Жанр: Third Person Action/Strategy
Година: 2009
Произв./Изд: Triumph Studios/Codemasters
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
След оригинала от 2007 година безмълвният мрачен владетел със светещи очи и каска, видимо взета назаем от властелинския Саурон, се завръща на сцената с по-голяма армия от подопечни демончета, повече заклинания, повече любовници, по-голяма властелинска кула и – в крайна сметка – с повече забавление за играчите. Първият Overlord беше доста добра игра, която обаче се препъна в опита си да предложи нещо новаторско, съчетавайки равни дози екшън и стратегия и добавяйки към цялата смес щипка ролеви елементи. Добрите идеи страдаха поради лошия изкуствен интелект на демончетата, които правеха глупости и проваляха почти винаги добрите ни тактически планове, а ориентацията в играта беше просто кошмарна поради късащото нерви съчетание от голям свят за изследване и липса на карта, която да ти помогне да намериш пътя си през него. Сега Overlord II на практика предлага още от същото, но този път – полирано подобаващо и в резултат – далеч по-приятно за игра.
Историята започва с неприятната новина, че оригиналният Оувърлорд е изчезнал и силите на доброто (което не е съвсем добро) са завладели фентъзи кралството. Така, чрез едно нагло заимствано от Fable II, но изключително колоритно и красиво зимно въведение, се запознаваме със сина на Оувърлорда, комуто предстои да поеме контрол над демоничната армия и да се справи с новия враг – така наречената Империя, съмнително напомняща за древния Рим.
Ексцентричният хумор си е все същият, което не е особено изненадващо предвид факта, че играта е писана от същата сценаристка – Риана Пратчет. Да, точно така – дъщерята на големия британски писател Тери Пратчет. Качественият пиперлив хумор с фентъзи уклон явно се предава в семейството.
Визия и звук:
Overlord II идва в наистина страхнотна опаковка. Колоритно озвучаване, великолепна музика и приятна, адски шарена (и контрастираща по очарователен начин с цялостното мрачно излъчване на историята за един зъл властелин) визия. Дизайнът на нивата и персонажите е страхотен, а цялостният леко анимационен облик придава на цялото приключение точно онази пратчетовска атмосфера, която очаквахме.
Геймплей:
Геймплейната формула на оригинала се е запазила почти непокътната, просто – както отбелязах – вече е полирана подобаващо. Играчът управлява Оувърлорда като в класически екшън от трето лице, размахвайки тежки оръжия и хвърляйки ефектни магии по враговете си, но в крайна сметка цяла Империя не може да бъде завладяна самосиндикално, така че нашият антигерой трябва да разчита и на армията си от малки демонични изродчета.
Въпросните отново са четири вида – кафяви (основната ти бойна сила, лишена от някакви специални умения извън факта, че бият лошо), червени (хвърлящи огнени магии по враговете и преодоляващи без проблем всякакви пожари из нивата), зелени (промъкващи се и атакуващи в гръб и имунизирани срещу отрова) и сини (притежаващи магически способности, с чиято помощ възкресяват другарите си, а и единствените демончета в армията, които могат да плуват). Изкуственият им интелект е забележително подобрен, така че вече можеш наистина да разчиташ на уменията им в битка. Другият по-сериозен бонус, свързан с армията ти, този път е фактът, че демончетата (без синята им разновидност) сега си имат и ездитни животни, които могат да използват в битка и за преодоляване на препятствия.
И този път в играта можеш да избираш дали да бъдеш зъл или... ами, адски зъл. В първия случай ще трябва да действаш като тираничен, но все пак умерено справедлив владетел, което в общи линии носи със себе си дългосрочни облаги като например сериозен приток на злато. Вторият вариант ти позволява наистина да се развихриш, давайки воля на тъмната си страна, да убиваш и рушиш без да мислиш за последствията от действията си, което определено дарява с доста забавление и дава достъп до най-мощните магии в играта, но пък те изправя пред неприятната перспектива да бъдеш владетел без особено много поданници (защото си ги изклал). Така че си струва да помислиш по кой начин да подходиш във всяка конкретна ситуация.
В крайна сметка Overlord II предлага още от същото, но заслужава одобрително вдигнатите ни палци, защото този път нещата работят като хората и най-вече защото производителите са се сетили да сложат карта, с което забележително редуцират скъсаните ни нерви. Ако искаш да се потопиш в един уникален и изключително забавен фентъзи свят, на пазара в момента просто няма по-добро предложение.
Плюсове:
- Добро съчетание между класически екшън и стратегическа игра. Добрата идея от противоречивата първа част вече се радва и на добра реализация;
- Колоритна визия, професионално озвучаване и страхотна музика, които изграждат наистина магнетична атмосфера;
- Изключително приятен хумор на сценарно ниво;
- Значително по-разнообразна като геймплей спрямо оригинала.
Минуси:
- Въпреки подобрения изкуствен интелект на подопечните ти изродчета битките често продължават да бъдат прекалено хаотични;
- На практика липсват някакви реални сериозни иновации. Единственото, което различава тази игра от оригинала, е двойката в заглавието и по-добрата полировка.
