Прекрасният нов свят е наричан „роман на идеите“, тъй като Хъксли поставя в центъра на вниманието контраста и сблъсъка на различни възгледи и концепции, а не просто традиционния конфликт на характери. В Обратно към Прекрасния нов свят той се отказва изцяло от художествената измислица и предоставя свобода на идеите сами да изграждат формата и насоките на творбата му.
Хъксли ни предупреждава за опасностите, които наглед демократичният съвременен свят крие по отношение на нашата свобода. Отдадени на консуматорство и търсене на удоволствия, хората рядко се ангажират истински с реалността, в която живеят, точно както в романа му гражданите на Прекрасния нов свят не осъзнават ограниченията на своето общество. Съзнателното манипулиране на индивидуалното и груповото съзнание чрез всевъзможни методи прави ума на съвременния човек податлив на всякакви внушения – дори и на тези, които са всички друго, но не и хуманни.
За Хъксли пропагандата е основен враг на свободата и затова нейното разпознаване и противодействието срещу нея са отговорност на всеки от нас. Единствената надежда е в активния ум, който е способен на собствена преценка за действителността. Индивидуалната свобода, състраданието и интелигентността – точно тези качества, които отсъстват в Прекрасния нов свят – ще насочат напълно осъзнатия човешки ум към истински свободно, истински човешко бъдеще.
128 с., мека корица, 13 лв.
Олдъс Ленард Хъксли (1894–1963) е британски писател, поет, драматург, публицист и автор на пътеписи. Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман „Прекрасният нов свят“ (1932), неколкократно преиздаван на български (1990, 2006 и 2011), в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век (неслучайно сравняван с Джордж Оруел и неговата книга „1984“).
***
Обратно към Прекрасния нов свят…
През 1931 г., докато пишех Прекрасният нов свят, все още бях убеден, че има много време пред нас. Тотална организация на обществото, кастова система на научна основа, отменяне на свободната воля чрез методично обучение, безропотно подчинение вследствие на редовни дози от химически предизвикано щастие, втълпяване на модели на поведение нощем по време на сън – да, всичко това щеше някой ден да се случи, но нямаше да е в рамките на моя живот и дори не в живота на моите внуци. Ако си спомням правилно, времето на описаните в Прекрасният нов свят събития бе някъде между VI и VII в.сл.Ф. (след Форд). Ние, които живяхме през втората четвърт на ХХ в., бяхме свидетели на ужасни неща – но кошмарът ни от онези мрачни години е несравнимо по-различен от кошмара на бъдещето, описан в моята книга. Нашият се дължеше на недостатъчно ред, този на хората седем века след Форд – на прекалено много. В представите ми преходът между тези две крайности винаги е отнемал един дълъг период, през който по-щастливата третина от човечеството успява да извлече най-доброто от двата свята – хаотичния свят на либерализма, от една страна, и твърде подредения Прекрасен нов свят, безпощадната ефективност на който не оставя място за индивидуална свобода и лична инициатива.
Двайсет и седем години по-късно, в третата четвърт на двайсетото столетие след Христа и много преди края на първото столетие след Форд, не съм чак толкова оптимистично настроен, както по времето, когато пишех Прекрасният нов свят. Предсказанията ми от 1931 г. започват да се сбъдват много по-рано от очакваното. Блаженият промеждутък от време между почти пълната липса на ред и ужаса на тоталното му присъствие така и не е настъпил и не показва признаци, че е на път да настъпи. Наистина все още е факт, че хората на запад продължават да се радват на значителна свобода. Но дори и в страните с демократични традиции свободата и даже стремежът към нея забележимо клонят към упадък. В останалата част от света индивидуалната свобода вече не съществува или пък е съвсем пред изчезване. Кошмарът на тоталната организация, който трябваше да се случи седем века след Форд, е напуснал безопасната зона на далечното бъдеще и сега ни причаква буквално зад ъгъла.
Романът 1984 на Джордж Оруел бе преекспониране в бъдещето на съвременния ни свят, в който доскоро съществуваше сталинизъм, и на съвсем неотдавнашното ни минало, което преживя разцвета на нацизма. Прекрасният нов свят бе написана, преди Хитлер да завземе върховната власт в Германия и преди съветският диктатор да е набрал своята мощ. През 1931 г. систематичният терор все още не беше станал такава неотделима част от реалността, каквато вече бе през 1948 г., и диктатурата в моя въображаем Нов свят изглеждаше много по-безобидна от онази, описана така блестящо в романа на Оруел. В контекста на 1948 г. 1984 звучеше безкрайно убедително. В крайна сметка обаче диктаторите не са безсмъртни и обстоятелствата търпят промени. Последните тенденции в Русия, както и настъплението на научнотехническия прогрес, в известен смисъл отнеха от книгата на Оруел част от нейната ужасяваща правдоподобност. Евентуална ядрена война, разбира се, би обезсмислила всички прогнози. Но ако допуснем за миг, че Великите сили все пак направят така, че да избегнем унищожението, един бъдещ сценарий от типа на описания в Прекрасният нов свят изглежда по-вероятен от онзи в романа 1984.
В светлината на това, което знаем напоследък за поведението на животните като цяло и за човешкото поведение в частност, става ясно, че контролът чрез наказания е по-неефективен в дългосрочен план от контролa чрез поощряване на желаното поведение и че налагането на терор няма същия ефект, който ненасилствената манипулация оказва върху околната среда на хората и техните мисли и чувства. Наказанието води до временно прекратяване на нежеланото поведение, но не постига трайно въздействие върху склонността на наказания да го повтаря отново. Освен това психофизичните странични ефекти от наказанието могат да се окажат също толкова нежелани, колкото и поведението, за което индивидът е бил наказан. Психотерапията до голяма степен се занимава с последиците от минали наказания, способни да осакатят психиката и да доведат до асоциални прояви.
Обществото, описано в романа 1984, е общество, контролирано почти изцяло от наказания и страха от тях. В моя въображаем Нов свят наказания се прилагаха рядко и те обикновено не бяха тежки. Почти съвършеният контрол, упражняван от управляващите, се постигаше чрез систематично поощряване на желаното поведение, чрез различни форми на ненасилствена манипулация както физическа, така и психологична – и чрез генетична стандартизация. Зародишите в бутилки и централизираният контрол върху възпроизводството вероятно са нещо постижимо – но засега е пределно ясно, че още дълго ще си останем живорòден вид, размножаващ се на случаен принцип. От практическа гледна точка генетичната стандартизация е изключена. Контролът върху членовете на обществото ще се осъществява едва след раждането им – чрез наказания, както в миналото, и все по-често чрез по-ефективните методи на поощряване и манипулация на научна основа.
В Русия остарелият сталински тип диктатура в духа на 1984 постепенно отстъпва място на по-съвременни форми на тирания. По високите етажи на съветското йерархично общество методите за поощряване на желаното поведение са на път да заместят предишните методи на контрол чрез наказания за нежелателни прояви. Инженерите, учените, учителите и държавните чиновници получават прилични заплати за добре свършена работа и са облагани с толкова умерени данъци, че това постоянно ги стимулира за още по-добра работа и съответно за по-високи заплати. Има области, в които те в една или друга степен са свободни да мислят и правят това, което харесват. Наказание следва само когато прекрачат определените им граници и навлязат в сферата на идеологията и политиката. Впечатляващите успехи на руските учени, инженери и педагози се дължат именно на предоставената им професионална свобода. Тези обаче, които се намират в най-ниската част на съветската пирамида, не се ползват с привилегиите, предоставяни на щастливците от по-талантливото малцинство. Заплатите им са оскъдни и предвид високите за техния стандарт цени те плащат непропорционално голям дял от данъците. Областта им на свобода е крайно ограничена, а контролът над тях се осъществява по-скоро чрез заплахи и наказания, отколкото чрез ненасилствена манипулация и поощрения. Съветската система съчетава отделни методи от 1984 с някои от методите, които се прилагаха спрямо висшите касти в Прекрасният нов свят.
В същото време изглежда, че безлични сили, практически напълно неподвластни на нас, ни тласкат към кошмара на Прекрасния нов свят и това безлично въздействие се ускорява съзнателно от представители на търговски и политически организации, които са разработили редица нови техники за манипулиране на мислите и чувствата на масите в интерес на определено малцинство.
Книгата „Обратно към Прекрасния нов свят“, от Олдъс Хъксли, мопжете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
