Възхитително завладяващо пътешествие в средновековния свят през погледа на онези, които странствали до познатите му тогава предели.
В книгата на Антъни Бейл историята оживява в калейдоскоп от автентични свидетелства, предания и фантазии – от оживените пазари на Табриз до Антиподите и края на света, както си го представяли навремето. „Пътеводител в Средновековието“ е покана към читателя да се впусне в пътешествие из средновековния свят, изпъстрен с невиждани чудеса и отдавна изгубени забележителности. Този необикновен пътеводител ще ви отведе от Западна Европа до Далечния изток в компанията на учени, шпиони и светци. Той обхваща всичко, за което любознателният читател може да се запита: от най-прозаични подробности от пътешественическия бит до невероятни истории за летящи ковчези и романтични легенди за прекрасни принцеси.
„Пътеводител в Средновековието“ използва непознати досега разкази на пътешественици от далечни места като Турция, Исландия, Армения, Северна Африка и Русия. Този атлас на средновековната география и история слива реални и въображаеми места, за да може читателят да вникне непосредствено в представата на средновековния човек за света.
352 с., мека корица: 29.90 лв., твърда корица: 33.90 лв.
Антъни Бейл е професор по средновековни изследвания. Преподавал е на студенти бакалавърска степен по английски и магистърска степен по средновековна литература и култура и в момента ръководи докторанти, работещи по средновековни теми.
Бейл има много публикации за средновековната литература, култура и религия. Повечето му изследвания са върху отношенията между християни и евреи в средновековна Англия, както и върху културата на средновековното поклонничество. Той е редактирал и превел няколко средновековни текста и нови преводи и издания на „Книгата на чудесата“ на Джон Мандевил, книгата на Марджъри Кемп и на справочника „Пътешествие в средновековна Англия“. Настоящата му работа изследва пътуванията, книгите и поклонническите пътувания между Англия и Светите земи през Късното средновековие. Новото му изследване на Марджъри Кемп е публикувано през октомври 2021 г. „Пътеводител в Средновековието“ е издадена през ноември 2023 г. в Обединеното кралство, а в началото на 2024 г. – в САЩ. Освен на български, книгата е излязла в превод на нидерландски, немски, италиански, португалски; предстоят още преводи.
Да пътуваш през Средновековието
(откъс)
Докато изучавах историята и културата на средновековното пътуване, в продължение на много години се скитах в компанията на пътешественици от миналото, хора, които са се движили в привидно различен свят. Чрез пътеводителите и разказите на средновековните хора имах възможност да проследя практическите подробности, удоволствията и опасностите, свързани с пътешествието през онази епоха. Седял съм в тихи библиотеки в манастири и дворци, от Оксфорд до Истанбул, зачетен в средновековни ръкописи за преживяванията на пътешественици. Стягал съм се за път, за да последвам маршрутите на средновековните пилигрими из улиците и църквите на Рим и Йерусалим. Валял ме е проливен дъжд в Аахен и Улм, губил съм се нощем в Пекин. Преживях хранително отравяне и изтощителна жега, изпаднах в паника заради ухапване от кърлеж и се измъчвах от коронавирус на места, които почти не познавах. Чувствах се изоставен и обезверен, когато изпуснах последното корабче до един атол от Малдивите. Плащал съм такси, понякога и в излишък, пристигал съм на пристанища по време на стачка, променял съм плановете си в последната минута, безброй пъти ми се е налагало да купувам най-различни разрешителни, документи и удостоверения за пътуване.
В тази книга моите източници са пътеводители и пътеписи от епохата на Средновековието. Читателят ще срещне средновековни пътешественици от най-различен калибър, които се появяват на страниците на книгата и изчезват; подобно на хората, които срещаме по време на пътуване, те може да оставят у нас незабравимо впечатление, но не се задържат за дълго в наше присъствие. В този текст пресъздавам света такъв, какъвто са си го представяли средновековните хора, с места, за които са писали много автори, но понякога без да са ги видели. Пътешествениците, които ще срещнем, може невинаги да са по вкуса ни, но същото често се отнася и за хората, които срещаме по време на път.
Във въображението на европейските християни идеята за пътуване по света имала фундаментално значение. Отражение на това виждаме в картите на света, mappae mundi, съставени в манастирите; в поклонничеството до гробовете на светците; в идеята за стремежа на душата към земния и небесния Йерусалим; във въртенето на първите глобуси. Да пътуваш означава да бъдеш открит за нови познания, но в същото време в пътуването се откроява независимо и личната гледна точка. Често копнеем за пътешествия и далечни земи, когато сме у дома, и именно у дома удоволствията и отплатата от пътуването ни се струват най-очевидни. Пътуването е безкрайно съблазнително, но реалността рядко съответства на историите, които разказваме за чужди места.
В пътеписната литература през Средновековието се пресичат различни жанрове: автобиография, природно описание, енциклопедия, изповед, история, дневник, етнографско съчинение и други. Тези текстове често съдържат и известна доза себелюбие, както и недоразумения, включително разкази за фантастични същества (мравки с размерите на кучета, жени със скъпоценни камъни вместо очи, грифони – наполовина лъвове, наполовина орли, достатъчно силни, за да отнесат някой кон) и места (Изворът на младостта, Островът на амазонките и дори самият Земен рай), за които авторът е чул, но никога не ги е виждал или посещавал. Да пътуваш през Средновековието означавало да вървиш по границата между истина и измислица. Дори да оставим това настрана, пътеписите неизбежно са много субективни – отчасти защото пътуването често означава срещи с невижданото и нечуваното и отчасти защото авторите влагат в написаното всички грешки и негативни оценки, които са резултат от културното им наследство или от личните им предразсъдъци.
Пътуването като културен феномен изобщо не се свежда до преместване в пространството. „Пътник“ може да означава всеки, който е в движение: пътешественик, скитник, човек, който преживява преход, или поклонник. Принудителната миграция; изпращането в изгнание от град или страна; пътуването по волята на господар; участието в далечна битка с наборна армия: подобни неща са движение, не пътешествие. Пътешествието обикновено включва усещане за атмосферата на мястото и предполага целенасоченост или избран маршрут, желана среща с различното, движение, което извършваме по своя воля или обмислено. Част от подобно пътуване са плановете или надеждите да се върнем у дома, изборът да се откъснем (временно) от собствения си свят, желанието да извлечем някакво познание от пътешествието.
Codex Calixtinus (ок. 1138–1145) е един от най-ранните пътеводители, отговарящи на това определение – сборник със съвети за пилигрими, пътуващи до Сантяго де Компостела: кои реликви трябва да посети поклонникът, къде ще намери прясна вода, как да избягва оси и конски мухи, как да се моли правилно на гробовете на светците. Писмените пътеводители били нещо обичайно в Европа още към 1200 г. и след като поклонничеството получило разпространение, от около 1350 г. този жанр (наричан понякога Ars apodemica, литература със съвети за пътешественици) се наложил като форма, чрез която авторът изразявал своята любознателност. Средновековните пътеписи били едно от местата, където разказваческото „аз“ придобивало ясни очертания; където любопитството към света кристализирало в конкретни истории за видените места и индивидуалния опит. През Средновековието пътеписите не били установен жанр; те по-скоро се появили като странична дейност, която правела несигурни крачки успоредно с практиката на пътуването, но била адресирана преди всичко към онези, които не пътували или не можели да го направят. Тези текстове били предназначени за хората, които имали вкус към екзотичното и нетипичното и интерес към далечните и недостъпни краища на света.
Пътешествията много често били двигател на усилен самоанализ – „акушери на мисълта“, както ги нарича авторът на пътеписи Ален дьо Ботон. От една страна, ние даваме храна на мислите си с разговорите, които водим със себе си, докато сме във влака или на кораба – в моментите на самовглъбяване по време на пътуване, между заминаването и пристигането. От друга страна, пътуването стимулира мисленето чрез срещите, които приемаме с радост или понасяме с мъка и в които се съдържа предизвикателство поради това, че са нещо ново, странно и непознато. В следващите глави ни предстои да кръстосваме средновековния свят, при което ще видим какви ценности, удоволствия, страхове и желания са се коренили в пътуването. Ще видим какво интелектуално и духовно развитие предлагало пътуването и как хората реагирали на познатия импулс да запишат и документират своите пътувания за бъдещите поколения.
Книгата „Пътеводител в Средновековието“, от Антъни Бейл, можете да закупите, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
