Според Савелиев ние използваме разума за решаване на все същия важен проблем, който стои пред всеки жив организъм на тази планета: оцеляване с цел предаване на генома към следващото поколение и поради тази причина пречупваме цялата заобикаляща ни действителност през призмата на чисто биологичната мотивация.
За мнозина подобен подход към изследването на човешкия мозък може да звучи цинично, но той е един добър начин да се обясни основното противоречие в обществото, а именно че най-добрите за едно общество идеи влизат в пряко противоречие с биологичните цели на хората в него.
Авторът изяснява защо преследването на биологичните цели на индивида служи за основа при изграждането на общности, доколкото човекът, също както всеки друг организъм на тази планета, търси изгодни взаимодействия, включващи обмен, симбиоза и паразитизъм. В същото време битката на отделния човек за енергия и ресурс е неморална, безкомпромисна и егоистична, което от своя страна влиза в пряк конфликт с изграждането на социални взаимовръзки.
Това обяснява защо, ако предложената система за социална организация няма очевидна биологична перспектива, тя е обречена на самоунищожение (като например СССР), както и защо всички политици от десетилетия насам обещават едно и също, макар и с известни нюанси – да работите по-малко и да получавате повече. Ако искате да спечелите избори, трябва само да обещаете повече биологични бонуси от вашите конкуренти.
Григор Сарийски
240 с., мека корица; 20 лв.
Двойствеността на съзнанието
Вменяемият човек знае от собствен опит, че обмислянето на всеки въпрос неизбежно води до няколко решения. Винаги има нужда да се избира между няколко алтернативни начина на действие, които се различават по своите последствия. Като правило същността на избора в ежедневието се свежда до намирането на компромис между желанието да се извършват определени действия и необходимостта от осъществяването на напълно различни такива.
Най-силните, но скрити човешки желания и цели обикновено идват от нашето далечно маймунско минало. Те са продукт на инстинктивно-хормоналната мотивация на поведението и са насочени към решаването на прости биологични проблеми; при което е без значение формата, която приемат тези желания. Истинското им съдържание може да бъде скрито зад най-благородните и честни постъпки или силно отложено във времето. И все пак основните мотиви на човешкото съществуване продължават да бъдат търсенето на храна (парите), самките (размножаването или еднополовата имитация) и доминантността (максималният йерархичен статус в съществуващата популация).
Универсалният набор от желания е инстинктивен и характерен за цялото изкушено човечество. В същото време искрената мечта за позлатен ролс-ройс и дворец на Френската ривиера всъщност не се различава много от тайния духовен подвиг или рискованото покоряване на космоса. И в двата случая старателно скритият мотив е инстинктивното надмощие, еднакво привлекателно както в комбинацията си с публична изява, така и под формата на тайно съзнаване на собствената изключителност. Егоистичният и самовлюбен мозък и в двата случая ще получи заслужен набор от вътрешно опиянение и усещане за биологичен триумф над околните.
Трудно е да се спори с толкова мощни инстинктивно-хормонални механизми за контрол на поведението и е почти невъзможно да им се устои. Техният успех се потвърждава от 65-те милиона години еволюция на приматите. Самият факт, че нашите предци са се реализирали в читателите на тази книга, е ясно доказателство за ефективността на такъв подход. Изглежда, нищо не е възможно да се противопостави на такъв успешен и изпитан във времето биологичен механизъм за оцеляване и възпроизводство. И все пак в резултат на интензивния изкуствен мозъчен подбор в популациите на хоминидите, архантропите и палеоантропите възниква неврологична алтернатива на инстинктивно-хормоналния контрол на поведението.
Започвайки скрит и несъзнателен самоподбор на мозъка с дадени свойства, ние сме ускорили еволюцията неимоверно. Само за няколко милиона години на изкуствен сортинг се появили първите представители на човечеството, чийто мозък могъл успешно да се противопостави на самия себе си. Морфологичните образувания, възникнали в резултат на подбора на социалнозначимите форми на поведение, се оказали конкурентни по отношение на неврологичните плодове от предишната биологична еволюция.
Това събитие доказва, че изкуственият отбор на нашия мозък е бил стотици пъти по-ефективен от естествения. Както при развъждането на кучета, силният насочен подбор ускорява структурните промени в мозъка. Подобна динамика на еволюционните процеси се демонстрира от специалистите по животновъдство при развъждането на нови породи добитък. За нас е важно да отбележим, че в резултат на дългата биологична еволюция на приматите и светкавичния изкуствен отбор на социалните хоминиди са възникнали два комплекса от мозъчни центрове. Тези центрове са разположени в различни части на мозъка и често решават директно противоположни задачи.
Най-древният център на биологични мотивации е лимбичната система. Това е голям комплекс от подкорови структури, които са разположени в различни части от предния мозък и диенцефалона. Те са отговорни за реализацията на повечето инстинктивни форми на поведение. Лимбичната система интегрира най-важните инстинктивно-хормонални функции на мозъка, включително половата активност, агресията, чувството за опасност, обонянието, емоциите и паметта. Отстраняването на част от лимбичната система води до емоционална пасивност, а стимулацията ѝ – до хиперактивност.
Тези форми на поведение се контролират директно от лимбичната система или чрез хормони, произвеждани от хипоталамуса. Хормоналната стимулация предизвиква бърза промяна в поведението, която може да се поддържа дълго време. Ако репродуктивната цел не е постигната и нивото на социална доминантност е недостатъчно, тогава лимбичната система става инстинктивно-хормонален инструмент за социалното израстване на индивида. В същото време не само мозъкът, но и периферните части на нервната система участват в изпълнението на поставените биологични задачи. Лимбичната система може да промени основните и стабилни функции на организма чрез опосредствен контрол върху дейността на автономната нервна система. Ролята на лимбичната система в регулирането на периферните центрове е толкова голяма, че понякога тя се нарича висцерален мозък. Всъщност в състояние на неконтролирана възбуда тя заменя разумната дейност с инстинкти и емоционално-хормонална дейност, чийто разумен контрол е труден дори при хората.
Хормоните се използват като универсални носители на информация за управление на цялото тяло. Понякога те са специфични за определен целеви орган, но по правило хормоналната регулация определя само общата тенденция в поведението. Най-очевидният пример е човешката сексуална активност. Освобождаването на полови хормони става под влиянието на лимбичната система. Достигнали необходимата концентрация, те бързо подчиняват работата на мозъка. Мозъкът чрез лимбичната система ги „вика към живот“ и сам им се подчинява. Половите хормони влияят на мозъка толкова силно, че всички останали форми на поведение стават вторични и се модифицират, за да изпълнят основната цел – възпроизводството. Във всяка човешка общност действат едни и същи модели, които са обременени от множество правила и условности, зависещи от етнокултурните традиции. Пролетната хормонална активност сваля преждевременно шапките на момчетата и оголва коленете на момичетата. Като правило никакви рационални аргументи не действат върху подрастващите и кората на главния им мозък се превръща в спомагателна репродуктивна структура. С възрастта хормоните се изработват в много по-малко количество и поведението заприличва на рационално. „Новият живот“ започва след загубата на неконтролираните репродуктивни интереси. Хормоналната подчиненост на нервната система е интелектуална болка за човечеството и гаранция за неговото самовъзпроизвеждане като биологичен вид.
Лимбичната система в човешкия мозък се противопоставя на мозъчната кора на предния мозък. В кората се обработват сложните външни сигнали от сетивните органи, анализира се сензомоторната информация, формират се програмите за произволни движения, съхранява се по-голямата част от информацията, а в асоциативните центрове се осъществява мисленето. Основните принципи на рационалното поведение се формират в кората, която е хранилище на социалните инстинкти, индивидуалния опит и знания. Поради тази причина рационалните решения, взети в кората, често противоречат на инстинктивно-хормоналните форми на поведение на лимбичната система.
Половите различия
Нека разгледаме няколко примера от ежедневното поведение на жените, които се основават на маймунската инстинктивно-хормонална мотивация, умело модифицирана от кората на главния мозък. При хората, както при всички примати, зрението преобладава над другите сетивни органи, което също засяга и половия диморфизъм. Мъжете наистина обичат с очите си, а жените – с ушите си. Зад тази анекдотична поговорка лежи истински морфологичен субстрат. Женските центрове на сексуален интерес са свързани с едно от таламичните ядра на диенцефалона, което означава голяма роля за слуховата система. При равни други условия жените ще предпочетат контактите с немногословен притежател на нисък и уверен глас. Изборът на артисти за филмите често се влияе от това тяхно качество, а не от външния им вид. Мъжките сексуални пристрастия се определят предимно от комплекс от центрове в мозъка, започващи от супрахиазматичното ядро, разположено до зрителните нерви и пътища. Именно тази мъжка особеност кара дамите да разголят врат, рамене, ръце и колене. При жените слуховите, а при мъжете зрителните впечатления инстинктивно задействат работата на няколко центъра на мозъка, което завършва със стимулация на хипоталамуса и производството на полови хормони. Сексуалната възбуда възниква неволно, което увеличава шансовете за репродуктивни взаимодействия.
Поради тази причина най-очевидните примери за инстинктивното поведение на жените с подчинение на кората могат да се видят в дизайна на визуалните контакти – облеклото и външния вид. Добре известно е, че жените са склонни да носят високи токчета на обществени места. Това често е неудобно, причинява дискомфорт и ортопедични проблеми в бъдеще. Въпреки това, независимо от модата, всяко поколение жени намира причина да удължи крайниците си по такъв лесен начин. Дизайнерите, разчитащи на еротиката и инстинктивната висша мода, смятат токчетата за резултат от естетическото развитие на модата и хармонията на визуалните образи. Всъщност всичко е много по-прозаично.
Факт е, че при съвременните човекоподобни маймуни съществува ясен и разбираем признак за половото съзряване на самката – удължаването на краката. В края на съзряването на младото женско шимпанзе бедрата се удължават леко, а подбедриците – много забележимо. Бдителните зрели самци внимателно следят за тези прекрасни промени. Когато рошавите крака на женското шимпанзе достигнат максималната си дължина, самците се възбуждат и се опитват да прехвърлят своя геном на следващото поколение. Възбудата им е интуитивна и се отнася до вродените форми на поведение. Самите те не разбират желанието си към самките, но инстинктивно-хормоналната регулация на поведението го е решила вместо тях.
Когато се катерят на токчета или други подложки за краката, жените инстинктивно се опитват да предизвикат подобни промени в главите на мъжете. Неволното мъжко внимание се дължи не на разума, а на инстинктивно-хормоналните форми на вроденото поведение. Ако към токчетата се добавят и заголено тяло, разрошена коса и полови феромони, успехът е почти гарантиран. Много мъже инстинктивно ще пожелаят бързо да се заемат с правенето на непланирано потомство. В токчетата са скрити още два инстинктивни признака на женската привлекателност. Прикрепените към краката подложки увеличават женския ръст, което информира мъжките инстинкти за доброто хранене и способността за кърмене на малкото. Голямата и добре охранена самка ще се справи с това по-добре от малката и недохранената. Увеличаването на височината добавя конкурентни качества за жените. Техните полови феромони от слабините и подмишниците се разпространяват много по-надалеч отвисоко, отколкото отниско. По същата причина малкото домашно мъжко куче се опитва да застане във вертикален шпагат, когато се облекчава на дървото. То – като много дами – се опитва да остави миризлива следа преди всичко за да задоволи своята доминантност и да привлече индивид от противоположния пол.
Токчетата не са единственият ясен пример за инстинктивното поведение на жените, с което се сблъскваме всекидневно. Подобни скрити мотиви присъстват в различните дрехи и постъпки. Пример за това е зимното връхно облекло. Забелязва се, че много дамски палта, шлифери, якета и кожени палта са в ярки цветове. Това е привлекателен, но не е основен признак. Дрехите обикновено имат множество малки детайли и са украсени с ненужни аксесоари. Шубите са с неравни ръбове, няколко слоя от кожата може да се застъпват, а козината винаги е обърната навън. Този странен стремеж да се обърне козината навън възниква, когато истинската функция на шубата е почти загубена. Обикновено кожата бива разположена с козината навътре, към подплатата. Отвън шубата е съшита от устойчиви на износване кожи или платове. Такъв дизайн е лек и добре поддържа топлината.
Но тези човешки постижения бяха забравени веднага щом кожените палта се превърнаха в украшение. Те бяха обърнати наопаки, боядисани, изрязани и зашити по живописен начин. Кожените палта започнаха да имитират собствената женска козина, събуждайки у похотливите мъже инстинктивни асоциации с косматите тела на нашите далечни предци. В лимбичната система на такъв самец рошавата женска с дълга и копринена козина изглежда отличен кандидат за размножаване и отглеждане на малките. Качеството на нейната козина говори както за способността ѝ да добива храна, така и за големите запаси от мазнини, необходими за растежа на плода. Ако изпод рошавото кожено палто стърчат и дълги крака на токчета, тогава инстинктивната реакция на бившите примати е напълно сигурна. Трябва да се отбележи, че чрез постоянното стимулиране на архаичните форми на мъжко поведение жените често поемат рискове. Невинаги социалните инстинкти са достатъчно силни, за да спрат вродения стремеж към непланирано размножаване.
Съвсем ясно е, че и в двете прости ситуации решаваща роля играят инстинктивно-хормоналните форми на поведение. Кората на главния мозък се използва, но само като информационно приложение за изпълнение на инстинктивни задачи. Природата обича да забива пироните с микроскоп вместо с чук, а ние сме нейни усърдни последователи.
Книгата „Нищетата на мозъка“, от Сергей Савелиев, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
