименти по време на вечеря и достигнали до ключова идея. Единият от двамата, Матиас Шлайден, бил ботаник. Имал лесно забележим грозен белег, пресичащ челото му, свидетелство за извършен опит за самоубийство. Другият – Теодор Шван, бил зоолог с големи бакенбарди, спускащи се до челюстта му. И двамата работели при Йоханес Мюлер, прочут физиолог от университета в Берлин.
Шлайден, бивш адвокат, който изоставил правото заради ботаниката, изследвал структурата и развитието на тъканите в растенията. По собствените му думи, „събирал сламки“ (Heusammelei), бил натрупал стотици образци от растителното царство – лалета, леукоте, смърч, треви, орхидеи, градински чай, линантус, грах, десетки видове лилия. Ботаниците високо ценели колекцията му.6
Тази вечер Шван и Шлайден обсъждали фитогенезата – произходът и развитието на растенията. Шлайден споделил с Шван следното: разглеждайки събраните от него образци, той открил „единство“ в тяхното устройство и организация. По време на развитието на растителните тъкани – листа, корени, котиледони – става ясно забележима субклетъчна структура, наречена ядро. (Шлайден не знаел каква е функцията на ядрото, но разпознавал отличителната му форма.)
Още по-удивително е това, че в устройството на тези тъкани имало лесно забележимо еднообразие. Всяка част от растението била изградена от автономни, независими единици – от клетки. „Всяка клетка води двойствен живот – пише Шлайден година по-късно, – съвсем независим от този на останалите, свързан с нейното собствено развитие, както и друг, съпътстващ първия, доколкото тя е станала част от растение.“
Живот в рамките на друг живот. Независимо живо същество – единица, – което е съставна част на цялото. Жива градивна единица, съдържаща се в живото същество.
Шван наострил уши. И той бил забелязал ядра, но в клетките на животно, по-точно на попова лъжичка. Той също установил еднообразието в микроскопичното устройство на животинските тъкани. „Единството“, което бил констатирал Шлайден в растителните клетки, вероятно било по-дълбоко, пронизвало живота изобщо.
Една неартикулирана, но все пак радикална мисъл – мисъл, която щяла да преобърне биологията и медицината – се загнездила в ума му. Вероятно още същата вечер или скоро след това той поканил Шлайден (а може би направо го е завлякъл) в лабораторията към анатомичния театър, където Шван съхранявал своите проби. Шлайден надникнал през микроскопа.
Микроскопичната структура на развиващото се животно, включително ясно забележимите ядра, потвърдил Шлайден, изглеждала почти същата като тази на растенията.
Животните и растенията са толкова различни на вид живи организми, колкото изобщо можем да си представим. Въпреки това, забелязали Шван и Шлайден, сходството в техните тъкани, гледани под микроскоп, било удивително. Догадката на Шван се оказала вярна. Тази вечер в Берлин, припомнил си по-късно той, двамата приятели се споразумели относно една универсална и същностно значима научна истина: както животните, така и растенията разполагат с „общ механизъм за формиране чрез клетки“.
През 1838 г. Шлайден обединил наблюденията си в обширна статия, озаглавена „Приноси към знанията ни за фитогенезата“. Година по-късно Шван го последвал с работа, посветена на животинските клетки: „Микроскопски изследвания относно съгласуването в структурата и растежа на животните и растенията“. Както растенията, така и животните, твърдял Шван, имат сходна организация – всяко било „струпване на напълно отделни едно от друго, взаимнонезависими същества“.
В тези два основополагащи труда, публикувани в рамките на около година, целият жив свят се слива в една точка. Шлайден и Шван не били първите, които наблюдавали клетки, нито пък първите, които са осъзнали, че клетките са основните градивни единици на живите организми. Прозорливостта им намирала израз в твърдението, че живите същества демонстрират дълбоко единство в своята организация и начин на функциониране. „Свързаност в единство“ обединява различните клонове на живота, както се изразил Шван.
Шлайден напуснал Берлин, заемайки академична длъжност в университета в Йена в края на 1838 г. През 1839 г. Шван също отпътувал – за Католическия университет в Льовен, Белгия. Въпреки че напуснали лабораторията на Мюлер, те запазили жива връзката помежду си, както и приятелските си отношения.
Основополагащите им работи, посветени на клетъчната теория, без съмнение могат да бъдат проследени до Берлин, където са станали близки колеги, сътрудници и приятели. По думите на Шван, те открили „елементарните частици на организмите“.
Тази книга е история на клетката. Това е хроника на откритията, демонстриращи, че всички организми, включително хората, са съставени от тези „елементарни частици“. Тя е разказ за това как тези сътрудничещи си, организирани струпвания от автономни единици на живота – тъкани, органи и системи – създават възможност за появата на основните физиологични процеси – имунитет, възпроизводство, съзнание, познание, възстановяване и обновление. Същевременно това е разказ за случващото се, когато клетките станат дисфункционални, когато тялото прекрачи от клетъчна физиология към клетъчна патология, когато уврежданията на клетките доведат до увреждане на цялото тяло. Накрая, това е разказ за начина, по който задълбочаващото се наше разбиране за клетъчната физиология и патология провокира революционни промени в биологията и медицината, води до раждането на трансформативната медицина и с това преобразява живота на хората.
В периода между 2017 и 2021 г. написах три статии за списание „Ню Йоркър“. Първата беше за клетъчната медицина и нейното бъдеще, в частност за препрограмирането на Т-клетките да атакуват тумори. Втората беше посветена на ново разбиране за рака, фокусирано върху идеята за екология на клетките – не на раковите клетки, взети отделно една от друга, а на рака там, където се е развил, съответно търсене на отговор на въпроса защо конкретни места в тялото, изглежда, са толкова по-податливи на злокачествени образувания от други органи. Третата, написана в първите дни на пандемията от КОВИД-19, беше за това какво правят вирусите в нашите клетки, в телата ни, съответно как поведението им може да ни помогне да разберем физиологичните поражения, които причиняват вирусите на хората.
Мислих дълго за тематичните връзки между тези три статии. В ядрото на всички тях, изглежда, беше разказът за клетките и клетъчното инженерство. Пред очите ни протича революция и нейната история (и бъдещето ѝ) все още не е написана – отсъства разказът за клетките, за способността ни да им влияем, за трансформациите в медицината, които протичат успоредно с тази революция.
От семенцата на тези три статии порасна книга със собствен ствол, корени и филизи. Историята, която тя разказва, започва през 60-те и 70-те години на XVII век, когато водещ уединен живот холандски търговец на платове и странен английски учен енциклопедист, работейки независимо, при това на около триста километра един от друг, надникват през саморъчно изработените си микроскопи и откриват първите данни за съществуването на клетките. След това тя напредва към настоящето – време, когато човешки стволови клетки биват модифицирани от учените и са вливани на пациенти с хронични, потенциално животозастрашаващи заболявания като диабет и сърповидноклетъчна анемия, а електроди се вкарват в клетъчните мрежи на мозъците на мъже и жени с труднолечими неврологични заболявания. Така стигаме до преддверието на неопределеното бъдеще, в което непокорни учени (един от които беше осъден на три години затвор и завинаги му беше забранено да провежда експерименти) създават ембриони с редактиран геном, използвайки клетъчна трансплантация, с което замъгляват границите между естественото и модифицираното от човека.
Използвам различни източници: интервюта, срещи с пациенти, беседи с разхождащи се учени (и техните кучета), посещения в лаборатории, микроскопски наблюдения, разговори с медицински сестри, пациенти и лекари, исторически извори, научни статии и лични писма. Целта ми не е да напиша изчерпателна история на медицината или на раждането на клетъчната биология. Книги като „Най-голямото благо: медицинска история на човечеството“ на Рой Портър, „Раждането на клетката“ на Хенри Харис и „Лабораторията на Мюлер“ на Лора Отис, са образцови постижения в тази област. По-скоро това е разказ за начина, по който понятието за клетка, както и разбиранията ни за клетъчната физиология са променили медицината, науката, биологията, социалните структури и културата. Той кулминира в предвиждане на бъдещето, в което ще се научим да сътворяваме нови неща от клетки – да създаваме техни изкуствени аналози или цели човешки органи.
В тази версия на историята на клетката неизбежно ще има празнини и пропуски. Клетъчната биология е неразривно свързана с генетиката, патологията, епидемиологията, епистемологията, таксономията и антропологията. Познавачите на отделни дялове от медицината или клетъчната биология, оправдано пристрастни към определен тип клетки, може да погледнат към тази история по напълно различен начин. Ботаниците, бактериолозите и миколозите без съмнение биха желали да видят повече сведения за растенията, бактериите и гъбите. Безцелното навлизане в тези области означава да се залутаме в лабиринти, които се разклоняват в нови лабиринти. Много от аспектите на тази история са обсъдени в бележки под линия и в края на книгата. Призовавам читателите да подходят сериозно към тях.
По пътя си ще срещнем много пациенти, включително мои собствени. Споменати са имената на част от тях, други избраха да останат неназовани – имената им и други подробности, въз основа на които могат да бъдат идентифицирани, са премахнати.
Изпитвам неизмерима благодарност към тези мъже и жени, които навлизат в неизследвани територии, поверяват телата и умовете си на една развиваща се и все още неканонична област в науката. Изпитвам не по-малко въодушевление, докато пред очите ми клетъчната биология дава живот на нов тип медицина.Книгата „Песента на клетката“, от Сидхарт Мукхърджи, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
