„Основи на икономиката“ е ценна не само за широката общественост; би била от полза и за юристи, политици, а също и за икономисти. – Уошингтън Таймс
Най-съществената разлика между книгата на известния икономист Томас Соуел и други книги за икономиката е, че в нея основните икономическите принципи са обяснени на разбираем език, без икономически жаргон и без математически уравнения. Принципите на икономиката са илюстрирани с ярки примери, подбрани от цял свят и различни векове на писаната човешка история. Авторът показва как да се анализират и критикуват икономическите политики, не според първоначално прокламираните цели, а по отношение на това какви стимули за действие на хората създават тези политики. Книгата е първи избор за всеки, който иска да разбере как функционират различните икономически системи. Настоящото издание включва и глава, която обяснява причините за големите различия в богатството и доходите между различните нации. Фундаменталната идея на книгата е „ученето на икономика да не бъде объркващо, а да отваря очите“.
736 с., твърда корица, 49.90 лв.
Томас Соуел (роден 1930 г.) е американски икономист, философ, политически коментатор, социален критик и автор на множество трудове, коментари и книги. Става известен глас в американското консервативно движение като един от изявените чернокожи консверватори. Член е на Института Хувър към Станфордския университет от 1977 г. до днес.
ВЗЕМАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ
Фактът, че нито един човек или съвкупност от хора не контролира или координира безбройните икономически дейности в пазарната икономика, не означава, че тези неща се случват произволно или хаотично. Всеки потребител, производител, търговец на дребно, наемодател или работник извършва индивидуални трансакции с други лица при най-различни условия, за които те могат взаимно да се договорят. Цените съобщават тези условия не само на конкретните, непосредствено ангажирани лица, но и на цялата икономическа система – и всъщност на целия свят. Ако някой друг някъде другаде има по-добър продукт или по-ниска цена за същия продукт или услуга, този факт се съобщава чрез цените и става основа за действие, без да се налага някой държавен служител или комисия по планиране да издава заповеди на потребителите или производителите – всъщност това става по-бързо, отколкото някой централен плановик би могъл да събере информацията, на която да базира поръчките си.
Ако някой във Фиджи измисли как да произвежда по-добри обувки с по-ниски разходи, няма да мине много време, преди да видите тези обувки в продажба на атрактивни цени в Съединените щати, Индия или някъде по средата между тях. След края на Втората световна война американците могат да си купуват камери от Япония, независимо дали държавните служители във Вашингтон по това време знаят, че японците произвеждат камери, или не. Като се има предвид, че всяка съвременна икономика има милиони продукти, е твърде много да се очаква лидерите на която и да е страна, дори да знаят какви са всички тези продукти, а още по-малко да знаят колко от всеки ресурс трябва да бъде разпределен за производството на всеки от тези милиони продукти.
Цените играят решаваща роля при определянето на това колко от всеки ресурс да се използва и къде – и как получените продукти да се доставят до милиони хора. Но тази роля рядко се разбира от обществото и често изцяло се пренебрегва от политиците. Министър-председателят Маргарет Тачър в мемоарите си казва: „Михаил Горбачов не разбираше много от икономика“, въпреки че по това време той е лидер на най-голямата страна на света. За съжаление, Горбачов не е уникален в това отношение. Същото може да се каже и за много други национални лидери по света в различни държави – големи и малки, демократични и недемократични.
В страни, където цените автоматично координират икономическите дейности, тази липса на познания по икономика не е толкова важна, колкото в страни, където политическите лидери се опитват да ръководят и координират икономическите дейности.
Много хора виждат цените просто като пречка за получаването на нещата, които желаят. Тези, които искат да живеят в къща на брега на морето например, може да се откажат от подобни планове, когато открият колко скъп е имотът на брега. Но причината да не можем всички да живеем в къщи на първа линия не са изключително високите цени. Напротив, реалността е, че няма достатъчно такива къщи за всички желаещи – и цените просто отразяват тази реалност. Когато много хора наддават за сравнително малко жилища, тези домове стават много скъпи поради принципа на търсенето и предлагането. Но не цените причиняват недостига. Същият недостиг ще има при феодализъм, социализъм или в племенно общество.
Ако правителството днес излезе с „план“ за „универсален достъп“ до къщите на брега на морето и постави „тавани“ на цените, които биха могли да се искат за такъв имот, това няма да промени реалността – изключително високото съотношение на броя хора спрямо земята на брега. При неизменен брой население и фиксирано количество имоти край плажа нормирането без цени би трябвало да се осъществи чрез бюрократично разпореждане, политическо фаворитизиране или на случаен принцип – но някакво разпределение все пак трябва да се осъществи. Дори ако правителството постанови, че къщите на брега са „основно човешко право“ на всички членове на обществото, това пак няма да промени ни най-малко фундаменталния недостиг.
Цените са като пратеници, които предават новини – понякога лоши новини като в случая с имота на брега, желан от много повече хора, отколкото биха могли да живеят на плажа, но често и добри новини. Например в резултат на технологичния напредък компютрите много бързо стават едновременно по-евтини и по-добри. И все пак огромното множество от онези, които се облагодетелстват от високотехнологичните постижения, нямат и най-мъглива представа какви точно са тези технологични промени. Но цените им предават крайните резултати – които са всичко, което е от значение за вземането на решения, повишената им производителност и общото благополучие от използването на компютри.
По същия начин, ако внезапно някъде бъдат открити огромни нови богати находища на желязна руда, може би не повече от 1% от населението би разбрало за това, но всеки ще открие, че нещата, направени от стомана, стават по-евтини. Хората, които мислят да си купят бюра например, ще открият, че стоманените бюра стават по-изгодни в сравнение с дървените и някои несъмнено биха променили решението си за това какъв вид бюро да закупят. Същото ще е вярно и ако се сравняват различни други продукти, изработени от стомана, с конкурентни продукти, изработени от алуминий, мед, пластмаса, дърво или други материали. Накратко, промените в цените биха позволили на цялото общество – всъщност на потребителите по целия свят – да се приспособи автоматично към по-голямото изобилие от известни находища на желязна руда дори ако 99% от потребителите изобщо не знаят за новото откритие.
Цените не са само начини за прехвърляне на пари. Основната им роля е да предоставят финансови стимули, които да повлияят на поведението при използването на ресурси и създаваните от тях продукти. Цените насочват не само потребителите, но и производителите. В края на краищата производителите не могат да знаят какво искат милионите различни потребители. Например всичко, което знаят автомобилните производители, е, че когато произвеждат автомобили с определена комбинация от характеристики, те могат да продават тези автомобили на цена, която покрива производствените им разходи и им осигурява печалба. Но ако произвеждат автомобили с различна комбинация от функции, те не се продават толкова добре. За да се отърват от непродадените коли, продавачите трябва да намалят цените до необходимото ниво, за да ги извадят от салоните на дилърите, дори това да означава загуба. Алтернативата би била да понесат още по-голяма загуба, като не ги продадат изобщо.
Независимо че икономическата система на свободния пазар понякога се нарича „система за (постигане на) печалба“, в действителност тя е система за печалби и загуби – и загубите са еднакво важни за ефективността на икономиката, тъй като те казват на производителите какво да спрат да правят: какво да спрат да произвеждат, къде да спрат да влагат ресурси, в какво да спрат да инвестират. Загубите принуждават производителите да спрат да произвеждат това, което потребителите не искат. Без реално да знаят защо потребителите харесват един набор от функции, а не друг, производителите автоматично произвеждат повече от това, което носи печалба, и по-малко от това, от което губи пари. Това означава производство на неща, които потребителите искат, и спиране на производството на неща, които те не искат. Въпреки че производителите се грижат само за себе си и за крайния резултат на своите компании, все пак от гледна точка на икономиката като цяло обществото използва по-ефективно своите оскъдни ресурси, тъй като решенията се ръководят от цените.
Цените формират световна мрежа за комуникация много преди да има интернет. Цените ви свързват с всеки, навсякъде по света, където пазарите могат да работят свободно, така че местата с най-ниски цени за определени стоки могат да продават тези стоки по целия свят. В резултат на това можете да носите ризи, произведени в Малайзия, обувки, произведени в Италия, и панталони, произведени в Канада, докато шофирате кола, произведена в Япония, въртящи гуми, произведени във Франция.
Координираните от цените пазари позволяват на хората да сигнализират на други хора колко искат и какво са готови да предложат за това, докато други хора сигнализират какво са готови да предложат в замяна. Цените, отговарящи на търсенето и предлагането, карат природните ресурси да се преместят от места, където са в изобилие, като Австралия, към места, където те почти не съществуват, като Япония. Японците са готови да платят по-високи цени, отколкото австралийците плащат за тези ресурси. Тези по-високи цени ще покрият разходите за доставка и пак ще оставят по-голяма печалба от продажбата на същите ресурси в Австралия, където тяхното изобилие прави цените им по-ниски. Откриването на големи залежи на боксит в Индия би намалило цената на алуминиевите бейзболни бухалки в Америка. Катастрофален провал на реколтата от пшеница в Аржентина би повишил доходите на фермерите в Украйна, за чиято пшеница ще има по-голямо търсене и съответно цените ѝ ще са по-високи.
Когато предлагането на даден артикул надвишава търсенето, конкуренцията между продавачите, които се опитват да се отърват от своя излишък, ще принуди цената да се понижи, обезкуражавайки бъдещото производство, като ресурсите, използвани за този артикул, се освобождават за производството на нещо друго, което се търси повече. И обратно, когато търсенето на конкретен артикул надвишава съществуващото предлагане, нарастващите цени поради конкуренцията между потребителите насърчават повече производство, привличайки ресурси от други части на икономиката.
Значението на цените на свободния пазар при разпределението на ресурсите може да се види по-ясно, ако разгледаме какво се случва, когато цените не могат да изпълняват тази функция. В ерата на управляваната от правителството икономика на Съветския съюз например цените не се определят от търсенето и предлагането, а от специалистите по централно планиране, които изпращат ресурси за различни цели чрез директни команди, допълнени от цени, които плановиците увеличават или намаляват по своя преценка. Двама съветски икономисти, Николай Шмельов и Владимир Попов, описват ситуация, при която правителството повишава изкупната цена на кожите от къртица, което кара ловците да набавят и продават повече от тях:
Държавните покупки се увеличиха и сега всички разпределителни центрове са пълни с тези кожи. Промишлеността не е в състояние да ги използва всичките и те често загниват в складовете, преди да могат да бъдат преработени. Министерството на леката промишленост вече 2 пъти поиска от Госкомцен да понижи изкупните цени, но „въпросът все още стои нерешен“. И това не е изненадващо. Неговите членове са твърде заети да вземат решения. Те нямат време: освен да определят цените на тези кожи, те трябва да следят още 24 милиона цени.
Макар че за една правителствена агенция е непосилно да се опитва да следи 24 милиона цени, страна с повече от 100 милиона души население може много по-лесно да проследява тези цени поотделно, защото нито едно физическо лице или предприятие не е длъжно да следи нещо повече от относително малкия брой цени, които са от значение за собственото му решение. Цялостната координация на тези безброй изолирани решения се осъществява чрез ефекта на търсенето и предлагането върху цените и ефекта на цените върху поведението на потребителите и производителите. Парите говорят – и хората слушат. Обикновено те реагират по-бързо, отколкото специалистите по централно планиране са в състояние да подготвят отчетите си.
Въпреки че да се казва на хората какво да правят може да изглежда по-разумен или строен начин за координиране на икономиката, в практиката този подход многократно се е оказвал далеч по-малко ефективен. Ситуацията с кожите беше обичайна и за много други стоки в дните на централно планираната икономика на Съветския съюз, където хроничен проблем бе натрупването на непродадени стоки в складовете точно по времето, когато имаше болезнен недостиг на други неща, които биха могли да се произведат от същите ресурси. В пазарна икономика цените на излишните стоки ще паднат автоматично чрез принципа на търсенето и предлагането, докато цените на дефицитните стоки ще се повишат автоматично по същата причина – а нетният резултат е преместване на ресурси от първите към вторите, отново автоматично, тъй като производителите се стремят да постигнат печалби и да избегнат загуби.
Проблемът не е в това, че конкретните специалисти по планиране в Съветския съюз или в други планови икономики са правили конкретни грешки. Каквито и грешки да са допускали централните плановици, грешки има във всички видове икономически системи – капиталистически, социалистически или каквито и да било. По-фундаменталният проблем с централното планиране е, че задачата, която то си поставя, всеки път се оказва непосилна без значение коя е държавата. Както пишат съветските икономисти Шмельов и Попов:
Колкото и да искаме да организираме всичко разумно, без разхищение, колкото и страстно да искаме да положим тухлите на стопанската структура плътно, без пукнатини в хоросана, това все още не е по силите ни.
Книгата „Основи на икономиката“, от Томас Соуел, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
