За книгата
Париж. В една мразовита нощ, броени дни преди Коледа, от ледените води на река Сена е извадена давеща се млада жена – без дрехи, без документи и без спомени за случилото се. Преди обаче самоличността и да бъде установена, тя изчезва безследно. ДНК-анализите показват, че това е германската пианистка Милена Бергман, но това е невъзможно – тя е загинала година по-рано в самолетна катастрофа.
Мистерията се задълбочава, когато в историята се намесва годеникът ѝ, писателят Рафаел Батайе, който, изглежда, знае повече, отколкото е склонен да разкрие...
Коя в действителност е непознатата от Сена? Защо е преследвана от митичен звяр, сякаш излязъл от древногръцката митология? Ще успее ли капитан Роксан Монкрестиен, временно отстранена от Националната бригада за издирване на бегълци, да разплете възела от необясними убийства и дълбоко заровени тайни? И на каква цена?
Задъхан, интелигентен и завладяващ, последният роман на изключителния Гийом Мюсо веднага оглави класациите във Франция и затвърди славата на автора си като един от най-добрите съвременни френски писатели.
За автора
Гийом Мюсо е роден на 6 юни 1974 г. в Антиб, Франция. Майка му е библиотекарка. От малък се пристрастява към четенето, и започва да пише още като ученик. След като завършва гимназия на 19 години, заминава за САЩ, където пребивава в Ню Йорк и Ню Джърси и се препитава като продавач на сладолед. Няколко месеца по-късно се връща във Франция с много идеи и учи в Университета на Ница, като получава бакалавърска степен по икономика. Продължава обучението си в Монпелие с магистърска степен по икономика. След дипломирането си работи като преподавател в гимназията „Еркман-Шартиян“ във Фалсбург и в Института за обучение на учители в Лотарингия. От септември 2003 г. в продължение на 5 години преподава икономически и социални науки в гимназията към Международния център във Валбон.
Заедно с работата си продължава да пише. Първият му роман е публикуван през 2001 г., но няма успех.
След тежка автомобилна катастрофа той започва да се интересува от темата за ПБС – преживяванията, близки до смъртта. Резултатът е романът му „И след това...“ издаден през 2004 г. Той става международен бестселър и го прави известен. През 2008 г. е екранизиран във филм с участието на Джон Малкович.
Следващите му романи, характерни със свръхестествени елементи, изгаряща любовна страст и интрига, близка до трилъра и съспенса, неизменно са в списъците на бестселърите на Франция. Те са преведени на 35 езика и са издадени в над 18 милионен тираж по света. Успехът му го прави най-четения съвременен автор във Франция.
През 2012 г. е удостоен с наградата Кавалер на Ордена на изкуството и литературата на Франция.
Брат му Валентин Мюсо е писател на криминални романи.
Откъс
1
Кулата с часовника
Идва момент, когато всеки се изправя пред необходимостта да определи съдбата си и да направи онази решителна крачка, след която няма връщане назад.2
Жорж Симено
1.
Париж.
– Този път, Роксан, изложихте всички на опасност: бригадата, колегите си, мен... Неугледният на вид автомобил беше излязъл от булевард „Гранд-Арме“ и навлизаше в площад „Етуал“. Полицейски командир Сорбие проговори за първи път, откакто бяха потеглили от Нантер.
Сграбчил нервно волана, той продължи мрачно да сипе упреци.
– При сегашната обстановка, ако пресата надуши какви сте ги надробили, дори на комисар Шарбонел може да му изстине мястото.
На седалката до него Роксан Монкрестиен не обелваше и дума, извърнала поглед към прозореца, набразден от стичащи се капчици. От началото на месеца се нижеха дни без слънчев лъч и под схлупеното сиво небе Париж изглеждаше зловещ. Влагата бе проникнала като зараза в купето. Полицайката протегна ръка, завъртя докрай копчето за обдухване и присви очи. Масивният, но сякаш призрачен силует на Триумфалната арка смътно се открояваше през пелената от дъжд. Потискащият декор върна мислите ѝ назад, към последната събота на протестите, когато най- агресивните групи от тълпата взривиха обществения ред в столицата. Сцената с размириците бе обиколила земното кълбо и в нея ясно се бе откроила нездравата атмосфера, която тровеше държавата. Нещата не се бяха подобрили оттогава.
– С една дума, заради вас на всички ще ни се стъжни животът – обобщи Сорбие и превключи на ниска предавка, за да завие по булевард „Марсо“.
Роксан беше като прикована към облегалката и поемаше упреците, без дори да ѝ хрумне да се оправдава. Изпитваше респект към шефа си, командир Сорбие, който ръководеше НБИБ – Националната бригада за издирване на бегълци. Проблемът си беше неин. От няколко месеца се луташе в безкраен тунел. Тя разтърка слепоочията си и свали прозореца с надеждата, че при контакта с хладния въздух енергията ѝ ще се възвърне и ще я зареди с прилив на оздравителна сила: отсега нататък книгата на съдбата ѝ щеше да се пише далече от националната полиция. Тя се поизправи и заяви:
– Ще подам оставка, шефе. Така ще е най-добре за всички. Произнасяйки тези думи, Роксан сякаш се освободи от някаква тежест. Бе живяла всецяло отдадена на професията, а сега се оказваше, че е невъзможно да я упражнява както трябва. Също както при много нейни колеги, вътрешното усещане, че нещо не е наред, с времето се бе превърнало в обърканост и безпомощност. Във Франция, и най-вече в Париж и предградията, ненавистта към полицаите се усещаше физически. Навсякъде.
„САМОУБИЙТЕ СЕ! САМОУБИЙТЕ СЕ!“ Мислеше за отвратителните лозунги, които крещяха в лицата на полицаите по време на демонстрациите. Сега! – каза си тя, поемайки няколко глътки мръсен въздух. – Точно сега трябва да си тръгна.
Някой бе задвижил смъртоносен механизъм, който внушаваше на хората омраза към тези, които бяха призвани да ги пазят. Из предградията пред хората на реда залагаха капани и обсаждаха полицейските участъци, линчуваха ги по време на демонстрациите, замерваха ги със самоделни фойерверки в самия център на Париж. Децата им ходеха на училище със стомах, свит на топка от страх, семействата им се разпадаха и събота след събота, протест след протест новинарските телевизионни канали с нечистоплътно настървение ги представяха като нацисти.
„САМОУБИЙТЕ СЕ! САМОУБИЙТЕ СЕ!“. Точно сега трябва да си тръгна. Добре поне че нищо не я възпрепятстваше. Нямаше заеми за изплащане, нито дете, което да отглежда, и не дължеше пенсионни вноски. Ще напусне не само полицията, а и тази болна държава. Ще си намери някое уединено, но не твърде отдалечено местенце, откъдето със свито сърце да гледа как огънят я превзема.
– Още довечера ще получите оставката ми – натърти тя.
Сорбие поклати глава:
– Мечтайте си, Роксан. Няма да се измъкнете току-така. Колата вече се движеше покрай Сена в посока площад „Конкорд“. За първи път полицайката даде израз на лошото си настроение.
– Мога ли поне да знам къде ме водите?
– На чист въздух.
Изразът за малко да я накара да се усмихне. Напомни ѝ за потънали в зеленина селца, нежен бриз, безбрежни поля, зряло жито, блеснало на слънцето, звън от хлопки на крави. Твърде далече от парижката действителност – на мръсен и апатичен град, прояден от метастази, затънал в нечистотии и пропит от бездънна тъга.
Едва когато стигнаха до средата на моста на площад „Конкорд“, Сорбие ѝ каза какво има предвид.
– Ето какъв е планът, Роксан: Шарбонел ви е намерил спокойна служба за няколко месеца, колкото да ви забравят.
– Значи, отивам на ново назначение?
– Да, временно.
Франсоа Шарбонел беше дивизионният комисар, ръководещ Централната служба за борба с организираната престъпност – структура, която се явяваше по-високо в йерархията от НБИБ.
– А моят екип за разследвания?
– Лейтенант Ботсарис ще ви замества. Дава ви се шанс да си стъпите отново на крака. После, ако толкова държите, можете да ни зарежете.
Роксан сложи ръка върху гърдите си с усещане за внезапна пареща болка от надигащи се киселини.
– И какво по-точно е новото ми назначение?
Книгата "Непознатата от Сена" от Гийом Мюсо, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
