Един призрак броди из развитите страни: куиър джендъризмът. След като през последните десетилетия станахме свидетели на големи социални завоевания, свързани с уважението към правата на хората, които не съответстват на традиционните полови роли, в наше време се появи нов трансактивизъм. Той руши социалните достижения, възстановява ретроградни концепции и практики и създава проблеми там, където преди е нямало такива. Този активизъм не почива върху медицинската, психиатричната или психологическата наука. Не съществува и здрава философска основа, която да оправдае възгледа, че е възможно човек да се роди в грешно тяло.
Напротив, този нов активизъм се основава на вече преодоляната постмодерна философия, на странното си разбиране за социална справедливост и на политически дневен ред, който не отразява истинските проблеми на обществото. Онова, което ни се представя като справедлива революция в името на онеправданите, всъщност може би прикрива образователната, юридическата и социалната легитимация на най-консервативните полови стереотипи.
„Никой не се ражда в грешно тяло“ разглежда темата от всичките ѝ измерения: психологически, философски и социологически. Анализира явления като социалните мрежи, живота в модерния град, рекламната индустрия, инфантилизацията на университета, съвременните проблеми на детско-юношеската възраст и др.
Анализът на авторите е научно издържан и добронамерен. Той се опира на фундаментални тези относно джендър и куиър проблематиката, като ни подтиква да се замислим и да поставим по съмнение триумфа на куиър теорията.
304 с., мека корица, 22.90 лв.
За авторите:
Хосе Ерасти е роден в Овиедо през 1964 г., преподава психология в университета на родния си град и е автор на редица научни публикации в испански и международни списания, както и на книгата „Въведение в психологията на личността“ (Introducción a la psicología de la personalidad).
Марино Перес Алварес е роден през 1952 г., преподава психология в Университета в Овиедо, специалист е в областта на клиничната психология и психопатологията, както и член на Испанската академия по психология. Алварес е автор на множество научни статии, както и на книгите „Изобретяването на умствени разстройства“ (La invención de trastornos mentales) и „Митът за сътворяващия мозък“ (El mito del cerebro creador).
***
Защо се забъркахме в това?
Един призрак броди из развитите страни: куиър джендъризмът. След като социалният активизъм допринесе за защитата на уязвимите, за уважението и зачитането на правата на хората, които не се идентифицират с пола, определен по рождение, или с бинарния мъжки/ женски пол, един нов активизъм изглежда унищожава постигнатото, връща се към ретроградни концепции и създава проблеми там, където не ги е имало. Един пример за унищожение е заличаването на жените като политически субекти, което феминизмът беше постигнал. Пример за регрес е парадоксалното засилване на биомедицинските последици от половата дисфория с оправданието, че се цели депатологизацията ѝ. Пример за нови проблеми е значителното нарастване на половата дисфория в детска и юношеска възраст.
Нито една от тези промени не се основава на знания от медицината, неврологията, психиатрията или психологията. Не съществува и разумна философия, която да позволява да се твърди, че човек може „да се роди в грешно тяло“. Напротив, изглежда, че тези изменения се основават на философия, която вече би трябвало да е остаряла, като постмодерния конструктивизъм, и на активизъм с особена идея за социална справедливост и политически дневен ред, откъснат от реалните проблеми на хората. Комбинацията от тази философия и този своеобразен активизъм дава началото на куиър теорията – цяла идеология, която е преминала от традиционните джендър изследвания и университетските кампуси в реалния свят на всекидневния език, образователните и здравните институции, законодателната и правителствената политика. Ако някой си е мислел, че философията няма практическо приложение, нека погледне приложния постмодернизъм, който се е превърнал в доминиращ наратив и носител на необорими истини, чието поставяне под въпрос предполага обвинение в трансфобия. Любопитно е, че постмодернизмът обяви края на големите наративи и на истината, които ще бъдат заменени от игри на истина. А сега ни се представя като нова ортодоксалност.
Как е възможно такъв дискурс – антирационалистичен, релативистки, субективистки, номиналистичен – да се радва на успех в общество, което иначе се възхищава на науката, без дори да има подкрепата на най-представителната философия на нашето време? Очевидно е, че не е лесно да се отговори на този въпрос, но самото му задаване е голяма стъпка. За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат поне два вида причини: неочакваното сближаване между лявото и дясното и появата на нови форми на цензура в демократични времена.
Неочакваното сближаване между десницата и левицата се отнася до уклона на левицата към политиката на субективните и усещаните идентичности в ущърб на обективните реалности и противоречия на капиталистическото общество, както и до ползата, която неолибералният капитализъм в качеството си на най-голям „производител“ на субективности извлича от тези „леви“ политики. Свидетели сме как една добронамерена левица, носител на определена идея за социална справедливост, в действителност върши „мръсната работа“ на омразния неолиберален капитализъм, като приема идентичностите и телата на момичетата и момчетата като бойно поле и като пазарна сфера.
На второ място, новите форми на демократична цензура включват политически коректния език, инфантилизация на университета като „безопасно пространство“, където нищо да не противоречи на мнението на студентите, а също и „фобията“, „омразата“, „обидата“, „епистемичното насилие“ и „вербалното насилие“ като оръжия и средства за морално и дори съдебно преследване. Какво би си помислил някой, който е претърпял истинско насилие – изнасилване, малтретиране, изтезание, унижение – когато види, че то се равнопоставя на „епистемичното насилие“ и „вербалното насилие“? Куиър теорията и куиър активизмът успяха да всеят всеобщ страх от обвинения в „трансфобия“, „омраза“ и „епистемично насилие“ срещу онези, които не са съгласни с приемането на усещаната идентичност като естествено състояние, свободно от социални влияния, и с афирмативния подход към промяната на пола като единствено допустима възможност. Всяка критика на куиър теорията се възприема като посегателство върху човешките права, което лишава критиците от право на мнение. Куиър теорията може да бъде обсъждана, но интересното е, че в това „обсъждане“ могат да участват само нейните поддръжници, понеже се предполага, че критиките към нея са насочени срещу правата на трансхората.
В условията на такава враждебна среда е разбираемо, че политическата коректност има предимство пред научната коректност в изявленията на научните и професионалните общности, в академичните и политическите институции, както и в корпорациите, когато става въпрос за транссексуалната идентичност. Разбираема е и автоцензурата на професори и учени, които се страхуват да не бъдат обвинени в трансфобия, когато обсъждат трансджендър проблеми. Има много случаи, когато обвинение в трансфобия и изразяване на обида са прекратявали дебат или са парализирали научна дискусия, за недоумение на мнозина. В крайна сметка куиър активизмът поражда страх и притворство и разделя самата трансджендърна общност, която, между другото, далеч не е единодушна по този въпрос.
За да разгледаме проблема (като приемаме, че е по-добре да го направим, отколкото да го игнорираме) е необходимо да включим редица деликатни въпроси, някои от които почти анатемосани: половия диморфизъм и спора за това дали има повече от два пола в резултат на джендър многообразието; нарцисизма като конституираща характеристика на съвременния човек; пъстрата постмодерна философия; възможността да бъдем „родени в грешно тяло“; „афирмативния подход“ като единствена допустима възможност; куиър движението като лоби, способно да въздейства върху националните политики и омагьосването на обществото с всичко това. Успехът на движението за джендър идентичност не бива да скрива недостатъците му – онази негова страна, която е свързана с обидените и ощетени хора, на които са нанесени необратими вреди. Добрата новина е, че има алтернативи. Аргументите ни са подкрепени от свидетелствата и анализите на трансхората, с които общуваме.
Това не е прост, нито едноизмерен проблем. Куиър джендъризмът се проявява в много различни аспекти и всички те ще бъдат разгледани в тази книга, всеки на съответното ниво. Говорим за движение, което присъства във философията и в телевизионните студиа, в международното законодателство и в социалните мрежи. За него говорят както холивудски актьори, така и лекари. Ето защо в тази книга ще намерите глави, съдържащи философски дискусии, и паралелно с това други, които напомнят по-скоро публикации в социалните мрежи. Ще има моменти на ирония и на сериозност, ще бъдат представени съответните психологически концепции и няма да забравяме, че проблемът има едновременно макросоциални, лични и идеологически аспекти. Ще се опитаме да се съобразим с различните страни на проблема, обсъждайки всяка от тях на съответстващото ѝ равнище.
Това не е проблем, който може да бъде разгледан от една-единствена гледна точка. Критиките към куиър теорията за половата идентичност до момента се формулират предимно от позициите на феминизма, което е напълно разбираемо, като се има предвид, че политическото приложение на куиър теорията води до сериозно посегателство върху правата на жените. Но освен вредите, които нанася на жените и децата, тази идеология е неубедителна от психологическа и философска гледна точка, поради което е уязвима и за критика от страна на тези академични дисциплини. Започват да се чуват гласове, които посочват факта, че университетът стои настрана и мълчи пред сериозния социален проблем, който куиър политиките предполагат, докато само феминистките показват лицата си публично и нерядко плащат висока лична цена. Тази книга не е написана от феминистка гледна точка, но е напълно съвместима с феминистката перспектива, и има за цел да прекъсне академичното мълчание по тези въпроси.
Съзнаваме, че освен идеологическа полемика, подемаме битка и срещу интелектуалната леност и наивната добронамереност, основана повече на непосредствени емоции, отколкото на осмислени етически нагласи. Никой не може да отрече, че за момента куиър джендъризмът печели битката за езика чрез медийна бомбардировка, на която трудно може да се устои. Куиър идеологията е просто поредният пазарен продукт, който се рекламира със същите средства като мобилните телефони и дрехите, въпреки че потребителят е различен: изтънчен и убеден защитник на големи каузи – толерантност, приобщаване, права. Той е за толерантност, но към какво? За приобщаване, но към какво? И за права, но на кого? Поколението, което в най-новата ни история носи най-малка заплаха за политическото и икономическото статукво, се смята за достигнало най-големите морални висоти в историята на западната цивилизация. Има изход, но пътят е нагоре и срещу течението. И изисква мислене.
Книгата „Никой не се ражда в грешно тяло“, от Хосе Ерасти и Марино Перес Алварес, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
