Жанр: Екшън от първо лице Година: 2013 Разработва: 4A Games Издава: Deep Silver Платформа: PC | Xb360 | PS3
Metro: Last Light е странна птица в средите на съвременните екшъни от първо лице. Продължение на появилата се през 2010 Metro 2033 (дело на украинското студио 4A Games, чиито игри доскоро бяха разпространявани от блаженопочившата THQ), Last Light е второто заглавие от поредица, вдъхновена от постапокалиптичните sci-fi романи на руския автор Дмитрий Глуховски.
Действието тук се развива в останките от московското метро, където са се укрили последните оцелели след ядрен холокост, унищожил Земята. Разбира се, подобен декор предполага мрачна атмосфера, сложно преплетени човешки съдби и уникален сървайвъл хорър геймплей: все аспекти, в които Last Light не разочарова.
Оригиналността на новото Metro обаче отива още по-далеч. Играта не само е един от малкото стори дривън екшъни от първо лице, които сме виждали напоследък, но и е белязана от пълна липса на мултиплейър.
В резултат това не е заглавие за играчите, търсещи FPS от типа "първо стреляй – после задавай въпроси".
Напротив, за да се насладите максимално на Last Light, трябва да се потопите в нейната уникална атмосфера, да разговаряте с жителите на този странен подземен метро свят, да слушате внимателно за какво говорят те помежду си и да изследвате всяко негово мрачно потайно кътче.
В това отношение от 4А Games са се справили блестящо със задачата си и с Last Light ни предлагат едно наистина неповторимо игрално преживяване със сила на въздействието, която може без особен проблем да съперничи на някои от най-великите примери в жанра като култовия S.T.A.L.K.E.R или Fallout 3 например.
В други отношения обаче играта на украинците, меко казано, "се излага". Най-вече в частта с изкуствения интелект на противниците.
Тъй като има амбицията да предложи варираща геймплейна динамика, Last Light в един момент ще ви въвлече в напрегнати престрелки срещу бързи, силни и агресивни врагове (мутиралите чудовища, населяващи света на повърхността), а в следващия ще иска от вас да се промъкнете покрай враговете си колкото може по-безшумно, използвайки комплексен набор от стелт умения.
Обикновено в такива случаи става дума за групи от хора, които обаче се държат толкова предсказуемо и дървено, че заобикалянето или подмамването им встрани от пътя на главния герой Артьом не представлява почти никакво предизвикателство.
В един момент просто ще установите, че няма много смисъл да се промъквате внимателно, да отвивате електрически крушки или да гасите газени лампи, за да използвате мрака като прикритие, тъй като човешките ви опоненти са толкова наивни и дори глупави, че избягването им е лесно като детска игра.
Не правете обаче грешката да подцените група такива врагове и да се втурнете сред тях, стреляйки напосоки. Ако дори един успее да се измъкне жив и вдигне аларма, на помощ ще му се притекат значително по-тежко въоръжени и многобройни подкрепления и мисията ви почти сигурно ще завърши с провал.
Контрастът с поведението на мутиралите гадини, с които ще се сблъскате на повърхността, е доста рязък. Те са нечовешки бързи, много агресивни и напасват динамично тактиката си към вашето поведение, което пък ги прави трудни, почти невъзможни за убиване.
Иначе казано, в това отношение на Last Light остро й липсва баланс – дефект, който се преглъща, но разваля удоволствието от други аспекти на играта като например изключително интересната система за подобряване на оръжията, покупка на нова екипировка и ъпгрейди за нея.
Ако обаче успеете да преодолеете (или по-точно да накарате да работи във ваша полза) небалансираната бойна динамика, Metro: Last Light със сигурност ще ви очарова – достатъчно, за да изиграете с удоволствие близо 10-часовата й самостоятелна кампания.
Още повече че историята, която предлага играта, е доста интересна и шансовете да ви грабне и увлече са големи.
